Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 342 от 12.11.2019, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 549/2019
Вид
Решение № 342
Подписан
12.11.2019
В сила
12.11.2019
Състав
ПЕНКА ТОМОВА ПЕТРОВА, МАРИЯ ГЕОРГИЕВА АДЖЕМОВА, МАГДАЛЕНА БОРИСЛАВОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3 ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 342 гр. ВРАЦА,12.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение, в публичното заседание на 18.10.2019г., в състав:

Председател:Мария Аджемова

Членове:Пенка Т.Петрова

Мл.с.:Магдалена Младенова в присъствието на: прокурора секретар Л.Горчева като разгледа докладваното от съдия

П.Петрова в.гр. дело

N` 549 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от 01.08.2019г.,подадена от „Профи Кредит“ България“ ЕООД гр.София ,чрез процесуален представител юрисконсулт П.С., срещу решение на РС гр.Враца от 05.07.2019г.,постановено по гр.д.№ 4367/2018г,с което са отхвърлени предявените от въззивника искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 предл.1 ,вр.чл.240 ал.1 вр.чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.9 ЗПК.

Поддържа се във въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебния акт ,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с уважаване на предявените от въззивника искове.

Противната страна не е ангажирала становище по въззивната жалба.В с.з.чрез назначен особен представител адв.М.М. оспорва същата.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени два иска с правно основание чл.

422 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 764,13 лв. и чл. 422 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 92 ал. 1 ЗЗД за сумата от 137,21 лв.В исковата молба се излага, че между ответницата и „Профи Кредит България” ЕООД бил сключен договор за револвиращ заем № **********/04.03.2013г., като преди това на заемателя бил предоставен Стандартен европейски формуляр, както и,че му е предоставена необходима информация за договора за кредит. Уговорено било заемната сума да е в размер на 500 лева, която следвало да бъде върната на 48 равни месечни вноски от 32 лева, дължими на 15-то число на съответния месец, ГПР бил определен в размер на 98,61%, а годишния лихвен процент – на 72,14%. Бил определен лихвен процен на ден – 0,20 %. Сумата на револвинга била 1152 лева. Заемодателят бил превел заемната сума по посочената от ответинка банкова сметка. ***.12.2013г. бил подписан анекс към договора, съгласно който вноски 8,9 и 10 следвало да бъдат заплатени в края на погасителния план, за което е съставен нов погасителен план. След сключване на анекса ГПР станал в размер на 83,88%, а годишния лихвен процент - 72,30%. Други клаузи на договора не били изменяни. Излага се също,че ответницата била заплатила 27 пълни месечни вноски, като последното плащане било от дата 24.10.2016г. Поради изпадането в забава на основание чл.10.3 от Общите условия към договора за револвиращ заем на 08.09.2015г. договорът бил прекратен автоматично от страна на „Профи Кредит България” ЕООД, а на ответницата било изпратено уведомително писмо за това обстоятелство. Поради нарушение на договора на основание чл.10.4 от Общите условия била начислена еднократна неустойка, която била изчислена на база на неизплатената част от задължението на длъжника към датата на прекратяване на договора, съобразно изрично посочен процент в ОУ.Въззивникът бил подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за неиздължените суми.Било образувано ч.гр.д.№ 4367/2018г.по описа на РС Враца.Заявлението било прието за основателно и уважено,като била издадена заповед за изпълнение,връчена на длъжницата при условията на чл.47 ал.5 ГПК.Въззивникът получил указания,че може да предяви иск за установяване на вземанията си,което и сторил с предявяване на настоящия.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, в който се оспорват предявените искове. Твърди се, че с представените доказателства не се установява по безспорен начин ищцовата претенция. Счита се,че определения ГПР и ГЛП и лихвен процент на ден са нищожни поради противоречие с добрите нрави.

Твърди се, че уговорения размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и клаузата е нищожна. Не бил уговорен максимален размер на възнаградителната лихва, като в случая уговорката е неблагоприятна за по-слабата икономически страна. Съгласно практиката на ВКС,според изложенот в отговора пределът на волята на страните за заплащане на възнаградителна лихва е три пъти размера на законната лихва, като при уговорен по-висок размер се нарушават добрите нрави. Излага се, че уговорената клауза за възнаградителна лихва е нищожна, поради което следва да се приеме, че такава не е била уговорена. Също така се сочи, че договорът не отговаря на изискванията на ЗПК и същият се явява недействителен на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.10 ал.1, чл.11 ал.1,т. 7-12, и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9……. Съдържащата се в договора информация не отговаряла на изискването да бъде разбираема и недвусмислена, като не е посочено какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата. Липсвали доказателства общите условия да са подписани на всяка страница от ответника и същите да са станали неразделна част от договора.

По делото са събирани писмени доказателства.Приложено е ч.гр.д.№ 1958/2018г.по описа на РС Враца.

Установено е,че по ч.гр.д. №1958/2018 г. на Районен съд-Враца на 11.05.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.И.Д. *** да заплати на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София сумата от 764,13 лв. – главница по договор за потребителски кредит, с № ********** от 06.03.2013 г.,сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и длъжника, сумата от 137,21 лв. – представляваща неустойка, законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 25 лв. – държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК,както се изложи.

Установено е,че между страните е сключен договор за потребителски кредит - револвиращ заем №**********/04.03.2013г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 500 лева, като е уговорено същият да бъде върнат на 48 равни месечни вноски от по 32 лева, ГПР е уговорен на 98,61 % ,а годишния лихвен процент - на 72,14%, лихвен процент на ден 0,20%. Посочено е в договора, че общото задължение по кредита е в размер на 1546,89 лева, както и ,че сумата на всеки револвинг е 403 лева, договорно възнаграждение при револвинг и общо дължимо по револвинга – 1152 лева. Представени са и общи условия, приложими към договор за револвиращ заем за физически лица.Установено е,че ответникът е получил и стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, който е представен по делото. Представена е и карта на клиента, подписана от ответника.

Приложено е по делото платежно нареждане за извършен превод на 06.03.2013г. от ищеца в полза на М.И.Д. в размер на 500 лева, с основание за превода договор *********.

С Анекс №1 към договор за потребителски кредит № ********** за безплатно отлагане на вноски, страните са уговорили да бъде отложено плащането на вноски №8,9 и 10, които да бъдат заплатени в края на погасителния план, като е изготвен нов погасителен план. Променен е процента на годишните разходи, който става 83,88 %, а годишния лихвен процент по кредита става в размер на 72,30 %. Останалите клаузи на договора са останали непроменени. Представен е и коригиран погасителен план към договора за потребителски кредит между страните.

Представено е извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № **********, от което се установява, че ответницата е погасила изцяло 27 вноски по погасителния план с падежи от 15.04.2013г. до 15.06.2015г. ,и е погасила частично вноска 28 с падеж 15.07.2015г.

По делото е приложено уведомително писмо до М.Д., с което ищецът е обявил за предсрочно изикуемо цялото задължение по договора, както и ,че е начислена неустойка в размер на 35% върху остатъчния размер на главницата по погасителен план,за което липсват данни да е връчено на въззиваемата.

При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства ,първоинстанционният съд приел предявените искове за неоснователни и недоказани,и ги отхвърлил.

Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Настоящият състав приема,че искът е допустим, подаден е в срока по чл.415, вр. 422 ГПК след връчване на заповедта за изпълнение по чл.47 ГПК, поради което е налице правен интерес за ищеца от неговото предявяване.

Няма спор,че „Профи

Кредит България“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3 ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства,което определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9 ал. 4 ЗПК.

В т. 10.3.1 от ОУ е предвидено, че в случай, че кредитополучателят просрочи една вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо кредитодателят да изпраща на кредитополучателя уведомление, покана, предизвестие или други. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,обаче, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като уведомлението следва да предшества подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда,като разрешението, дадено в т. 18 на ТР се прилага и по отношение на небанковите финансови институции, какъвто е ищеца.

От доказателствата по делото не може да се направи извод, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението. Представено е по делото уведомително писмо, с дата от 09.09.2015г. от "Профи Кредит България" ЕООД, но липсват доказателства същото да е получено от него.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.

Въпреки ,че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора, съдът следва да съобрази ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС,както е сторил и първоинстанционния съд, според което е допустимо предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. В случая е настъпил падежът на всички погасителни вноски по представения погасителен план.