Решение № 442 от 08.05.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

***2 гр. Перник, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.лава П. Б.ова-Здравкова при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от Б.лава П. Б.ова-Здравкова Гражданско дело № 20241720106909 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК ***, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, чрез юрк. С., срещу И. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 487,46 лв. – представляваща ¾ части от общата главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес ***, за периода от 01.10.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 68,74 лв., представляваща ¾ части от обезщетението за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 08.12.2022 г. до 24.04.2024 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 2068/26.06.2024 г. по ч.гр.д. № 3478/2024 г. на РСПерник.

Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения адрес за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия на имота дължи цената на топлинната енергия за процесния период. Тъй като не е заплатил дължимата цена в 30дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, дължи и лихвата за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. По изложените съображения моли за уважаване на исковете, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата 1 молба до плащането й. В условията на евентуалност възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез адв.

И., с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва представеното с исковата молба „извлечение от сметка“ и размера на доставената топлинна енергия за процесния имот и период. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение № 2068/26.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 3478/2024 г. по описа на Районен съд – Перник срещу И. Г. Й., ЕГН **********, за заплащане на сумата 487,46 лв. – представляваща ¾ части от главницата за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес ***, за периода от 01.10.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 68,74 лв., представляваща ¾ части от обезщетението за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 08.12.2022 г. до 24.04.2024 г, както и сумата 18,75 лв. – държавна такса, и 37,50 лв., представляващи ¾ части от разноските за производството по делото, и срещу Д.Г.Д., ЕГН **********, за ¼ част от задълженията за главница, лихва и разноски.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника И. Г. Й. на 20.07.2024 г., която на 22.07.2025 г. - в срока по чл. 414 ГПК, е депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с което е заявила желание задълженията да отпаднат по давност, както и твърдение, че е премахнала всички радиатори в жилището.

Заповедта за изпълнение е връчена на Д.Г.Д. на 01.10.2024 г., който в срока по чл. 414 ГПК не е депозирал възражение и на основание Разпореждане № 18170/13.11.2024 г. е издаден изпълнителен лист за припадащата му се част от сумите по заповедта.

С Разпореждане № 18171/13.11.2024 г. е указано на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си срещу длъжника И. Г.

Й. по издадената заповед за изпълнение, получено на 14.11.2024 г.

На 12.12.2024 г. е депозирана исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.

В заповедното производство са представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г., а с доклада по делото е обявено на страните, че на съда е служебно известно, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за ботиви нужди от „ТоплофикацияПерник“ ЕАД на потребители в град Перник, одобрени с Решение ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР са публикувани в едни местен и централен ежедневник (в-к „Съперник, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в-к „Новинар“, бл. 101 от 30.04.2008 г.).

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. се установява, че 2 на *** г. Т.И.К. и И. Г. Д. са закупили следния недвижим имот, а именно жилищеапартамент *** находящ се в гр. Перник, *** в жилищна сграда *** по документ за собственост, а сега блок ***, ***, задно с избено помещение *** С молба вх.рег. № 1094 от 22.08.2005 г. И. Г. Д. е отправила искане до ищцовото дружество за откриване на партида за плащане на топлоенергия за жилищни нужди на апартамент *** находящ се в гр. Перник, ***

Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена издадено от Община Перник с изх. № *** г., И. Г. Й., ЕГН **********, и И. Г. Д.а са имена на едно и също лице.

От удостоверение за наследници с изх. № *** г. се установява, че Т.И.К. е починала на ****г. като е оставла наследници по закон двама низходящи - Д.Г.Д., ЕГН ********** /син/ и И. Г. Й., ЕГН ********** /дъщеря/.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е въведена услугата за дялово разпределение на топлинната енергия с Договор 507/08.10.2020 г., сключен между етажната собственост и „Техем сървисиз“ ЕООД.

Вещото лице посочва, че след въвеждане на Общите условия за продажба на топлинна енергия между ищцовото дружество и „Техем сървисиз“ ЕООД, гр. София, е сключен Договор № 97 от 30.11.2011 г. за услугата дялово разпределение на топлинната енергия със срок една година и клауза за безсрочно продължение с по още една година, ако липсват възражения от подписалите го страни, и Договор № 76 от 01.09.2017 г. с фирма „Директ“ ЕООД, гр. София. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. Kоличеството топлинна енергия е определeно правилно съгласно методиката, приложение към Наредба № Е РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Изравнителните сметки са изготвяни ежегодно след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС.

Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице посочва, че стойността на топлоенергията за процесния период за имота е в размер на 649,94 лв.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и 3 преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава по издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.

Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От представения по делото договор за покупко-продажба съдът прави извод, че на *** г. Т.И.К. и ответницата са придобили по ½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент ***на адрес гр. Перник, ***. След смъртта на Т.И.К., починала на*** г., на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН правото на собственост върху нейната ½ ид.ч. от имота е преминало върху наследниците й по закон – Д.Г.Д. и И. Г. Й., при равни квоти, т.е. всеки от тях е придобил по наследство по ¼ ид.ч. от имота. От гореизложеното следва, че в исковия период ответникът е притежавал ½ ид.ч. + ¼ ид.ч. = ¾ ид.ч. от правото на собственост върху топлоснабдения имот.

От представената по делото молба за откриване на партида се установява, че на 22.08.2005 г. между страните по делото е възникнало облигационно отношение по доставка на топлинна енергия за процесния имот на потребление по силата на изрично изявление за това от ответника.

4

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за процесния имот за периода 01.10.2022 г. – 30.04.2023 г. е на стойност 649,34 лв.

Неоснователно е възражението на ответника, че експертизата не следва да бъде ценена, тъй като с Решение № 1037 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 85/2024 г., 5-членен с-в, с което е потвърдено Решение № 7276 от 3.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о, била отменена методиката в приложение към чл. 61, ал. 1 от Нредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. В тази връзка следва да се отбележи, че с посочените решения е отменена само т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, касаеща количеството топлинна енергия kWh, отдадена от сградната инсталация, § 2, според която пломбираните отоплителни тела, на които не са монтирани средства за дялово разпределение се приравняват на отоплителни тела без уреди, и 3, касаещ отчетен период 2019/2020 г. В случая процесният период от м.10.2022 г., през който, видно от таблица 2 от заключението на вещото лице, че за отопление на сградна инсталация е начислена 0, както и че не е начислявана топлоенергия за отоплителни тела без уреди, поради което отмяната на посочените разпоредби е ирелевантна.