Решение № 130 от 14.05.2025, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Административно наказателно дело 590/2025
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 14.05.2025
- В сила
- 03.07.2025
- Състав
- Емилиян Кирилов Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.185 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- параграф 1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр. Шумен, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В. Ст. С. като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20253630200590 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Рис БГ” ООД -гр.София срещу Наказателно постановление № 808083-F797535/15.01.2025г. на началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна в ГД“Фискален контрол“, с което на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.185, ал.5, вр. с чл.185 ал.4 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като счита също, че са допуснати и съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като алтернативно моли за намаляване размера на наложената санкция.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител, но такъв в лицето на адв.Л.Д. от САК депозира писмено становище с което по същество поддържа депозираната жалба. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира и присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят стопанисва търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС- магазин за китайски стоки, намиращ се на бул.”Симеон Велики“ №34 в Шумен. На 28.10.2024г. от С. С.старши инспектор по приходите при Централно управление, била извършена проверка за спазване на данъчното законодателство в обекта. При проверката било установено, че в обекта има монтирани, въведени в експлоатация 2 бр. фискални устройства datecs DP - 150 с индивидуални номера на фискалните устройства, като следва: DT981925 ИН на ФП 02981925 и потвърждение с рег.
№4741430/13.08.2024г. от НАП за осъществяване на дистанционна връзка и DT981923 ИН на ФП 02981923 и потвърждение с рег.№4741457/13.08.2024г. от НАП за осъществяване на дистанционна връзка , като съгласно изготвен опис на касовата наличност от материално отговорното лице в обекта, наличните парични средства са в размер на 2166.90 лева, а от изведения междинен отчет от фискалното устройство е установено , че за деня към момента на проверката са регистрирани обороти от продажба в брой в размер на 1556.42 лева, продажби с дебитни карти в размер на 1793.50 лева, служебно въведени суми в размер на 500 лева, като няма изведени суми, като установената разлика между фактическа наличност между разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата такава в размер на 110.48 лева, в повече в касата. Въз основа тези констатации на 12.11.2024г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство, чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, като е посочено, че е нарушил чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите.
Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, който го е подписал без възражения, като такива не са депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 15.01.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Рис БГ” ООД -гр.София , била наложена имуществена санкция на 2 осн. чл.185, ал.5, вр. с чл.185 ал.4 от ЗДДС в размер на 3000,00 лв. тъй като нарушението е извършено при условията на повторност за неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.33, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на Министерството на финансите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства, а именно-от показанията на свид.
С. С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18/06г. на
МФ, извън случаите на продажба всяка промяна на касовата наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ, чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.. Безспорно е установено по делото, че по време на проверката фактическата наличност е била в повече с /11 0 . 4 8 / лева от отразената във фискалното устройство. Установеното несъответствие между установена и касова наличност, безспорно е в дисонанс с горецитираната разпоредба. При това положение съдът намира, че действително е налице неизпълнение на административно задължение от страна на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът приема, че правилно е констатирано неизпълнение на административно задължение от страна на жалбоподателя, тъй като същият не е изпълнил задължението си по чл.3 3 ал.1 от Наредба №Н-18 , поради което и правилно констатираното нарушение е подведено под санкционната норма на чл.185, ал.5, вр. ал.4 от ЗДДС, тъй като е осъществено при условията на повторност,като наказващият орган е отчел, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Съгласно § 1.т.35 от ДР на ЗДДС, повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. В конкретната хипотеза се установява, че жалбоподателя е бил наказан за абсолютно идентично нарушение с влязло в сила наказателно постановление на 04.06.2024г./№ 764946-F758333/10.04.2025г/ , поради което и правилно е бил ангажирано с административнонаказателна отговорност по чл.185 ал.5 вр.ал.4 от ЗДДС.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при 3 издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно - наказващият орган правилно е квалифицирал неизпълнението на задължение към държавата и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба.
В същото време обаче, съдът намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер близък към средния, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.185 ал.4 от ЗДДС минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 2000 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт / какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление № 808083-F797535/15.01.2025г. на началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна в ГД“Фискален контрол“, с което на основание чл.185 ал.5 вр. чл.185 ал.4 от ЗДДС на „Рис БГ” ООД -гр.София с ЕИК203297815, представлявано от *** с ЛНЧ **** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като намалява размера на наложената „имуществена санкция” от 3000 /три хиляди/ лева на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Рис БГ” ООД -гр.София с ЕИК203297815 , да заплати на ТД на НАП сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5