Определение № 2803 от 21.01.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2803 гр. С., 21.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221110150819 по описа за 2022 година

Пред Б.ския районен съд е постъпила искова молба от А. С. А. срещу Е. К. М. за присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на „клеветнически твърдения“. В изложението на обстоятелствата, на които се основава искът, се съдържат твърдения, че ответницата е подала сигнал, съдържащ неверни и опозоряващи ищеца твърдения, до главния прокурор, ДНСК, РДНСК – Б. и община С..

Сигналът постъпил в община С. на 19. 04. 2022 г., като в същото населено място бил възприет и от ищеца.

В едномесечния срок от връчването на преписа от исковата молба ответницата е направила възражение за местна неподсъдност, като е заявила, че делото следва да бъде разгледано по постоянния й адрес в град С..

С определение № 1028 от 27. 07. 2022 г. Б.ският районен съд е намерил, че делото му е местно неподсъдно, поради което го е прекратил и изпратил по подсъдност на Софийския районен съд.

Настоящият състав на Софийския районен съд намира, че делото е подсъдно на Б.ския районен съд. Съображенията за това са следните.

Ищецът твърди непозволено увреждане, като заявява, че подаденият от ответницата сигнал съдържа „клеветнически твърдения“, че те са „неверни“ и че „директно уронват репутацията“ му. При това положение твърденият от него деликт се изразява в престъплението клевета. Фактическият състав на деликта завършва с разгласяването на позорните обстоятелства (чл. 147, ал. 1 НК). Под „разгласяване“ следва да се разбира довеждането на позорните и неверни обстоятелства до знанието на трети лица, различни от ищеца. С този последен елемент от фактическия състав деянието е довършено (определение № 28 от 16. 04. 2003 г. на ВКС по ч. н. дело № 303/2003 г., I н. о.), тоест клеветата е извършена. За предполагаемата клевета е правноирелевантно мястото, на което позорните и неверни твърдения са били възприети от ищеца. В дадения случай ищецът твърди, че клеветническите обстоятелства са били разгласени пред главния прокурор и ДНСК, но също така и пред РДНСК – Б. и община С.. При това положение са налице множество подсъдности по местоизвършването на деликта и ищецът има право да избере дали да предяви иска пред Софийския районен съд или пред Б.ския районен съд (чл. 116 във връзка с чл.

1

115, ал. 1 ГПК). Предявявайки иска си пред Б.ския районен съд той надлежно е упражнил това свое право, с което Софийският районен съд е длъжен да се съобрази.

По изложените съображения настоящото дело следва да бъде прекратено и делото следва да бъде изпратено на Софийския апелативен съд за разрешаването на спора за подсъдност на основание чл. 122 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 20221110150819 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2022 г.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Софийския районен съд и Б.ския районен съд във връзка с иска на А. С. А. срещу Е. К. М. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото с почит на Софийския апелативен съд за разрешаването на спора за подсъдността.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2