Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 71 от 23.05.2023, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 106/2023
Вид
Решение № 71
Подписан
23.05.2023
В сила
23.05.2023
Състав
Пламен Александров Александров, Невена Калинова Калинова, Кирил Митков Димов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. КърджА., 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА., II. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. КА.нова при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Невена К. КА.нова Въззивно гражданско дело № 20235100500106 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение N 44/06.02.2023 г., постановено по гр. д. N 1287/2022 г. по описа на Районен съд – КърджА., е изменен размера на присъдената с решение N 219 ⁄ 504 от 04.07.2019г. по гр. д. N 2017 ⁄ 956г., Шести семеен съд в Република Турция, издръжка, която С. Г. А., ЕГН **********, гр. Х., ул. Ц.К. **, вх. *, ет. *, ап. **, е осъден да заплаща на малолетните си деца С. К., ЕГН ********** и Е. А., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Л.С. А., ЕГН **********, като същите са увеличени от 32.33 лв. на 350 лв. за детето С. К., ЕГН **********, и от 32.33 лв. на 300.00 лв. за детето Е. А., ЕГН **********, считано от влизане на решението в сила до навършване на пълнолетие на децата или настъпването на друга причина, изменяваща или погасяваща издръжката, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска. С решението С. Г. А. е осъден да заплати на С. К. и Е. А., действащи чрез своята майка и законен представител Л.С. А., сумата 360 лв. разноски по делото, както и да заплати по сметка на РС - КърджА. сумата от 842.88 лв. държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят С. Г. А. от гр.Х., който чрез пълномощника си адв.В. Д. го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост в частта, с която са увеличени издръжките на въззиваемите, за разликата над сумата 180 лв. до пълния предявен 1 размер на исковете за изменението им, с искане в обжалваната част решението да се отмени и в тази част исковете за изменение на издръжките да се отхвърлят. С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят нови доказателствени искания. Претендират се разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове, както и да се намА. размера на присъдената държавна такса съобразно размера на издръжката. Сочи се в жалбата, че по делото не е установено както, че малолетните деца се нуждаят от издръжка в предявените размери, така и възможността на ответника да дава издръжка в тези размери, който по удостоверение за доходи има средномесечно брутно трудово възнаграждение от 689.82 лв. и средномесечно нетно трудово възнаграждение от 535.28 лв., няма други доходи и недвижимо имущество, живее в жилището на своите родители и при осъществяване на режима на лични контакти с децата прави допълнителни разходи, тъй като живеят в различни градове.

Жалбоподателят претендира, че с оглед доходите си има възможност да заплаща на всяко дете издръжка от по 180 лв., който размер е съобразен с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата, която към момента е 710 лв. В тази връзка се излагат твърдения в жалбата, че с оглед възрастта на децата, на 10 и на 6 години, те не се нуждаят от издръжка в размерите, в които я претендират, тъй като училищната подготoвка и учебниците за по-голямото дете са безплатни, а малкото дете посещава безплатна детска градина, като от разпита на бабите на децата по майчина и бащина линия е установено, че същите помагат на майката както в отглеждането на децата, така и с допълнителни парични средства, хранителни продукти и подаръци под формата на дрехи и обувки за децата. В жалбата се излага и оплакване, че в обжалваното решение не става ясно как съдът е стигнал до извод, че бащата има повисок разполагаем доход от майката и съответно как може да заплаща издръжка в увеличения и претендиран размер, тъй като и двамата родители представят писмени удостоверения от работодател, че получават минимално възнаграждение. Сочи се още, че майката е заявила пред социалния работник, че живее в собствено жилище, което закупила от родителите си и в тази връзка показанията на св.Ш.Х.М.., че майката и децата живеят в жилище под наем, са неверни.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите С. К. и Е. А., малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител Л.С. А..

В съдебно заседание въззивникът С. Г. А. не се явява, представлява се от пълномощника си адв. В. Д., който поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в същата и претендира разноски по делото по представен списък.

В съдебно заседание въззиваемите С. К. и Е. А., действащи чрез своята майка и законен представител Л.С. А., се представляват от пълномощника си адв. Е. П., който 2 оспорва въззивната жалба, моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски по представен списък.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е вА.дно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от малолетните деца С. К. и Е. А., действащи чрез своята майка и законен представител Л.С. А., за изменение на размера на присъдените им с решение от 04.07.2019г. по гр. д. N 2017 ⁄ 956г., Шести семеен съд Бакъркьой, Република Турция, издръжка, която ответникът С. Г. А. е осъден да заплаща на всяко едно от тях, от по 300 турски лири, считано от датата на влизане в сила на решението на 27.08.20119г., с искане да бъде увеличен от тази сума /с левова равностойност 32.33 лв./ на 350 лв. за детето С. К. и на 300 лв. за детето Е. А., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие на всяко от децата или настъпването на друга правоизменяща или правопогасяваща причина. Обстоятелствата, изложени в исковата молба, обосноваващи търсене на издръжка в увеличен размер, са следните: През 2019г. ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в посочените размери от 300 турски лири, равняващи се на 32.33 лв. към датата на предявяване на исковете за увеличението – 18.10.2022г. лв., като понастоящем ищците и тяхната майка са установени да живеят в гр.К.., а ответникът в гр.Х., като ищецът С. К. е на 10 години, редовен ученик в IV-и клас в СУ „Й.Й.“ гр.К.., дневна форма на обучение през 2022-2023г. и посещава извънкласни форми на обучение, като има необходимост от месечна издръжка, която да покрива нуждите й, свързани с обучение, дрехи, храна, пътувания и др. ежедневни нужди в размер на 700 лв., половината, от която следва да се поеме от ответника, който има материални възможности; ищецът Е. А. е на 6 години и е записан в IV-а подготвителна група в Детска градина „Ч.“ в гр.К.. през учебната 2022-2023г., като има необходимост от месечна издръжка, която да покрива нуждите му, свързани с обучение, дрехи, храна, пътувания и др. ежедневни нужди в размер на 600 лв., половината, от която следва да се поеме от ответника, който има материални възможности; майката на ищците работи в обменно бюро на „Т. **“ ООД гр.К.., получава месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата, грижи се за отглеждането и възпитанието на ищците, за което й помагат нейните родителите й. С оглед по-високата възраст на ищците и нуждите им, свързани с тяхното отглеждане и обучение, присъдената в тяхна полза издръжка е значително под предвидения в закона минимален размер и се явява крайно 3 недостатъчна за нормалното им отглеждане, в т.ч. с оглед размера на минималната работна заплата в страната и правилото на чл.142, ал.2 от СК, при задължение и на двамата родители да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, и при съобразяване на грижите на родителя, който ги отглежда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът с отговор на исковата молба оспорва исковете по размер, при възражение, че ищците нямат нужда от издръжка в претендираните размери и самият той няма материални възможности да дава издръжка в тези размери, а до размер от 180 лв., до който признава исковете. Излага твърдения, че получава месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата и съгласно удостоверение за доходи за периода от м.11. 2021г. до м.10.2022г. включ. има реА.зиран брутен доход от общо 8 277.85 лв. и нетен доход от общо 6 432.47 лв., или средномесечно брутно трудово възнаграждение от 689.82 лв. и средномесечно нетно трудово възнаграждение от 535.28 лв., като няма други източници на доходи, заплащал е редовно издръжка общо в размер на 300 лв. и винаги е помагал с допълнителни средства извън издръжката, като редовно купува на децата дрехи, обувки, учебни помагала и др., води децата на зимни и летни почивки, дава и пари за ежедневни нужди, когато те са при него, като и родителите му дават на децата подаръци и парични средства.

Установява се от доказателствата по делото, че ищецът С. К., родена на **.**.****г., с ЕГН **********, и ищецът Е. А., роден на **.**.****г., са деца на ответника С. Г. А., като живеят с майка си Л.С. А. в гр.К.., в собствено на майката жилище, като с бракоразводното решение от 04.07.2019г. по гр. д. N 2017 ⁄ 956г. на Шести семеен съд Бакъркьой, Република Турция, влязло в сила на 27.08.2019г., на майката е предоставено упражняването на родителските права над ищците, при режим на лични отношения с бащата, който е осъден да заплаща на ищците ежемесечна издръжка в размер на 300 турски лири, считано от датата на влизане в сила на решението. Към така посочена дата /27.08.2019г./ малолетните ищци са на 7 и на 3 навършени години, а размерът на минималната работна заплата за 2019г. е 560 лв., и съответно размерът на минималната издръжка е 140 лв. Към предявяване на иска за увеличение на издръжката, на 18.10.2022г., ищците са на 10 и на 5 навършени години, първият е ученик, а вторият посещава детска градина, размерът на минималната работна заплата за 2022г. е 710 лв., и съответно размерът на минималната издръжка е 177.50 лв., под който размер е присъдената в тежест на въззивника издръжка, платима на малолетните му деца. Към датата на устните прения пред първоинстанцинния съд и към датата на устните прения пред настоящия въззивен съд размерът на минималната работна заплата за 2023г. е 780 лв. и съответно размерът на минималната издръжка е 195 лв. Минималният праг на бедност за страната за 2022г. е определен на 413 лв., а за 2023г. е определен на 504 лв.. Доказателства за реА.зирани доходи от трудово 4 правоотношение са представени за двамата родители на ищците, които получават месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата - майката на ищците работи като касиер в обменно бюро, а бащата работи като шофьор на товарен автомобил /международен транспорт/. Последният живее в жилище на своите родители в гр.Х., в което децата С. и Е. му гостуват редовно.

От показанията на ангажираните от ищците свидетели Е.Ю./баба на ищците по майчина линия/ и Ш.М.. се установява, че за издръжката на децата, на майката Л. не достигат финансовите средства, за което й помагат роднините й, колкото могат, като най - много помагат родителите й. От показанията на ангажирания от ответника свидетел Ф. А./ майка на ответника/ се установява, че децата, два пъти месечно, от петък до недяля, им гостуват, баща им ги взима от гр.К.., през което време им пазарува всичко необходимо и каквото те желаят, като всеки месец им плаща 300 лв. издръжка и отделно както той, така и те/родителите на ответника/ дават на децата пари на ръка – по 50 лв., по 100 лв., като последно били в Истанбул, където баща им лично им купил дрехи, един пълен багажник на колата. Свидетелката сочи, че знае, че децата спортуват, но не знае за извънкласни форми.