Решение № 71 от 23.05.2023, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно гражданско дело 106/2023
- Вид
- Решение № 71
- Подписан
- 23.05.2023
- В сила
- 23.05.2023
- Състав
- Пламен Александров Александров, Невена Калинова Калинова, Кирил Митков Димов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.125, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 71 гр. КърджА., 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА., II. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Ал. Александров
Членове:
Кирил М. Димов
Невена К. КА.нова при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Невена К. КА.нова Въззивно гражданско дело № 20235100500106 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение N 44/06.02.2023 г., постановено по гр. д. N 1287/2022 г. по описа на Районен съд – КърджА., е изменен размера на присъдената с решение N 219 ⁄ 504 от 04.07.2019г. по гр. д. N 2017 ⁄ 956г., Шести семеен съд в Република Турция, издръжка, която С. Г. А., ЕГН **********, гр. Х., ул. Ц.К. **, вх. *, ет. *, ап. **, е осъден да заплаща на малолетните си деца С. К., ЕГН ********** и Е. А., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Л.С. А., ЕГН **********, като същите са увеличени от 32.33 лв. на 350 лв. за детето С. К., ЕГН **********, и от 32.33 лв. на 300.00 лв. за детето Е. А., ЕГН **********, считано от влизане на решението в сила до навършване на пълнолетие на децата или настъпването на друга причина, изменяваща или погасяваща издръжката, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска. С решението С. Г. А. е осъден да заплати на С. К. и Е. А., действащи чрез своята майка и законен представител Л.С. А., сумата 360 лв. разноски по делото, както и да заплати по сметка на РС - КърджА. сумата от 842.88 лв. държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят С. Г. А. от гр.Х., който чрез пълномощника си адв.В. Д. го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост в частта, с която са увеличени издръжките на въззиваемите, за разликата над сумата 180 лв. до пълния предявен 1 размер на исковете за изменението им, с искане в обжалваната част решението да се отмени и в тази част исковете за изменение на издръжките да се отхвърлят. С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят нови доказателствени искания. Претендират се разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове, както и да се намА. размера на присъдената държавна такса съобразно размера на издръжката. Сочи се в жалбата, че по делото не е установено както, че малолетните деца се нуждаят от издръжка в предявените размери, така и възможността на ответника да дава издръжка в тези размери, който по удостоверение за доходи има средномесечно брутно трудово възнаграждение от 689.82 лв. и средномесечно нетно трудово възнаграждение от 535.28 лв., няма други доходи и недвижимо имущество, живее в жилището на своите родители и при осъществяване на режима на лични контакти с децата прави допълнителни разходи, тъй като живеят в различни градове.
Жалбоподателят претендира, че с оглед доходите си има възможност да заплаща на всяко дете издръжка от по 180 лв., който размер е съобразен с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата, която към момента е 710 лв. В тази връзка се излагат твърдения в жалбата, че с оглед възрастта на децата, на 10 и на 6 години, те не се нуждаят от издръжка в размерите, в които я претендират, тъй като училищната подготoвка и учебниците за по-голямото дете са безплатни, а малкото дете посещава безплатна детска градина, като от разпита на бабите на децата по майчина и бащина линия е установено, че същите помагат на майката както в отглеждането на децата, така и с допълнителни парични средства, хранителни продукти и подаръци под формата на дрехи и обувки за децата. В жалбата се излага и оплакване, че в обжалваното решение не става ясно как съдът е стигнал до извод, че бащата има повисок разполагаем доход от майката и съответно как може да заплаща издръжка в увеличения и претендиран размер, тъй като и двамата родители представят писмени удостоверения от работодател, че получават минимално възнаграждение. Сочи се още, че майката е заявила пред социалния работник, че живее в собствено жилище, което закупила от родителите си и в тази връзка показанията на св.Ш.Х.М.., че майката и децата живеят в жилище под наем, са неверни.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите С. К. и Е. А., малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител Л.С. А..
В съдебно заседание въззивникът С. Г. А. не се явява, представлява се от пълномощника си адв. В. Д., който поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в същата и претендира разноски по делото по представен списък.
В съдебно заседание въззиваемите С. К. и Е. А., действащи чрез своята майка и законен представител Л.С. А., се представляват от пълномощника си адв. Е. П., който 2 оспорва въззивната жалба, моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски по представен списък.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е вА.дно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от малолетните деца С. К. и Е. А., действащи чрез своята майка и законен представител Л.С. А., за изменение на размера на присъдените им с решение от 04.07.2019г. по гр. д. N 2017 ⁄ 956г., Шести семеен съд Бакъркьой, Република Турция, издръжка, която ответникът С. Г. А. е осъден да заплаща на всяко едно от тях, от по 300 турски лири, считано от датата на влизане в сила на решението на 27.08.20119г., с искане да бъде увеличен от тази сума /с левова равностойност 32.33 лв./ на 350 лв. за детето С. К. и на 300 лв. за детето Е. А., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие на всяко от децата или настъпването на друга правоизменяща или правопогасяваща причина. Обстоятелствата, изложени в исковата молба, обосноваващи търсене на издръжка в увеличен размер, са следните: През 2019г. ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в посочените размери от 300 турски лири, равняващи се на 32.33 лв. към датата на предявяване на исковете за увеличението – 18.10.2022г. лв., като понастоящем ищците и тяхната майка са установени да живеят в гр.К.., а ответникът в гр.Х., като ищецът С. К. е на 10 години, редовен ученик в IV-и клас в СУ „Й.Й.“ гр.К.., дневна форма на обучение през 2022-2023г. и посещава извънкласни форми на обучение, като има необходимост от месечна издръжка, която да покрива нуждите й, свързани с обучение, дрехи, храна, пътувания и др. ежедневни нужди в размер на 700 лв., половината, от която следва да се поеме от ответника, който има материални възможности; ищецът Е. А. е на 6 години и е записан в IV-а подготвителна група в Детска градина „Ч.“ в гр.К.. през учебната 2022-2023г., като има необходимост от месечна издръжка, която да покрива нуждите му, свързани с обучение, дрехи, храна, пътувания и др. ежедневни нужди в размер на 600 лв., половината, от която следва да се поеме от ответника, който има материални възможности; майката на ищците работи в обменно бюро на „Т. **“ ООД гр.К.., получава месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата, грижи се за отглеждането и възпитанието на ищците, за което й помагат нейните родителите й. С оглед по-високата възраст на ищците и нуждите им, свързани с тяхното отглеждане и обучение, присъдената в тяхна полза издръжка е значително под предвидения в закона минимален размер и се явява крайно 3 недостатъчна за нормалното им отглеждане, в т.ч. с оглед размера на минималната работна заплата в страната и правилото на чл.142, ал.2 от СК, при задължение и на двамата родители да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, и при съобразяване на грижите на родителя, който ги отглежда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът с отговор на исковата молба оспорва исковете по размер, при възражение, че ищците нямат нужда от издръжка в претендираните размери и самият той няма материални възможности да дава издръжка в тези размери, а до размер от 180 лв., до който признава исковете. Излага твърдения, че получава месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата и съгласно удостоверение за доходи за периода от м.11. 2021г. до м.10.2022г. включ. има реА.зиран брутен доход от общо 8 277.85 лв. и нетен доход от общо 6 432.47 лв., или средномесечно брутно трудово възнаграждение от 689.82 лв. и средномесечно нетно трудово възнаграждение от 535.28 лв., като няма други източници на доходи, заплащал е редовно издръжка общо в размер на 300 лв. и винаги е помагал с допълнителни средства извън издръжката, като редовно купува на децата дрехи, обувки, учебни помагала и др., води децата на зимни и летни почивки, дава и пари за ежедневни нужди, когато те са при него, като и родителите му дават на децата подаръци и парични средства.
Установява се от доказателствата по делото, че ищецът С. К., родена на **.**.****г., с ЕГН **********, и ищецът Е. А., роден на **.**.****г., са деца на ответника С. Г. А., като живеят с майка си Л.С. А. в гр.К.., в собствено на майката жилище, като с бракоразводното решение от 04.07.2019г. по гр. д. N 2017 ⁄ 956г. на Шести семеен съд Бакъркьой, Република Турция, влязло в сила на 27.08.2019г., на майката е предоставено упражняването на родителските права над ищците, при режим на лични отношения с бащата, който е осъден да заплаща на ищците ежемесечна издръжка в размер на 300 турски лири, считано от датата на влизане в сила на решението. Към така посочена дата /27.08.2019г./ малолетните ищци са на 7 и на 3 навършени години, а размерът на минималната работна заплата за 2019г. е 560 лв., и съответно размерът на минималната издръжка е 140 лв. Към предявяване на иска за увеличение на издръжката, на 18.10.2022г., ищците са на 10 и на 5 навършени години, първият е ученик, а вторият посещава детска градина, размерът на минималната работна заплата за 2022г. е 710 лв., и съответно размерът на минималната издръжка е 177.50 лв., под който размер е присъдената в тежест на въззивника издръжка, платима на малолетните му деца. Към датата на устните прения пред първоинстанцинния съд и към датата на устните прения пред настоящия въззивен съд размерът на минималната работна заплата за 2023г. е 780 лв. и съответно размерът на минималната издръжка е 195 лв. Минималният праг на бедност за страната за 2022г. е определен на 413 лв., а за 2023г. е определен на 504 лв.. Доказателства за реА.зирани доходи от трудово 4 правоотношение са представени за двамата родители на ищците, които получават месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата - майката на ищците работи като касиер в обменно бюро, а бащата работи като шофьор на товарен автомобил /международен транспорт/. Последният живее в жилище на своите родители в гр.Х., в което децата С. и Е. му гостуват редовно.
От показанията на ангажираните от ищците свидетели Е.Ю./баба на ищците по майчина линия/ и Ш.М.. се установява, че за издръжката на децата, на майката Л. не достигат финансовите средства, за което й помагат роднините й, колкото могат, като най - много помагат родителите й. От показанията на ангажирания от ответника свидетел Ф. А./ майка на ответника/ се установява, че децата, два пъти месечно, от петък до недяля, им гостуват, баща им ги взима от гр.К.., през което време им пазарува всичко необходимо и каквото те желаят, като всеки месец им плаща 300 лв. издръжка и отделно както той, така и те/родителите на ответника/ дават на децата пари на ръка – по 50 лв., по 100 лв., като последно били в Истанбул, където баща им лично им купил дрехи, един пълен багажник на колата. Свидетелката сочи, че знае, че децата спортуват, но не знае за извънкласни форми.
Разпечатката съдържа 22 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5379a1da-de84-4437-9c86-df15e99cc9f3