Решение № 4995 от 17.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4995 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Въззивно гражданско дело № 20251100510377 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 4343 от 13.03.2025 г., постановено по гр. д. № 3942/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 72-и състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Р. Х. Й. дължи сумите: 401.09 лева цена на доставена топлинна енергия в апартамент № 80 в гр. София, ж.к. ****, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, 47.18 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 16.02.2024 г., 14.58 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12773/24 г. СРС, като е отхвърлен искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 2.80 лева за периода от 16.07.2021г. до 16.02.2024 г.

Със същото решение е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Ц. Т. дължи сумите: 1203.25 лева цена на доставена топлинна енергия в апартамент № 80 в гр. София, ж.к. ****, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, 141.56 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 16.02.2024 г., 43.74 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12773/24 г. на СРС, като е отхвърлен искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 8.39 лева за периода от 16.07.2021г. до 16.02.2024 г.

С решението Р. Х. Й. е осъдена да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 41.90 лв. разноски в исковото производство и сумата 1 от 21.68 лв. разноски в заповедното производство.

С решението Ц. Т. Х. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 125.71 лв. разноски в исковото производство и сумата от 65.04 лв. разноски в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страна на ищеца – „Директ“ ЕООД.

С определение № 20147 от 07.05.2025 г., постановено по гр. д. № 30942/2024 г. по описа на СРС, 72-и състав, е оставена без разглеждане молбата на Ц. Й. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. С определението е отхвърлена молбата на Р. Й. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените срещу Р. Й. искове, е депозирана въззивна жалба, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивницата не оспорва изводите на първоинстанционния съд, че е налице валидно облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общия условия с ищцовото дружество. Счита обаче, че Р. Й. не е легитимирана да отговаря по предявения иск, доколкото не са налице доказателства тя да е приела наследството на своя баща. Сочи, че доколкото не е спазена процедурата по чл. 51 ЗН, не може да се приеме, че е легитимирана да отговаря по предявения иск. Твърди, че действията на управление на наследено имущество не следва да се приемат като действия по приемане. Акцентира, че партидата е открита на името на Ц. Й. и че фактурите са издадени на нейно име. Посочва, че съдът не е съобразил решение по адм.дело № 746/2021 г. на ВАС, с което е прогласена нищожността на методиката за дялово разпределение на топлинна енергия. Посочва, че съдът не е обсъдил направеното възражение за давност. С оглед изложените съображения моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок от ответницата, чрез адвокат Г. Г., с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Третото лице помагач на страна на ищеца не е подало в законоустановения срок отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, както и в частта, с която са уважени предявените срещу Ц. Й. искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Депозирана е и частна жалба от Р. Й. срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение, в частта, с която е оставена без уважение подадената от нея молба за изменение на решението в частта за разноските. Сочи, че определеното от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на отговаря на фактическата и правната сложност на делото, поради което моли същото да бъде намалено на 80 лева.

Постъпил е и писмен отговор на частната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изложено становище за нейната неоснователност.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуалнолегитимирана страна, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима.

Постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на Ц. Й. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т.

2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.10.1990 г., по силата на който Х.В.Й. и Ц. Т. Й. са придобили правото на собственост върху апартамент № 80, на I етаж, ж.к ****. Видно от приетата по делото справка Х.В.Й. е починал на 26.02.2014 г., като е оставил за свои законни наследници Ц. Й. – съпруга и Р. Й. – дъщеря. По силата на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9 ЗН след смъртта на Х.Й. съсобствеността върху имота е принадлежала на ответниците при следните квоти – ¼ ид.ч. за Р. Й. и ¾ ид.ч. за Ц. Й..

Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на наследството, т.е. приемането има обратно действие. Приемането може да бъде изрично или мълчаливо. Трайно установената съдебна практика изисква действията по т. нар. мълчаливо приемане на наследство да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за намерение за приемане на наследството – да изразяват непоколебимо намерение. Тези фактически или правни действия на наследника могат да са различни по вид и във всеки конкретен случай съдът следва да извърши преценка дали са израз на волята на наследника да приеме наследството. Отказът от наследство, от своя страна, е изричен и формален акт и съгласно чл. 52 ЗН отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 ЗН – с писмено заявление до районния съдия, в района на откриване на наследството, като отказът се вписва в специална книга.

Когато се оспори приемането на наследството, в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането, респ. да поиска приложението на чл. 51 ЗН. В случая обаче не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството с въведени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство.

С оглед на това и доколкото не са въведени от ответниците твърдения за вписан отказ от наследство или за приемането му по опис, нито пък са представени доказателства за това, следва изводът, че в качеството си на съсобственици на процесния имот ответниците са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове, като отговорността на всеки един от ответниците се разпростира ¼ от общото задължение за Р. Й. и ¾ от общото задължение за Ц. Й..

3

Обстоятелството, че ищцовото дружество е открило партидата за процесния имот на името на ответника Ц. Й., при положение че не се твърди, а и не се установява сключването на договор за доставка на топлинна енергия единствено с нея, не води до друг извод, доколкото в хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ страни по облигационното правоотношение са всички съсобственици на топлоснабдения имот, независимо от това на чие име е открита партидата. В този случай откриването на партида има единствено счетоводно значение.

По отношение на дължимостта на сумите за сградна инсталация следва да се посочи, че с подадения от ответницата отговор на исковата молба същата е заявила изрично, че не оспорва предявените искове по размер, а единствено по основание, поради което оспорването на размера на задължението за първи път във въззивната жалба, при изричното му признание с отговора на исковата молба, се явява преклудирано. Само за пълнота и във връзка с довода на въззивника за отмяна на методиката за дялово разпределение следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от датата, на която съдебното решение влиза в сила. В случая решението на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба за процесния период. За пълнота следва да се посочи и че в конкретния случай въззивникът ответник не е релевирал конкретно възражение, че действително доставената топлинна енергия за сградна инсталация е в по-малък обем поради неотчитане на някой от параметрите, посочени в Решение на съда от 23 октомври 2025 година по дело C-760/23 и касаещи изолацията на сградата и изолацията на отоплителната система, използваната за тази система материали, респ. отражението на тези обстоятелства върху загубата на топлинна енергия в рамките на самата етажна собственост, като такова общо възражение е поддържано и с въззивната жалба. Ето защо и при липса на оплаквания за конкретни неотчетени при разпределението параметри, този въпрос не подлежи на обсъждане.