Решение № 1907 от 27.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1907 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110205671 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-009452 от 07.05.2024г. издадено от Г.В.Б., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР , упълномощена с със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. , с което на основание чл. 53 от ЗАНН,за нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП вр. чл.185 от ЗДвП на К. А. П., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева и на осн. чл.123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП вр. ЧЛ.175 АЛ.1 Т.5 от ЗДвП на К. А. П., с ЕГН ********** административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дава месеца.

В жалбата се съдържат доводи, че МПС е управлявано от свидетелката П.а, излагат се доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото съставилият докладна записка полицейски служител не е присъствал на съставянето на АУАН, както и че липсва описание на нарушението. Прави оплаквания, че нарушението по чл. 123 от ЗДвП не е квалифицирано правилно.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, явява се и адв. С., който пледира за отмяна на НП по съображения, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Видно от писмо от ОПП СДВР, няма данни кога е връчено НП на жалбоподателя.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 02.10.2023 г. около 20:10 часа, в гр. София, кв. Хаджи Димитър, на паркинга на магазин "Фантастико" пред блок №69, жалбоподателят К. П. управлявал собствения си л.а."Опел Астра" с рег.№СВ****СМ. С него се возила и свидетелката П.а. При извършване на заход за паркиране, жалбоподателят П. реализирал ПТП с паркирания автомобил Ланчия Зета" с рег.№СВ5550НТ, собственост на М. И., при което десният заден стоп на паркирания автомобил се откъснал и изхвърчал на няколко метра в страни, а по каросерията на автомобила имало ожулвания на лаковото покритие. П. не спрял веднага, а паркирал малко по-надолу на паркинга. Произшествието било възприето от свидетеля С., който се намирал в близост. Той направил снимка на управлявания от П. автомобил. Жалбоподателят и свидетелката П.а слезли от автомобила, а свидетелят С. казал на П. да си остави телефонен номер и координати, за да може собственикът на пострадалия автомобил да се свърже с него. След излизане от магазина П. взел намиращия се в близост стоп на автомобила, сложил го върху лист с написан неустановен текст върху тавана на ударения лек автомобил. Свидетелят С. влязъл в магазин Фантастико и като излязъл листът го нямало, а само стопът седял върху тавана на автомобила.

Жалбоподателят и свидетелката П.а били напуснали местопроизшествието. С. оставил бележка върху автомобила на И., посочвайки свой телефонен номер и обстоятелството,ч е знае кой е причинил ПТП. И. се свързал със С. и като получил информация от него, подал жалба пред органите на МВР.

Призован в ОПП СДВР, жалбоподателят П. попълнил декларация, в която 2 посочил, че автомобилът му е бил управляван от племенницата му, но не посочил нейни имена или индивидуализиращи данни.

На жалбоподателят бил съставен АУАН № АД669240, от 05.04.2024г. от А. С., в който било посочено, че неизвестен водач не контролира МПС, което управлява и допуска ПТП в л.а."Ланчия Зета" с рег.№СВ5550НТ, след което не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия.

В срока по чл.44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят не подал възражения Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление (НП) № 24-4332-009452 от 07.05.2024г. издадено от Г.В.Б., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР , упълномощена с със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. , с което на основание чл. 53 от ЗАНН,за нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП вр. чл.185 от ЗДвП на К. А. П., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева и на осн. чл.123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП вр. 2. ЧЛ.175 АЛ.1 Т.5 от ЗДвП на К. А. П., с ЕГН ********** административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дава месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: С., И., С.а и П.а, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.

283

НПК, а именно: материално от приобщеното административнонаказателно производство, декларация от жалбоподателя, справка картон на водача, заповеди за компетентност, протокол за ПТП, снимков материал, докладни записки.

Съдът кредитира гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетеля С., които макар и лаконични, установяват, че именно той е съставил АУАН по данни от приобщения видеозапис.

Съдът кредитира и показанията на И. и С., които са непротиворечиви вътрешно, логични, последователни и се подкрепят от другите събрани по 3 делото доказателствени материали, кредитирани от съда. От тях се установяват действията на водача на автомобила, механизмът на настъпване на ПТП и действията на водача след това. Показанията са взаимодопълващи се, без противоречия и намират опора в другите доказателствени източници.

Макар и показанията на И. да са производни, същите намират опора в снимковия материал по делото и показанията на С.. От своя страна С. е очевидец на ПТП, същият не е заинтересован от изхода на делото и показанията му са добросъвестни и безпристрастно депозирани. От тях се установява колко лица е имало в автомобила, причинил ПТП, действията на водача и пътника, уведомяването на И. за настъпилото ПТП с неговия автомобил и самия механизъм на настъпването на произшествието. От показанията се установява и че водач на МПС, причинило инцидента е мъж, а не пътуващата до него жена.

Съдът подходи критично към показанията на П.а, доколкото същата е роднина на жалбоподателя и показанията сами по себе си са вътрешно противоречиви, нехармонични, съдържат взаимоизключващи се твърдения.

Ето защо същите не преминават успешно проверката за достоверност, още повече, че са в пълно противоречие със съобщеното от С.. Следва да се обърне внимание, че първо П.а посочва да е била сама, а С. посочва, че е имало и мъж в автомобила, който го е управлявал. В последващо изявление П.а посочва, че всъщност пътувала с чичо си до магазина. Същевременно излага твърдения да го е чакала повече от час, а после си оставила номера на задната чистачка на ударения автомобил, а чичо останал още малко. Впоследствие обаче твърди той да е бил в магазина без логично да обяснява защо го е чакала близо над два часа. Само на база на тези констатирани вътрешни противоречия съдът не дава вяра на показанията на П.а, а още повече, че те са в колизия с кредитираните и хармонични показания на С.. Единствено показанията на П.а се кредитират в частта, в която съобщава да е била с чичо си и неговия автомобил до магазин Фантастико. Ето защо съдът не прие за установено П.а да е управлява МПС.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , изхожда от наказаното лице, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.

В случая жалбоподателят е наказан на основание чл.188, ал.1 изр. 2 от 4

ЗДвП, според който текст собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В АУАН и НП обаче е допуснато непреодолимо съществено процесуално нарушение, доколкото изобщо не е посочено, че жалбоподателят носи отговорност като собственик на МПС, непосочил водача, който реално е управлявал МПС. Не става ясно в АУАН защо П. е санкциониран за нарушение на „неизвестен водач“. Напълно недостатъчно и далеч от изискването на закона е описанието на нарушението словесно като се посочва, че се касае за „неизвестен водач“. Законодателят не борави с този термин и той няма отношение към предвиденото отклонение в чл.188, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл липсва като в АУАН, така и в НП описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, доколкото не е изрично описано, че П. се наказва като собственик на МПС, който не посочва на кого е предоставил МПС. Нарушени са чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Пропускът е съществен, защото нарушава правото на защита на наказаното лице да разбере за какво нарушение му е вменена отговорност, като за съда е и пречка при контрол на НП да изведе волята на АНО. Това е самостоятелно основание за отмяна на НП.

По отношение нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП :

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП , вменява задължение водачите на ППС да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

При така установената фактическа обстановка, не се установява в какво се изразява липсата на контрол на водача върху управляваното от него ППС. Това от своя страна е станало причина за липсата на подробно, пълно и ясно описание на тази липса на контрол и в съставения АУАН от актосъставителя, доколкото описанието му се изчерпва със следното: "не контролира непрекъснато МПС, което управлява". Порокът е изцяло пренесен и в НП, доколкото и последното е издадено при неизяснена от събраните доказателства фактическа обстановка. Горното съставлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , които предвиждат АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и на 5 обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния случай, липсата на пълно описание се дължи на неизяснената в пълнота фактическата обстановка в хода на административнонаказателното производство, а последното е допринесло за неправилната правна квалификация на описаните две нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Респективно при описанието на нарушението изобщо не е описано в какво се изразяват действията на водача по неизпълнение на задължението му непрекъснато да контролира МПС – дали това е неправилно боравене с уредите за управление, погрешни реакции, липса на странична дистанция или друго. Това е пречка за съда да разбере какво всъщност е според наказващия орган неправомерното поведение на жалбоподателя, което съществено нарушава неговото право на защита. Установява се, че и в АУАН, и в НП е използвано бланкетно понятие за липса на контрол по време на управление, което не е запълнено с конкретно съдържание. При съставяне на АУАН и съответно на НП е следвало да се посочи какви точно действия или бездействия визира наказващият орган, съответно актосъставителят при квалифициране на поведението на водача като такова, противоречащо на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП урежда нарушение, което се състои единствено в неизпълнение на задължението за непрекъснато контролиране от водачите на управляваните от тях пътни превозни средства, като цитираната нормата не изисква вследствие на това да е причинено ПТП.

В настоящият случай е описано нарушение, при което е реализирано ПТП и в АУАН, и в НП, а като причина е посочено: "недостатъчен контрол върху автомобила". Същевременно, разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП урежда състав на друг вид нарушение, при който освен посочените признаци, се предвижда и допълнителен резултат, а именно ПТП, което не съставлява престъпление. Разликата в съставомерните елементи на двете нарушения определя и разликата в предвидената от законодателя санкции.