Решение № 79 от 23.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава И.а

Величка Цанова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Б. Ас. Д. като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно административно наказателно дело № 20221000601128 по описа за 2022 година

Атакувано е решение № 381/2.6.2022 г. по н.а.х.д. № 5113/2021 г. по описа на Софийския градски съд, НО, 7. първоинстанционен наказателен състав, с което С. М. И. е признат за невинен за това на неустановена дата в периода 5.12.2017 – 15.12.2017 г., в гр. София, в сградата на банков филиал „Калоян“ към „УниКредит Булбанк“ АД, намиращ се на ул. „Цар Калоян“ № 3, за да сключи анекс към ипотечен кредит с № 204/0037/19664295/6.3.2013, да е представил пред М. К. Г. – търговски мениджър на банков филиал „Калоян“ към „УниКредит Булбанк“ АД , неверни сведения – служебна бележка за доход от дата 5.12.2017 г., издадена от „Дест Груп“ ЕООД, като в резултат на това да е бил сключен анекс № 2/15.12.2017 г. към ипотечен кредит с № 204/0037/19664295/6.3.2013, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 1 НК

Настоящата въззивна проверка на решението на СГС от 2.6.2022 г. следва да обсъди доводите на прокурора, залегнали в протеста и допълнението към него. Според представителя на държавното обвинение съдебният акт е неправилен и необоснован и постановен без да са анализирани обстойно многобройните доказателства, представени от обвинението в хода на съдебното следствие. В допълнението към протеста прокурорът поддържа: че първоинстанционният съд правилно е установил обективната съставомерност на извършеното от С. М. – предоставянето пред банката на документ с невярно съдържание;

1 че не е съгласен с тезата на съда за малозначителност на деянието, доколкото обстоятелството, че е обслужвал редовно кредита не следва да се счита за положително поведение на обвиняемия, тъй като с инкриминирания документ той си е осигурил благоприятни условия по договора за ипотечен кредит; че е без значение и фактът дали представените неистински и с невярно съдържание документи са довели до предоговаряне и погасяване на кредита; че липсата на вредни последици за банката не могат да обосноват незначителна обществена опасност на деянието; че неправилно съдът е приел изрядно поведение на обвиняемия, тъй като той не давал обяснения и не е способствал за по-бързото установяване на действителната обстановка по делото – напротив по негово искане са разпитани свидетели, чиито показания са съмнителни; че обществената опасност на деянието е взета предвид от законодателя, който е предвидил приложение на чл. 78а НК в случая; че липсата на вредни последици не води априори до извод за малозначителност на деянието; че личността на дееца и неговата обществена опасност нямат определящо значение за тежестта на деянието, а представляват второстепенен фактор; че позитивната кредитна история, редовното обслужване на банковия кредит и чистото съдебно минало на обвиняемия не водят до възприетия от първия съд извод за пренебрежимо ниска степен на обществена опасност на деянието, а следва да се вземат предвид при определяне на наказанието.

В съдебното заседание пред апелативния съд прокурорът от САП заявява, че поддържа депозирания протест по изложените в неговото допълнение аргументи. Според представителя на държавното обвинение степента на обществена опасност на деянието е отчетена от законодателя при преценката на предвиденото наказание и възможността за прилагане на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Прокурорът счита, че обвиняемият И. е осъществил състава на чл. 248а НК, поради което следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание. В този смисъл моли да се отмени първоинстанционнто решение.

Защитникът на обвиняемия счита протеста за неоснователен, а решението на градския съд за правилно и законосъобразно. Според защитата протестът е необоснован и следва да се остави без уважение, защото: по делото не съществуват годни по смисъла на НПК доказателства, които да установяват как инкриминираната служебна бележка е попаднала в банковата институция, съответно не е доказано, че обвиняемият е представил пред банката този документ; обвиняемият е сключил анекс към съществуващия договор за банков кредит, от което не е получил облага, както и че според директора на клона М. Г., представената служебна бележка няма решаващо значение за сключване на анекса; кредитът е погасен от обвиняемия и за банката не са настъпили вредни последици от предоговарянето му; от показанията на колегите на обвиняемия в дружеството, в което работи, се установявало, че те получавали значително по-високи възнаграждения от официално вписаните в трудовите им договори минимални заплати. Защитата пледира, че са налице всички предпоставки за приложение на чл. 9, ал. 2 НК в конкретния случай, поради което настоява за потвърждаване 2 на решението на първата инстанция.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението, намира за установено следното:

Протестът на прокурор от СГП е неоснователен.

1. Доказателствата

Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства – дали е налице извършено деяние, неговото авторство, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е сключен анексът към договора за ипотечен банков кредит и правното значение на документите за доходите, съдържащи се в кредитното досие на С. И. – фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимия обем и пълнота. Фактическите констатации на СГС в тази насока са направени след анализ на събраните по делото в проведеното съдебно следствие и по реда на чл. 378, ал. 2 НПК доказателства и доказателствени средства

- показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: Г. Р. (л. 38 – л. 38 гръб от съдебното дело по н.а.х.д. № 5113/21 г. по описа на СГС); Е. Г. (л. 38 гръб – л. 39 гръб от съдебното дело по н.а.х.д. № 5113/21 г. по описа на СГС; С. Д. (л. 39 гръб – 41 от съдебното дело по н.а.х.д. № 5113/21 г. по описа на СГС; М. Г. (л. 41 – 42 от съдебното дело по н.а.х.д.

№ 5113/21 г. по описа на СГС); Д. Т. (л. 42 от съдебното дело по н.а.х.д. № 5113/21 г. по описа на СГС); Б. А. (л. 42 – 42 гръб от съдебното дело по н.а.х.д. № 5113/21 г. по описа на СГС, както и доказателствата от досъдебното производство, преценени на основание чл.

378, ал. 2 НПК:

- заключението на графическата експертиза (л. 11 – 13 от том 2 на досъдебното производство).

- писмените доказателствени материали, приложени към делото и приобщени на основание чл. 378, ал. 2 НПК – фотокопия на трудов договор и допълнителни споразумения и заповеди (т. 1, л. 16-27), разчетно - платежна ведомост за месец декември 2017 г. (т. 1, л.

49), писмо изх. № 16-001441/29.04.2020 г. от „Уникредит Булбанк“ АД (т. 1, л. 131), договор за банков ипотечен кредит № 204/0037/19664295 от 6.03.2013 г. (т. 1, л. 144 и сл.), анекс № 1 от 10.02.2015 г. към договора за банков кредит (т. 1, л. 157 и сл.), анекс № 2 от 15.12.2017 г.

(т. 1, л. 181 и сл.), договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 209/0028/R2839745 от 8.03.2018 г., служебна 3 бележка от 5.12.2017 г. и удостоверение от 27.01.2015г. (т. 2, л. 44 и л. 45), писмо изх. № 0911-16-001332- 01/27.04.2022 г. от „Уникредит Булбанк“ АД и справка за съдимост на обвиняемия – последните два документа от съдебното дело – л. 49, л. 53 от н.а.х.д. № 5113/21 г. на СГС.

2. По фактите

След като извърши собствен анализ на така изброените доказателствени материали, настоящият състав на апелативния съд, подобно и на първоинстанционния градски съд, приема, че свидетелят С. Д. бил собственик и управител на търговско дружество „Дест груп“ ЕООД, в което си качество на 1.07.2007 г. сключил трудов договор с обвиняемия С.

И.. Съгласно договора работникът получавал месечно трудово възнаграждение в размер на 300.00 лева за заеманата от него длъжност „стоковед“. Впоследствие с допълнително споразумение към договора № 1-09/20.12.2013 г. му било възложено да изпълнява функциите на ръководител търговска експлоатация, а основното му месечно възнаграждение било определено в размер на 565.00 лева, по-късно увеличено със заповед №15/2.01.2016 г. на работодателя му в размер на 640.00 лева.

На 6.03.2013 г. между „Уникредит Булбанк“ АД и С. И. бил сключен договор за ипотечен кредит № 204/0037/19664295 в размер на 100 000 лева, който следвало да бъде изплатен до 6.03.2048 г. Трудовото му възнаграждение се превеждало по банков път по сметката му в „Уникредит Булбанк“ АД. В началото на месец декември 2017 г. И. предприел действия за облекчаване условията по заема с намаляване на лихвения процент и съответно срока на погасяването му. По този повод на неустановена дата в периода 5.12.2017 г. – 15.12.2017 г. в гр. София в сградата на банков филиал „Калоян“ към „Уникредит Булбанк“ АД, намиращ се на ул. „Цар Калоян“ № 3 била представена служебна бележка за месечното възнаграждение на И.. В нея било удостоверено, че С. М. И. получава от „Дест груп“ ЕООД нетно месечно трудово възнаграждение в размер на 2500 лева. На служебната бележка бил предаден вид, че носи подписа на свидетелката Е. Г., която била регистрирана като ЕТ „Его – Е. Г.“ и обслужвала счетоводно дружеството „Дест груп“ ЕООД, управлявано от Д.. В действителност, служебната бележка не била подписвана от Е. Г. и отразеното в нея не съответствало на обективираното в допълнително споразумение към трудовия договор на обвиняемия възнаграждение в размер на 640.00 лева и на това в разчетно-платежната ведомост на дружеството за месец декември 2017 г., съставена от свидетелката Е. Г..

Комплектът с документи, отнасящ се за предоговаряне на условията по отпуснатия на 6.03.2013 г. ипотечен кредит, бил прегледан от свидетелката М. Г., която заемала длъжността търговски мениджър в Банката. Своите задължения тя изпълнявала в офис „Калоян“ и те се изразявали в преценка на достатъчността и наличността на изискуемите документи и основанията за отпускане на кредит или предоговаряне на условия по вече сключени договори. В този комплект се съдържала и служебната бележка, на която бил придаден вид, че е подписана от Е. Г.. След като документите били прегледани и одобрени, 4 бил сключен анекс № 2 от 15.12.2017г. към договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 20 4/0037/19664295 от 6.03.2013 г. между „Уникредит Булбанк“ АД, представлявано от М. Г., от една страна и С. И., от друга. С анекса били договорени по-облекчени условия за обвиняемия, изразяващи се в намаляване на дължимия лихвен процент и съкращаване срока на падежа до 6.03.2038 г. Кредитът бил погасен от обвиняемия предсрочно на 5.11.2020 г.

С. М. И. е роден на ******** г. в гр.София. Той има регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. София, ул. „Три уши“ № 121, ет.6. И. е български гражданин, не е женен, придобил е средно образование. Не е осъждан, трудово ангажиран е, с ЕГН: **********.

Описаната фактическа обстановка се извлича по несъмнен начин от приобщените към съдебното и досъдебното производство доказателствени материали.

Въззивният съд приема, че при разглеждане на делото пред градския съд не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до съществено опорочаване на законосъобразността на първоиинстанционното производство. В мотивите към проверяваното решение съдът е изложил приетата за установена фактическа обстановка, както и е посочил доказателствата, които са послужили за реконструиране на релевантната фактология. Доказателствата са коментирани обстойно и при ясно изводима воля на решаващия съд относно оценката на отделните доказателствени материали – изследвани са показанията на свидетелите по делото, писмените доказателства и заключението на графическата експертиза, като съдебният състав недвусмислено е изразил позицията си кои от доказателствата възприема като достоверни и с какви аргументи; обсъдени са констатираните противоречия между показанията на свидетелите и са изложени убедителни съображения за това коя част от гласните доказателствени средства се приемат за вярно пресъздаващи съществените за случая факти.