Решение № 105 от 11.03.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 11.03.2020г. гр. С.З.

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ

На

11.02.

2020 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

СЕКРЕТАР:

Диана Иванова като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА т.д.

№ 157 по описа за 2019 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на „М.“ЕООД, гр.Ч..

Ищецът „Д.“, дружество вписано в регистъра на С. под №209338, твърди в исковата си молба, че на 01.07.2013г., въз основа на проведена открита процедура по реда на ЗОП /отм./, е сключен договор за изпълнение на обществена поръчка № 115/01.07.2013г. между Община Ч. и Консорциум „К.“ ДЗЗД, с Булстат ***, със седалище и адрес за кореспонденция: гр. С., ул. ***, (създадено с Договор от 07 септември 2011г. между „С.”, Австрия, „К.“ ЕАД, гр. С., "Е." ЕООД, гр. С. и „М." ЕООД, гр. С.), с предмет: Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция / рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Г., С. и З. на територията на община Ч. по четири обособени позиции. По силата на сключения договор, Възложителят възложил, а Изпълнителят приел срещу възнаграждение в размер на 17 009 966. 28 лв. без ДДС или 20 411 959.28 лв. с ДДС да извърши подробно описаните в чл. 1, ал.1 от договора строително-монтажни дейности. Поради частично неизпълнение на задълженията на Възложителя за заплащане на изпълнените и приети дейности по договора, на 17.08.2016г. било заведено дело пред АС при БТПП от съдружника в консорциума „Е.“ ООД, с ЕИК ********* при условията на активна /кредиторова/ солидарност, срещу Възложителя Община Ч. за заплащане на дължими суми за изпълнение на договора за обществена поръчка. С решение от 20.12.2018г. и Решение за поправка на ЯФГ от 20.02.2019г. на АС при БТПП по ВАД №191/16 исковата претенция срещу длъжника Община Ч. била уважена за следните суми: 11 282 100.33 лв., представляващи незаплатена част от възнаграждение за извършена работа по четири обособени позиции по Договор №115/01.07.2011г. за възлагане на обществена поръчка, както и сума за неустойки и разноски по делото, в общ размер на 690 486,79 лв. (включваща неустойка в размер на 408 239,19 лв. и сторени разноски в размер на 282 247,60 лв.).

Ищецът твърди, че с Разпореждане от

17.04.2019г. по ч.т.д. № 92/19 по описа на ОС-С.З., TO, I с-в, бил издаден в полза на молителя „Е.“ ООД изпълнителен лист срещу Община Ч. въз основа на арбитражното (решение, за част от вземането, придобито от „Д.“ Лимитид, Република С., в размер на 690 486,79 лв., която сума е формирана от следните две индивидуализирани вземания: 408 239,19 лева, на основание чл. 92 от ЗЗД, представляваща неустойка за забавено плащане на основание чл. 22 от Договор № 115/01.07.2013г. за възлагане на обществена поръчка и 282247,60 лв., представляваща обезщетение за направени арбитражни разноски и разходи за адвокатска защита по арбитражното дело, присъдени съразмерно на уважения размер на предявените искове.

Ищецът твърди, че на 01.02.2018 „Е.“ ООД прехвърлило на „Т.“ ЕООД свои все още спорни вземания от Община Ч. в размер на 12 092 943,34 лв., които представлявали неразплатени суми по Договор за обществена поръчка с предмет строителство (Договор № 115/01.07.2013г.), които са предмет на ВАД 191/16 по описа на АС при БТПП, и които съобразно исковата молба включвали главница и неустойки, като с договора за цесия се прехвърляли и разноските. На 20.12.2018г. съставът по арбитражното дело се произнесъл с решение, с което уважил главните исковете до размер от 11282 100.33 лв., както и уважил частично иск за неустойка до размер 408239,19 лв., като са присъдени и сторените разноски в размер на 282247,60 лв., като по този начин размерът на прехвърлените вземания е обявен за безспорен до сумата 11 972 587,12 лв.

На 28.02.2018г. „Т.“ ЕООД е прехвърлило обратно на „Е.“ ООД индивидуализирани вземания в размер на 664501,65 лв., които са конкретна обособена и индивидуализирана част от присъдената главница по арбитражното дело, като длъжникът Община Ч. е уведомен за тази цесия на 15.02.2019г. и прехвърлянето на горната сума имало действие за длъжника и всички трети лица от тази дата.

На

22.01.2019г. Община Ч., в качеството си на длъжник, е уведомена от цедента „Е.“ ООД за извършената цесия от 01.02.2018г. с цесионер „Т.“ ЕООД. От този момент, по силата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, прехвърлянето имало действие за длъжника и всички трети лица.

На 15.02.2019г. „Т.“ ЕООД прехвърлило свои вземания от община Ч. в размер на 11 310 878,87 лв. на цесионера „Е.“ ЕООД, с данъчен номер /ЕДРПОУ/: ***, с адрес: 04071 У., гр. ***. В тази цесия не била включена сумата, предмет на цесията от 28.02.2018г. за вземания в размер на 664 501,65 лв., извършена между „Т.“ ЕООД като цедент и „Е.“ ООД като цесионер. Длъжникът Община Ч. бил уведомен за новия кредитор на 20.02.2019г.

На 19.03.2019г. бил сключен Договор между „Е.“ ООД и “Д.” Лимитид, Република С. по отношение права на вземания в размер на 11310878,87 лева, дължими от ОБЩИНА Ч. заради неизпълнен Договор за обществена поръчка №115 на 1 юли 2013 година, с четири обособени позиции с предмет Реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Г., С. и З.. Същите вземания са описани в договор за цесия, сключен между „Т.“ ЕООД и „Е.“ ООД.

Длъжникът Община Ч. бил уведомен на 28.03.2019г. за станалата цесия.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.т.д. № 92/19 по описа на ОС-С.З., TO, I отд., и след изпълнение на изискванията на чл. 99 от ЗЗД, по молба от “Д.” Лимитид било образувано изпълнително дело № 20197660400371 по описа на ЧСИ К.А., per. №766, с район на действие

ОС С.З., за събиране на сумата от 690 486,79 лв., със страни ,Д.“ Лимитид, Република С. като взискател, и Община Ч. като длъжник.

В качеството си на ищец по арбитражното дело и предвид липсата на заместване по правилата на чл. 226 ГПК по време на процеса, „Е.“ ООД бил единствено легитимно да поиска издаване на изпълнителния лист като вид процесуален субституент на цесионера, който последващо реализирал правата си чрез изпълнителен процес /Определение № 105/07.02.2018г. на ВКС, ТО, по ч.т.д. № 62/18г./. Предвид горното, изпълнителният лист бил предаден на последния цесионер, „Д.“ Лимитид, Република С. и по искане на пълномощника на компанията било образувано изп.дело №20197660400371 по описа на ЧСИ К.А., с per. № 766, с район на действие ОС-С.З., с взискател „Д.“ Лимитид, Република С..

Ищецът се позовава на Решение № 30 от

12.06.2018 г. по т. д. №1872/ 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во тьр. Отделение, постановено по реда на чл. 290 ТПК, според което в производството по чл. 517, ал. 4 от ГПК, легитимацията на ищеца да предяви иска се установява от постановлението на съдебния изпълнител за овластяване.

Доказателствата за това, че ищецът е придобил вземането по изпълнителния лист са ангажирани в изпълнителното производство и въз основа на тези доказателства съдебният изпълнител го е конституирал като взискател.

Защитата на длъжника срещу евентуална неправилна преценка на съдебния изпълнител може да се осъществи по исков ред чрез предявяване на иска по чл.

439 от ГПК, в което производство той може да оспори легитимацията на взискателя като титуляр на подлежащото на изпълнение вземане въз основа на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Ищецът твърди, че в хода на изпълнителното производство изпълнението е насочено върху дяловете на длъжника Община Ч. от търговско дружество “М. — Ч.” ЕООД, с ЕИК ***, гр. Ч. 6200, с едноличен собственик на капитала Община Ч.. Запорът на посочените дружествени дялове бил вписан в Търговския регистър към АВ на 02.05.2019г. под № 20190502145653.

Моли съда на основание чл. 517, ал.4 от ГПК да прекрати търговско дружество “М. - Ч.” ЕООД, с ЕИК ***, гр. Ч. 6200, с едноличен собственик на капитала ОБЩИНА Ч., ЕИК/ПИК ***. Претендира за направените съдебни и деловодни разноски.

Ответникът “М. — Ч.” ЕООД оспорва предявения иск.

По отношение на образуваното ч.т.д.№92/2019г. по описа на Окръжен съд град С.З.,Търговско отделение твърди, че съдебният акт е постановен, без да са били представени на съда категорични и безспорни доказателства за правоприемствата по силата на договорите за цесия.

Твърди също така, че към момента на подаване на исковата молба близо една трета от размера на задължението по изпълнителния лист вече е била събрана от ЧСИ чрез други изпълнителни способи-запор на банкови сметки и независимо, че съдебният изпълнител не е изготвил разпределение на постъпилите суми, е успял да ги преведе по банкова сметка ***, неучастващо в изпълнителния процес лице.

Счита исковата претенция за неоснователна и недопустима и поради следните обстоятелства: След овластяване от частния съдебен изпълнител взискателят по изпълнителното дело подал искова молба по реда на чл.517 от ГПК, по която е образувано настоящото производство, без да е съобразена и спазена императивната норма на чл.53, ал.3 от Закона за лечебните заведения, която изисква при стартиране на процедура по прекратяване на лечебно заведение в Република България, независимо от неговия вид, да се иска даване на изричното съгласие от министъра на здравеопазването. Към заведената искова молба липсвали доказателства за дадено такова съгласие по реда на чл.53, ал.3 от ЗЛЗ. В тази връзка счита, че не е спазена предвидената особена процедурата за прекратяване на лечебните заведения в страната, която е абсолютно условие и предпоставка за допустимост на исковата претенция, с оглед големия обществен интерес при искови производства срещу болнични заведения.

Излага и подробни съображения за нередовност на исковата молба по която е образувано настоящото производство.

Ответникът счита исковата претенция за недопустима в етапа на производството, в който се намира изпълнително дело №20197660400371 на ЧСИ К.А., per. № 766 в Камарата на

ЧСИ, с район на действие - Окръжен съд С.З.. Ответникът твърди, че по изпълнителното дело са предприети редица други изпълнителни способи като: запор на банкови сметки, възбрана на над сто имота на длъжника по делото, запор на всички МПС на длъжника по делото. По делото са събрани голяма част - близо една трета от дължимите суми и в тази връзка една процедура по прекратяване на „М.- Ч.“ ЕООД би било нецелесъобразно и би оказало изключително негативно влияние върху обществения интерес и начина на живот на хората в общината. Излага твърдения, че във връзка с процесното арбитражно решение, по което е издаден и изпълнителния лист, на чието основание е образувано изпълнителното дело № 20197660400371 на ЧСИ К.А., peг. № 766 в Камарата на

ЧСИ, с район на действие - Окръжен съд С.З., е образувано съдебно производство и има висящ съдебен процес по т.д.№ 849/2019г. по описа на ВКС-Първо търговско отделение, изхода от което дело е от съществено значение при решаване и на настоящото съдебно производство. Счита, че в този случай един прибързан съдебен акт по настоящото дело би поставило ответника в изключително неизгодна позиция и би довело до настъпване на редица негативни последици за него.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати производството по т.д.№ 157/2019г. на Окръжен съд С.З.- Търговско отделение-1-ви състав като недопустимо или като неоснователно, предвид изложените в отговора обстоятелства.

В случай, че съдът намери за уместно, счита, че следва да се спре производството по делото до решаване на спора по т.д.№ 849/2019г. по описа на ВКС-Първо търговско отделение, град С..

С молба вх.№9832/26.07.2019г. ответникът посочва, че с постановление от 18.07.2019г.

ЧСИ К.А. на осн.чл.433, ал.1, т.З от ГПК е прекратил изпълнително дело № 20197660400371 по описа на същата изпълнителна служба.

Прекратяването на изпълнителното дело било с оглед постановено решение, което не подлежи на обжалване и подлежи на незабавно изпълнение №76/16.07.2019г. по описа на BKC-l-во ТО, постановено по т.д.№

849/2019година. С това решение е отменено изцяло решение от 20.12.2018г. на ВАД № 191/2016г. на Арбитражния съд при БТПП и решение от 20.02.2019г. за поправка на явна фактическа грешка, като е обезсилен и изпълнителният лист, издаден по ч.т.д.№92/2019г. на Окр.съд град С.З.. В тази връзка и поради наличието на отпаднало основание по силата на което е образувано изп.дело № 20197660400371/2019 година по описа на ЧСИ К.А. рег.№766 с район на действие Окръжен съд С.З. е прекратено изпълнителното дело, като заедно с това, според ответника, отпада и възможността да се води настоящото исковото производството по реда на чл.517 от ГПК.