Определение № 233 от 26.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. София, 26.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501892 по описа за 2025 година

С разпореждане № 62 от 15.10.2024г., постановено по т.д.№25/ 2023г. по описа на ОС-Видин е разпоредено да бъде издаден обратен изпълнителен лист в полза на В. Р. С. за сумите, които са събрани от нея по изп.дело № 357/2021г. по описа на ЧСИ С. Н. в общ размер на 17 828,19лв., съставляващи главница, начислени лихви и разноски по изпълнителното производство. В молбата са описани по размер 29 суми, като за всека от тях е посочена дата,от която се иска да бъде издаден изпълнителен лист за законна лихва. Не е посочено обаче дали сумата представлява недължимо събрана сума, или такси и разноски по изпълнението.

С молба, подадена на 17.10.2024г. молителката е поискала от съда да се произнесе по искането да й в цялост, така както е формулирано за всяко отделно погасяване, ведно с дължимата закона лихва за всеки конкретно посочен период.

Насрещната страна в производството „Юробанк България“ АД е депозирала отговор на тази молба, с който е изразено становище за нейната недопустимост, а при условията на евентуалност - за неоснователност на същата.

С определение № 41 от 02.04.2025г., постановено по т.д. № 25/23г. на ОС-Видин молбата по чл.250 от ГПК е оставена без уважение като „недопустима и неоснователна“.

Така постановения съдебен акт има характер на разпореждане независимо от това как го е наименовал първоинстанционният съд.

В. Р. С. е подала частни жалби против първоначално постановеното разпореждане и против определението/ имащо характер на разпореждане/, с което е оставена без уважение молбата за допълване на първоначалното разпореждане по реда на чл.250 от ГПК.

В първата частна жалба се излагат доводи, че окръжният съд не се е произнесъл по заявеното от молителката искане, тъй като тя е заявила такова за издаване на обратен 1 изпълнителен лист за точно определени суми, ведно със законната лихва върху всяка една от тях от конкретно посочена дата. Поддържа се, че като е постановил да бъде издаден изпълнителен лист за сумата от 17828,19лв. съдът по същество е отхвърлил молбата.

В жалбата, подадена против разпореждането /наречено определение/, с което е оставено без уважение искането за допълване на разпореждането от 15.10.2024г. се излагат доводи, че в същото неправилно е прието, че молбата по чл.250 ГПК е недопустима и че искането за издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху внесените суми е неоснователно.

Насрещната страна в производството „Юробанк България“ АД е подала отговори на частните жалби, с които оспорва същите. По отношение на жалбата против определението /разпореждането/ от 02.04.2025г. се посочва, че същата е просрочена.

Софийският апелативен съд намира,че частните жалби са допустими- подадени от легитимирана страна в законоустановения срок. Възражението ,че втората частна жалба е просрочена е неоснователно, тъй като съобщението за постановеното разпореждане е получено от страната на 24.04.2025г., а жалбата е подадена на 29.04.2025г., т.е преди изтичане на законоустановения двуседмичен срок.

По съществото на жалбите, след преценка на исканията и доводите на частния жалбоподател и на насрещната страна,съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 11.10.2024г. В. Р. С.- ответник в производството по т.д.№ 25/2023г. по описа на ОС- Видин е подала молба с искане на основание чл.245,ал.3 от ГПК да й бъде издаден обратен изпълнителен лист за сумите , които са удържани от трудовото й възнаграждение по изп.дело № 357 /2021г. по описа на ЧСИ С. Н. с № ***. Към молбата е приложено удостоверение от ЧСИ, в което са описани удържаните суми , датата на която са събрани и е посочен общият им размер.

С разпореждане № 62 от 15.10.2024г. ОС-Видин е уважил молбата за общия размер на сумите без да се произнесе по искането за издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху всяка една от тях, считано от датата на постъпването на сумата по сметка на съдебния изпълнител.

Апелативният съд извършвайки цялостна проверка на обжалвания акт предвид разясненията, дадени с ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС счита, че същият е законосъобразен, доколкото с него правилно е преценено, че са налице изискванията на чл.245,ал.3 от ГПК за издаване на изпълнителен лист в полза на молителката. Фактът, че сумите не са посочени по отделно не се отразява на правилността на разпореждането, тъй като става ясно за кои суми е издаден изпълнителният лист и общият им размер е изчислен правилно. С това разпореждане съдът не се е произнесъл по искането за издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху всяка една от сумите, но това води до непълнота на съдебния акт,а не до неговата неправилност.

С оглед на изложеното подадената против разпореждането частна жалба вх.№ 2

3532/18.11.2024г. се явява неоснователна.

По отношение на обжалваното определение № 41 от 02.04.2025г. / за което вече беше посочено, че има характер на разпореждане/ апелативният съд намира следното:

Подадената от молителката молба за допълване на разпореждането за издаване на изп. лист е допустима. Съгласно изричната норма на чл. 406,ал. 4 от ГПК в производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат разпоредбите на чл.247, 250 и 251 от ГПК.

Вън това по силата на чл.2 от ГПК съдът е длъжен да се произнесе по всяка молба за поправка, допълване или тълкуване на постановен от него акт стига тя да е депозирана в законоустановените срокове и да е подадена от легитимирана страна. С оглед на това правилно окръжният съд се е произнесъл по съществото на същата.

Настоящата инстанция намира, че изводът, че не е необходимо първоначалното разпореждане да се допълва като всяка една от сумите по молбата да бъде посочена по отделно е правилен. Съдът няма задължение да се произнесе за всяка една сума по молбата в случай, че разрешението за различните суми е едно и също. Важното е да става ясно за които суми се издава изпълнителен лист.

Ето защо този акт се явява правилен в частта му, с която е оставено без уважение искането разпореждането да бъде допълнено с посочване на всяка една от сумите по отделно.

По отношение на извода, че не следва да има изрично произнасяне по искането за издавен на изпълнителен лист за законната лихва върху всяка една от сумите този съдебен акт е неправилен. Както беше посочено по-горе съдът е длъжен да се произнесе по всяка молба, с която е сезиран. След като страната е поискала да й бъде издаден изпълнителен лист и за законната лихва върху всяка една от сумите, то съдът е длъжен да изложи своето становище дали това искане е основателно и в зависимост от него да отхвърли или да уважи молбата. Поради това обжалваното определение / с характер на разпореждане/ следва да бъде отменено в частта му, която касае искането за издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху всяка една от сумите, описани в молбата от 11.10.2024г. и за периодите посочени в същата и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата да бъде допълнена.

Доколкото окръжният съд не е формирал становище дали молбата е основателна , то настоящата инстанция следва да изложи мотиви в тази връзка.

В подадената частна жалба е цитирана съдебна практика, с която се приема, че се следва да се издава изпълнителен лист и за законната лихва върху сумите, събрани от съдебния изпълнител. Всички цитирани съдебни актове обаче са постановени преди приемането от ОСГТК на ВКС на ТР № 4/2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК. В т.6 от същото се приема, че ако в резултат на касационно обжалване осъдителният иск бъде отхвърлен от ВКС, ищецът по този неоснователен иск ще дължи връщане на недължимо полученото, както и обезщетение за вредите от неоснователното принудително изпълнение.

Разяснено е, че в тази хипотеза длъжникът е освободен от необходимостта да предявява 3 искове за всички негови вземания, които могат да бъдат несъмнено удостоверени от съдебния изпълнител, а за останалите настъпили вреди той трябва да води отделно производство, в което да ги докаже.

С оглед на това в по-новата практика на ВКС - Определение № 60284/27.10.2021г. по гр. д. № 1204/2020г. на ВКС, III ГО, Определение № 250/27.06.2022г. по гр. д. № 978/2021г. на ВКС, III ГО, Определение № 3585/08.07.2025г. по ч.к.гр.д.№ 2392/2025г. на ВКС, ІІІ ГО, се приема, че за разлика от сумите, които са получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение и събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство, които са безспорно установени, претенцията за законна лихва, считано от датата на извършеното плащане от длъжника по допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, не е безспорна. Този извод следва от това, че макар мнимият кредитор да дължи да върне всичко получено без основание , заедно с таксите и разноските по изпълнението, както и обезщетение за пропуснати ползи от датата на получаване на сумите, размерът на това обезщетение подлежи на доказване в отделно производство. Разяснява се, че самото обезщетение не е за забавено плащане, защото забава би била налице само след покана за връщане на сумите по изпълнението, довело до неоснователно разместване на имуществени блага и в този смисъл основателността на претенцията за законна лихва е обусловена от наличието на забава и това кой е момента на настъпването на тази забава, а в производството по чл.245,ал.3 от ГПК не може да се изследва този факт, защото това може да бъде моментът на получаване на сумите въз основа на предварителното изпълнение на отмененото въззивно решение, денят на влизане в сила на решението на ВКС, с което искът е отхвърлен, или датата на поканата за връщане на недължимо платената сума.

Настоящият състав споделя това становище. Поради това искането да бъде издаден изпълнителен лист в производството по чл.245,ал.3 от ГПК за законната лихва върху събраните от съдебния изпълнител суми се явява неоснователно, в който смисъл следва да бъде произнасянето по съществото на молбата.

Само за пълнота, във връзка с посоченото в диспозитива на атакуваното определение № 41 от 02.04.2025г., че молбата се отхвърля като недопустима и неоснователна, следва да бъде отбелязано, че една молба би могла да бъде само недопустима или само неоснователна. На разглеждане подлежат допустимите молби, а недопустимите следва да бъдат оставени без разглеждане.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 62 от 15.10.2024г., постановено по т.д.№25/ 2023г. по описа на ОС-Видин .

4

ПОТВЪРЖДАВА определение № 41 от 02.04.2025г., постановено по т.д. № 25/23г. на ОС-Видин /имащо характер на разпореждане/ в частта му, с която е оставена без уважение подадената от В. Р. С. молба с правно основание чл.250 от ГПК за допълване на разпореждане № 62 от 15.10.2024г., с посочване на сумата на всяко отделно погасяване по изпълнително дело № 357 / 2021г. по описа на ЧСИ С. Н. с рег. № ***.

ОТМЕНЯ определение № 41 от 02.04.2025г., постановено по т.д. № 25/23г. на ОСВидин /имащо характер на разпореждане/ в частта му, с която е оставена без уважение подадената от В. Р. С. молба с правно основание чл.250 от ГПК допълване на разпореждане № 62 от 15.10.2024г., постановено по т.д.№25/ 2023г. по описа на ОС-Видин с произнасяне по искането за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.245,ал.3 от ГПК за законната лихва върху всяко е едно отделно погасяване, така както е посочено в молбата и ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА разпореждане № 62 от 15.10.2024г., постановено по т.д.№25/ 2023г. по описа на ОС-Видин като

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да бъде издаден изпълнителен лист за законна лихва върху всяко едно от погасяванията по изпълнително дело № 357 /2021г. по описа на ЧСИ С. Н. с рег.№ ***, считано от датата на постъпването им по изпълнителното дело до окончателното изплащане на сумите.

Определението не подлежи на обжалване.