Решение № 5871 от 17.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5871 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100510296 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №7871/11.07.2022г., постановено по гр.д. №41665/2021г. по описа на СРС, 43 състав, са отхвърлени предявените от А. З. Т. против И. С.

С. обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 4800 лева, представляваща главница, получена без основание от ответника, събрана от ищеца чрез принудителни изпълнителни действия по изпълнително дело по описа на ЧСИ С.Я. през периода от 01.07.2016г. до 01.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.07.2021г., до окончателното плащане, както и сумата от 995,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.05.2021г. до 15.07.2021г., сумата от общо 1134,56 лева, представляваща неоснователно платени от ищеца такси и разноски по образуваното по молба на ответника изпълнително дело по описа на ЧСИ С.Я., от която сума: 400 лева – разноски по изпълнителното дело, 149,76 лева – обикновени такси, 484,80 лева – пропорционална такса, ведно със законната лихва, считано от датата на 1 подаване на исковата молба в съда – 15.07.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 19,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.05.2021г. до 15.07.2021г., сумата от 4800 лева, представляваща сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца чрез спестяване на разходи за издръжка на малолетното дете М. А. Т. през периода от 01.07.2016г. до 01.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.07.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1573,65 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.07.2016г. до 15.07.2021г., сумата от 1866 лева, представляваща главница за получени от ответницата добавки за отглеждане на дете през периода от 01.07.2016г. до 01.07.2020г., с които последната се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.07.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 954,25 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.07.2016г. до 15.07.2021г. Осъден е на основание чл.78, ал.3 от ГПК А. З. Т. да заплати на И. С. С. сумата от 1200 лева, представляваща направени разноски по производството.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца А. З. Т., чрез пълномощника адв.

П. А., срещу решението, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно, незаконосъобразно, постановено с мотиви, които не съответстват на събрания по делото доказателствен материал, поради което същото било и необосновано. Поддържа, че по делото са представени доказателства за плащане на сумите по изпълнителното дело и направеният извод от първоинстанционния съд в обратния смисъл бил неправилен. Излага доводи, че произлезлият между страните спор във връзка с взаимоотношенията им относно отглеждането и възпитанието на детето, не отрича влязлото в сила съдебно решение, с което е одобрено споразумението на страните относно присъдената издръжка. За процесния период от време бащата А. Т. изпълнявал своето законово задължение, като гледал, възпитавал и издържал детето си, а на основание издадения изпълнителен лист, определеният в него размер на издръжката му се събирал втори път за едно и също нещо. Нямало значение и това, че взискател по изпълнителното дело е детето, действащо чрез неговата майка и законен представител, а не лично ответницата. По този начин се обеднявал бащата, а майката се обогатявала, получавайки нещо, 2 което веднъж е получено. По отношение на претенцията по чл.59 от ЗЗД поддържа, че ответницата се е обогатила чрез спестяване на разходи и ищецът не е длъжен да калкулира всички направени от него разходи във връзка с издръжката на детето си. Поради това ищецът претендирал единствено законово определената от съда издръжка в реципрочен размер.

Достатъчно за уважаване на претенцията било да бъде доказано неизпълнението от страна на майката на законовото задължение за даване на издръжка и това, че детето в процесния период е отглеждано от другия родител, като по този начин по делото било категорично установено, че ответницата се е обогатила под формата на спестени съдебно определени разходи, а ищецът се е обеднил. При определяне на размера на дължимата издръжка законът не правел разграничение за това кой от родителите ще упражнява родителските права, а определял задължителната минимална издръжка, която се дължи и от двамата родители. От свидетелските показания се установявало, че през процесния период грижите за детето са били поети само от ищеца и било неотносимо и ненужно доказването на стойността на направените разходи. По отношение на претенцията за присъждане на направените разноски по образуваното изпълнително дело на ЧСИ С.Я. поддържа, че тази претенция се основава на обстоятелството, че ответницата е образувала производство за принудително изпълнение за недължими и предварително репарирани парични задължения. Счита, че ответницата е правоимаща за получаване на детски добавки, доколкото не били представени доказателства за обратното, и неполучаването им се явявало последица от бездействие от страна на ответницата, която не е предприела действия за полагащата се парична сума и станала причина ищецът да се обедни. Тези средства се полагали на детето и след като ищцата не предприела действия за получаването им, те били поети от ищеца, който ги компенсирал и това обуславяло извод, че ги дължи. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна И. С. С., чрез пълномощника адв. П. Н., с който жалбата се оспорва изцяло и е направено искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Излагат се доводи, че през процесния период за детето са се грижели и двамата родители, като майката осигурявала необходимите 3 финансови средства за издръжка на детето, включително като му купувала дрехи, обувки раници и др., а също така поемала изцяло разходите за транспорт на детето от гр. София до гр. Самоков и обратно. Дори да се приемело, че през процесния период грижи за детето е полагал само бащата, което се оспорва от ответницата, ищецът не доказал, че е давал издръжка.

Поради това не били установени елементите от фактическия състав на твърдяното неоснователно обогатяване, като счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че основанието за събиране на сумите е влязлото в сила съдебно решение и издаденият въз основа на него изпълнителен лист. По аналогични съображения правилно била отхвърлена и претенцията за възстановяване на ищеца на платените в изпълнителното производство разноски. Ищецът не доказал да се е обогатил за сметка на ответницата, тъй като не установил в производството да е давал издръжка за детето М. Т.. По отношение на претенцията за неоснователно обогатяване с получени добавки за отглеждане на дете, същата правилно била отхвърлена, доколкото се установило, че през процесния период майката не е получавала такива.

Наведените доводи за бездействие на ответницата за получаване на добавките били неоснователни и нямали нищо общо с фактическия състав на изначално предявената искова претенция. Поради изложеното моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

4

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.45 от ЗЗД, чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №4093/2013г. на СРС, 113 състав, бракът между него и ответницата е прекратен и било одобрено постигнатото между страните споразумение, според което родителските права по отношение на малолетното им дете М. А.

Т. били предоставени на майката, а за бащата бил определен режим на лични контакти. Независимо от така сключеното споразумение детето продължило да живее при бащата, който поел изцяло грижите за него. Ищецът заплащал съответните такси и разноски за обучението на детето и извънкласните му занимания, а ответницата не се интересувала и не давала парични средства за отглеждане на детето. Било образувано от ответницата изпълнително дело срещу ищеца за неплатена издръжка за детето, като в хода на изпълнителното производство ищецът платил сумите по изпълнителния лист, ведно със законна лихва, както и направените в изпълнителното производство разноски, въпреки, че вече бил изпълнил задължението си за даване на издръжка, тъй като в този период детето е живяло при него. Освен това ответницата получавала и детски надбавки, с които се обогатила неоснователно, тъй като до м. юли 2020г. ищецът упражнявал родителските права и предоставял грижите и осигурявал издръжката на сина си. Поради това моли ответницата да бъде осъдена да му заплати суми, с които се е обогатила неоснователно за негова сметка, както следва: платените в хода на изпълнителното производство суми за присъдената издръжка, ведно с платената мораторна лихва, недадена издръжка от майката в реципрочен размер на този, определен със съдебното решение, получени детски надбавки, както и направените по изпълнителното дело разноски, като се претендира и мораторна лихва върху тези суми.

Ответницата И. С. оспорва исковете, като поддържа, че разходите и грижите за отглеждане на детето са поемани съвместно от двамата родители.

По осъдителните искове за връщане на платените в хода на изпълнителното производство суми и платените разноски по изпълнителното дело, въззивната инстанция приема следното:

5

В случая претенцията на ищеца относно събраните в изпълнителното производство суми се основава на това, че за периода 01.07.2016 г. – 01.07.2020 г. детето М. А. Т. е живял при него и той го е издържал и се е грижил за него, но въпреки това за този период принудително е събрана от ответницата в качеството на законен представител на детето сума за издръжка.

Действително решението, въз основа на което сумата е събрана принудително в изпълнителното производство, не е отменено пре з горепосочения период. В случая обаче ищецът основава претенцията си на факта, че е изпълнил задължението си за осигуряване на издръжка за посочения период и независимо от това същата е събрана повторно принудително без да съществува правно основание за повторно погасяване на вече изпълненото задължение за издръжка. Поради това правното основание на предявената претенция за връщане на платените в хода на изпълнителното производство суми за издръжка и мораторна лихва върху нея е по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.