Решение № 4641 от 02.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4641 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100510624 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 12.06.2023г., постановено по гр. дело № 13309/2023 год. по описа на СРС, ГО, 160 състав, е уважен предявеният от „Г. З.” ЕАД срещу “Д.З.“ АД иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ и ответникът е осъден да заплати сумата от 7 263, 63 лева, представляваща заплатено по застраховка “Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 03.07.2021г. в град Провадия, по вина на водача на трактор, рег. № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по трактор “Джон Диър”, рег. № *******, застрахован при имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2023г. до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника “Д.З.“ АД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Излага, че съдът неправилно е преценил 1 доказателствата и доводите на страните, в резултат на което е достигнал до погрешно заключение относно основателността на предявените срещу дружеството искове. Поддържа релевираното в първоинстанционното производство правоизключващо възражение за ограничаване отговорността на делинквента К.С., а оттук и функционално обусловената и еднаква по обем с отговорността на последния договорна отговорност на ответното дружество по адължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Въззивникът сочи, че разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от КЗ установява максимален горен праг, до който изплатилият обезщетение застраховател по имуществена отговорност на увреденото лице може да се суброгира в правата на последното, но не изключва приложението на правонамаляващото възражение на делинквента, респективно на неговия застраховател по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, които ограничават отговорността им до определен размер, по-нисък от максималния такъв.

Излагат се твърдения, че делинквентът – водач на превозното средство, с което са причинени щетите, е работник по трудов договор с правоимащото по застраховката лице и вредите са причинени от него при и по повод изпълнение на трудовите задължения. Ето защо е аргументиран извод, че отговорността на делинквента съгласно чл. 206 от КТ към увреденото лице /работодател/, респективно към неговия застраховател по имуществена застраховка, е ограничена до размера на уговореното му месечно трудово възнаграждение.

Поддържат се доводи, че доколкото отговорността на застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е функционално обусловена и еднаква по обем и обхват с отговорността на застрахованото лице – делинквент, то следва, че за ответното дружество е възникнала отговорност за изплащане на обезщетение до размера на месечното трудово възнаграждение на водача на застрахования в дружеството товарен автомобил. Освен това се сочи, че по делото не са представени доказателства по отношение на изрично оспорената валидност на извършеното от страна на ищеца плащане на застрахователното обезщетение.

В случая било установено, че застрахователното обезщетение е изплатено в полза на трето за застрахователния договор лице – “БД А.” ЕООД, което няма качеството на застрахован по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на СЗ, а оттук и нямащо право да получи застрахователно обезщетение, доколкото не е претърпяло вреди от застрахователното събитие. Поради тези съображения 2 въззивникът счита, че не са налице предпоставки за валидно суброгиране на ищеца в правата на застрахования. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Насрещната страна „Г. З.“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Навежда съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие с приложимите материално-правни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Счита релевираното възражение за ограничаване отговорността на ответника при условията на чл. 206 от КТ за неоснователно.

Позовава се на разпоредбата на чл. 411 от КЗ, която определя обема на регресното право – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на с у м а , претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка 3

"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено З., в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

На етапа на въззивното производство не се спори, че между собственика на колесен трактор “Джон Диър” с рег. № ******* – “ОТП – ЛИЗИНГ”, клон В а р н а и ищцовото дружество е възникнало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “каско” на МПС, със срок на валидност, обхващащ датата на настъпване на произшествието, както и че същото превозно средство е предмет на договор за финансов лизинг, сключен между “ОТП – ЛИЗИНГ”, клон Варна, в качеството на лизингодател, и “БД А.” ЕООД, в качеството на лизингополучател. В първоинстанционното производство на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК са обявени за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 03.07.2021 г. в гр. Провадия, е реализирано ПТП между трактор, рег. № ******* и трактор „Джон Диър“, рег. № *******, при което са причинени 4 имуществени щети по трактор „Джон Диър“, рег. № *******; че щетите са причинени в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на трактор, рег. № *******; че към датата на реализиране на процесното ПТП /03.07.2021г./ за трактор „Джон Диър“, рег. № ******* е била сключена застраховка

„Каско

Престиж“

– застрахователна полица

№

6701035021000350/4, със срок на застрахователното покритие от 05.03.2021г. до 04.03.2022г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП /03.07.2021г./ гражданската отговорност на водача на трактор, рег. № *******, е била застрахована при ответното дружество; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на 38 392, 86 лева; че направените ликвидационни разноски от ищеца по процесната щета са в размер на 15 лева; както и че ответникът е погасил, по предявената от ищеца регресна претенция, сумата от 31 144, 23 лева, в полза на ищцовото дружество. Пред въззивната инстанция не е спорно и обстоятелството, че всички щети върху увреденото превозно средство са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и че действителната стойност на вредата по средни пазарни цени е в размер на 46 071, 43 лева.

Неоснователно е релевираното от въззивника възражение относно субекта, в полза на който е платено застрахователното обезщетение.

Действително, застрахован по представения застрахователен договор по имуществена застраховка “каско” е “ОТП – ЛИЗИНГ”, клон Варна, а обезщетението е изплатено на друго лице – на “БД А.” ЕООД. По делото е установено, че увреденото моторно-превозно средство е предмет на лизингов договор, по силата на който дружеството “БД А.” ЕООД има качеството лизингополучател. Съгласно разпоредбата на чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 /застраховка, скллючена по повод на лизингово имущество/ лизингополучателят има права на застрахован, като при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител. С оглед изложеното се налага извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 411 от КЗ и ищцовото дружество се е суброгирало в правата на увреденото лице. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил обезщетение на правоимащо лице за причинените с деликта вреди и за него е възникнало 5 регресно право срещу делинквента, респ. срещу неговия застраховател по застраховка "гражданска отговорност".

Неоснователно е възражението на ответника, че след като виновният водач на товарния автомобил, причинил произшествието, е бил служител по трудов договор на “БД А.” ЕООД /правоимащо по застраховката лице/ и вредите са причинени при и по повод изпълнение на трудовите му задължения, то отговорността му към увреденото лице /неговия работодател/, съответно към неговия застраховател по имуществена застраховка „Каско“, е ограничена до размера на месечното му трудово възнаграждение, съгласно чл.

206 КТ, поради което и застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите следва да отговаря към застрахователя по застраховка „Каско“ ограничено, до този размер. За да стигне до този извод съдът съобрази следното:

Разпечатката съдържа 33 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5375b420-095d-440f-899b-d1bf3c4bd286