Решение № 61 от 18.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Велико Търново, 16.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

Д.А ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от Д.А ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500334 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение №260 от 17.06.2022г., постановено по гр.д. №693/2021г., на Окръжен съд- Плевен, е осъден на основание чл.45 във връзка с чл.52 ЗЗД Д.

Х. С., с ЕГН**********, от град Плевен, ********, да заплати на малолетното дете Ц. И. Р., родена през 2009г., чрез нейната майка и законна представителка И. Р. Р., с ЕГН**********, от град Плевен, *******, с процесуален представител адвокат Р. Р., от Адвокатска колегия- Велико Търново, със съдебен адрес за призоваване град София, ************ сумата 35 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически, емоционални и психически болки и страдания от средна телесна повреда, осъществена по непредпазливост на 26.10.2017г. при непозволено увреждане, съставляващо престъпление по чл.343 ал.3 б.А във връзка с чл.342, чл.20 ал.2 от НК във връзка с чл.119 ал.2 от ЗДвП, за която ответникът е осъден с влязла в законна сила присъда по НОХД №1943/2019г. по описа на Плевенския районен съд, заедно с законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2017г. до окончателното й изплащане като е отхвърлен предявения иск в останалата му част за разликата до предявените 75 000 лева, причинени неимуществени вреди, като неоснователен.

Със същото решение Плевенският окръжен съд осъжда Д. Х. С. да 1 заплати на Държавата държавна такса в размер на сумата от 1 400 лева, както и сумата от 425,63 лева направени разноски за вещо лице в първата инстанция, по сметката на Окръжен съд- Плевен.

Със същото решение Плевенският окръжен съд осъжда на основание чл.38 ал.2 от ЗА Д. Х. С. с ЕГН**********, от град Плевен, да заплати на адвокат Р. С. Р., от Адвокатска колегия- Велико Търново с адрес на адвокатска кантора в град София сумата от 1 306,60 лева адвокатско възнагражадение за оказана безплатна правна помощ по делото съобразно отхвърлената част на иска.

Със същото решение Плевенският окръжен съд оставя без уважение искането на ответника Д. Х. С. за присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.

Против решението, частично в отхвърлителната му част, е постъпила въззивна жалба от ответника Д. Х. С., с ЕГН**********, от град Плевен, ********, чрез адвокат Б. П., от Адвокатска колегия- Плевен.

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение в частта му, с която е уважен предявения иск за разликата над сума- не е посочил в какъв размер. Счита, че следва да се уважи предявения иск за неимуществени вреди в размер по-малък от присъдените 35 000 лева такива. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, с която не са му присъдени разноски за адвокатско възнаграждение върху отхвърлената част от иска.

Въззиваемата И. Р. Р., в качеството й на майка и законна представителка на малолетната Ц. И. Р. /р.2009 година/, чрез пълномощник адвокат Р. С. Р. от Адвокатска колегия- Велико Търново с адрес на адвокатска кантора в град София оспорва изцяло въззивната жалба и моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение в обжалваната част.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията на въззиваемата страна, прецени събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, притежаваща правен интерес да обжалва конкретния съдебен акт, същият подлежи на обжалване, както и тъй като въззивната жалба е подадена в срок.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на правомощията на Окръжния съд като първа инстанция, по допустим иск, подписано е от съдията, изготвено е в писмена форма и и е разбираемо.

Тъй като първоинстанционното решение е валидно и допустимо Въззивният съд следва да се произнесе дали същото е правилно.

2

При проверка правилността на обжалвания съдебен акт настоящият съдебен състав съобрази, че Окръжният съд е отразил подробно и обективно съдържанието на исковата молба и отговора към нея. Изяснил е всестранно, подробно и обективно фактическата обстановка въз основа на всички събрани по делото доказателства- писмени, гласни, съдебно автотехническа експертиза и съдебно медицинска експертиза, и въз основа на анализ поотделно и в тяхната взаимна връзка на всички доказателства е стигнал до логични и прецизни изводи относно установените по делото факти.

В тази връзка следва да се отбележи накратко само това, че ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №1943/2019г. по описа на Районен съд- Плевен, за това че на 26.10.2017г. в град Плевен, по непредпазливост, при управление на лек автомобил е причинил средна телесна повреда на малолетната ищца Ц., действаща чрез законната си представителка и майка И.

Р. Р., което деяние съставлява престъпление по чл.343 ал.3 б.А във връзка с чл.342 във връзка с чл.20 ал.2 от НК във чл.119 ал.2 от ЗДвП, за което на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода условно с приложение на чл.66 от НК за отлагане изпълнението на наказанието в изпитателен срок. Пострадалата е родена през 2009г. и към момента на ПТПто е на 8 години. Причинената средна телесна повреда се изразява в контузия в лицевата част на главата, счупване на скулите и горната челюст, ибиване на два постоянни и един временен /млечен/ зъб- и трите горни десни зъби, както и счупване на короната на един горен ляв зъб, като всички тези телесни увреждания са довели до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, и до влошаване на външния вид на детето както и са в пряка причинна връзка с увреждането. Пътният инцидент е настъпил в зоната на пешеходна пътека.

Лекият автомобил, с който ответникът е причинил процесното ПТП е валидно застрахован по застраховка гражданска отговорност. Допустимо е пострадалият да предяви пряк иск срещу виновния причинител. Пострадалата е малолетна, поради което не носи отговорност за собственото си поведение и поради това в случая не може да се приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно противоправността на деянието, виновността на дееца, причинените вреди и пряката причинна връзка между деянието и вредите, които обстоятелства съставляват всички елементи на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Предвид изложеното в случая е доказано, че ответникът е причинил непозволено увреждане на малолетната ищца, поради което й дължи обезщетение.

При определяне на обезщетението настоящият съдебен състав съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съгласно която същото следва да е справедливо, както и постановките на ППл №4/1968г. на Върховния съд.

С оглед на конкретните факти- влязла в сила осъдителна присъда, възрастта на пострадалата- само 8 години при инцидента; вида и характера на 3 средната телесна повреда- избити зъби и счупена горна челюст; болките и страданията като характер, продължителност и интензитет; липсата на съпричиняване от страна на пострадалата; както и с оглед на икономическите условия в страната, стандарта на живот и лимитите на застрахователните обезщетения; както и преди всичко с оглед практиката на Върховния касационен съд, Апелативният съд, в настоящият състав намира, че подходящото, достатъчно и дължимо обезщетение в конкретния случай е в размер на сумата от 35 000 лева, заедно с законната лихва от датата на увреждането- 26.10.2017г. до окончателното й изплащане.

В обжалваното решение Плевенският окръжен съд е стигнал до същия краен решаващ извод.

Като правилно обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Правилно Окръжен съд- Плевен е приел, че съобразно Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. на ОСГТК на Върховния касационен съд и чл.80 от ГПК ответникът е следвало да представи списъка за разноските и доказателствата за плащането им до приключване на устните състезания, а в случая адвокатския хонорар на адвокат П. е внесен по банков път след този срок, поради което ищцата не дължи да заплати адвокатско възнаграждение на ответника върху отхвърлената част от иска.

Водим от изложеното Апелативният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 от 17.06.2022г., постановено по гр.д.

№693/2021г., на Окръжен съд- Плевен В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4