Решение № 260064 от 20.04.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 590/2020
- Вид
- Решение № 260064
- Подписан
- 20.04.2021
- В сила
- 02.02.2023
- Състав
- МАРИЯ ИВАНОВА ХРИСТОВА, РАДОСЛАВ КРЪСТЕВ СЛАВОВ, ДАРИНА СТОЯНОВА МАРКОВА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.106, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260064 гр. Варна, 20.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седми април, през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р.С.
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ Х.А при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия М.Х.а в.т.д.№590 по описа за 2020г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Е.П.Н., чрез адв.К., срещу решение №30/16.07.2020г. по т.д.№88/2019г. на ОС - Търговище в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу ЗАД“ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр.София иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП на 15.05.2019г. в гр.Търговище, ул.“Паисий“ №18, по вина на водача на л.а. „Рено Меган Сциник“ с рег.№Т 5834 СТ, който е застрахован при ответника, за разликата над 60 000лв. до претендираните 150 000лв., ведно със законната лихва считано от 13.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е отказано присъждане на законната лихва за периода от 22.05.2019г., евентуално от 13.06.2019г.
В жалбата се твърди, че решението в оспорените му части е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е определено в занижен размер, при несъобразяване в достатъчна степен на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства – получените травматични увреждания, представляващи съчетана травма с реална опасност за живота на пострадалото лице; периода на възстановяване; претърпените интервенции; факта, че и към настоящия момент липсва пълно възстановяване на ищцата, която не е в състояние да обслужва в пълен обем лицето си с десния горен крайник. Разпитаните по делото свидетели установяват продължителния период на възстановяване, през който същата е била на легло и не е можела да се обслужва сама, необходимостта ѝ от постоянна подкрепа и помощ. Не е съобразено обстоятелството, че не се очаква пълно възстановяване на лицето, както и лимитите по застраховката към датата на настъпване на ПТП.
Твърди се още, че решението е неправилно и в частта, с която е определена началната дата на законната лихва върху присъденото обезщетение. Сочи се, че задължението за плащане за застрахователя настъпва с настъпване на събитието. Приложимата норма на чл.429, ал.3 от КЗ, в която е уредено задължението на застрахователя за заплащане на лихви предвижда началния момент да е от датата на уведомяване от деликвента или от пострадалото лице. За деликвента срокът е изтекъл на 22.05.2019г. За събитието застрахователят е уведомен от пострадалото лице на 13.06.2019г., която е и най- късната дата, от която се дължи лихвата, на основание чл.430, ал.1, т.3 от КЗ. След изтичане срока по чл.496, ал.1 от КЗ и при липса на произнасяне за плащане, застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава, поради което неправилно съдът е приел, че това е датата, от която се дължи лихвата за забава.
По същество се претендира отмяна на решението в оспорените му части и постановяване на друго, с което предявеният иск за неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер от 150 000лв., както и да бъде присъдена законната лихва върху обезщетението, считано от 22.05.2019г., евентуално от 13.06.2019г. Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38а от ЗА.
Въззиваемата страна ЗАД “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр. София, чрез ю.к.С., с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението в оспорените му части е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства.
При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил всички доказателства и установените обстоятелства – вида на вредите, периода на възстановяване, оздравителния процес, както и затруднението в движенията на ищцата, които не препятстват самостоятелното ѝ придвижване, възможността ѝ да излиза на разходки и не ограничава социалните ѝ контакти. Освен това вещото лице посочва, че пълно възстановяване няма да настъпи предвид възрастта на пострадалото лице, което е обективен факт стоящ извън поведението на деликвента, който не може да му се вмени във вина. Твърдяната психична травма е недоказана по делото. Посочените в жалбата решения са неотносими към конкретните факти по делото.
По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му част.
В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от
ЗАД “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр.София, чрез ю.к.С., срещу постановеното решение №30/16.07.2020г. по т.д.№88/2019г. на ОС - Търговище в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Е.П.Н. сумата от 21 374,64лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, лекарства и медицински изделия, извършени оперативни интервенции, транспорт, медицинско обслужване, настаняване в хоспис, прегледи и изследвания, рехабилитация и кинезетерапия, в периода от 22.05.2019г. до 09.10.2019г., за лечение на получените травматични увреждания от ПТП на 15.05.2019г. в гр.Търговище, ул.“Паисий“ №18, по вина на водача на л.а. „Рено Меган Сциник“ с рег.№Т 5834 СТ, който е застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.11.2019г. до окончателното й изплащане.
Твърди, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че направените разходи са във връзка с лечението на ищцата. Непосредствено след инцидента същата е била на легло и не е можела да тегли пари и да закупува медикаменти. Няма доказателства, че фактурираните разходи за транспорт са реално извършени. Не е посочена началната и крайната точка на пътуването. Разходите за настаняване в хоспис не са необходими и част от лечението, а са били само за удобство на ищцата, поради което не следва да бъдат възстановявани от застрахователя. Не е доказано и разходването на средства за медицинско обслужване, дали същото евентуално е било във връзка с възстановяването на ищцата и в следствие на катастрофата.
По същество моли съда да отмени решението в оспорената му част и отхвърли предявения иск. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Е.П.Н. с писмен отговор, чрез адв.К., оспорва насрещната жалба. Твърди, че същата е неоснователна и недоказана. Излага се, че като се отчетат действително търпените морални вреди, вида и характера на получените телесни увреждания, продължителността на лечението и възстановителния период, последиците за здравето и психиката на пострадалата, претенцията следва да бъде уважена в пълен размер. В жалбата не се сочи никакъв аргумент, който да обосновава извод за липса на основание за увеличаване размера на присъденото обезщетение.
Напротив, налице са основания само за увеличението му. Претърпените увреждания от пострадалото лице са доказани, а от приложената практика се установява, че присъдения размер на обезщетението е изключително занижен и несъобразен с годината на произшествието и търпените болки и страдания.
Сочи се още, че по делото е установено и извършването на разходите за лечението и връзката им с претърпените увреждания. Същите са направени за закупуване на лекарства и медицински издалия, извършените оперативни интервенции, транспорт, медицинско обслужване, настаняване в хоспис и изследвания. От заключенията по допуснатите СМЕ се установява връзката на разходите и проведеното лечение на ищцата.
Неоснователно е твърдението, че след като ищцата не е можела да се движи, същата не е направила разходи за лечението си.
По същество се претендира отхвърляне на насрещната жалба и потвърждаване на решението. В отговора е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА и възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение от насрещната страна.
В съдебно заседание въззивницата Е.П.Н., редовно призована, не се явява. С писмено становище поддържа подадената от нея жалба и оспорва тази на насрещната страна. По същество моли обезщетението да бъде присъдено в пълния му претендиран размер, ведно със законната лихва, считано от от 22.05.2019г., евентуално от 13.06.2019г. Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38а от ЗА.
В съдебно заседание въззиваемата страна ЗАД “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр. София, чрез ю.к.С., с писмено становище оспорва жалбата на насрещната страна и поддържа тази, подадена от него. По същество моли съда да отхвърли жалбата на Е.П.Н., да отмени решението в частта, с която е осъден да заплати сумата от 21 374,64лв. и вместо него постанови друго, с което да отхвърли претенцията. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред
ОС - Търговище е образувано по предявени искове от Е.П.Н. срещу ЗАД “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр.София за заплащане на сумите, както следва: от 150 000лв. /след увеличение на иска допуснато с протоколно определение от 18.07.2020г./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от получените телесни увреждания – счупване на ацетабулума – закрито – дясно; фрактура ацетабули декстра; счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост – закрито – дясно; черепномозъчна травма; от 21 374,64лв. – претърпени имуществени вреди – разходи за лекарства, медицински изделия, оперативни интервенции, транспорт, медицинско обслужване, настаняване в хоспис, прегледи, изследвания, рехабилитация и кинезетерапия, за периода от 22.05.2019г. до 09.10.2019г., причинени виновно от застрахован по риска “гражданска отговорност” с полица
№BG/07/519000377608/31.01.2019г. водач на МПС ( л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.
№Т 5834 СТ), признат за виновен извършител на престъпление при пътнотранспортно произшествие настъпило на 15.05.2019 год. в гр.Търговище, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2019г. до окончателно плащане на обезщетенията.
В исковата молба се твърди, че на 15.05.2019г., в гр.Търговище, на ул.“Паисий“, ищцата като пешеходец, била ударена на пешеходна пътека от Стоян Николов Митев, като водач на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №Т 5834 СТ. Към датата на настъпване на произшествието, горепосочения автомобил е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица №BG/07/519000377608/31.01.2019г. Излага се, че резултат от произшествието ищцата е получила следните телесни увреди: счупване на ацетабулума – закрито – дясно; фрактура ацетабули декстра; счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост – закрито – дясно; черепномозъчна травма.
След инцидента ищцата е хоспитализирана по спешност в МБАЛ -гр.Търговище първоначално в КАИЛ, впоследствие в Отделение по ортопедия и травматология. На 22.05.2019г. е приета в „І-ва клиника по ортопедия и травматология“ към УМБАЛСМ „Н.и.Пирогов“ – ЕАД, където е лекувана медикаментозно и оперативно до 31.05.2019г. На 01.06.2019г. ищцата отново е приета в същото болнично заведение за продължаване на оперативното лечение, като е изписана на 05.06.2019г. На 06.06.2019г. пострадалата е постъпила за рехабилитация на опорно – двигателния апарат следоперативно в „І-ва клиника по ортопедия и травматология“ към УМБАЛСМ „Н.и.Пирогов“ – ЕАД. На 18.07.2019г. същата отново е постъпила в лечебното заведение с оплаквания от болки иограничени движения в раменната става, с болки и ограничени движения в областта. Проведено е медикаментозно и опаративно лечение и е изписана на 22.07.2019г. Твърди се, че уврежданията са довели до обездвижването на ищцата за продължителен период от време, когато е имала нужда от чужда помощ. За период от два месеца се е наложило настаняването й в хоспис, тъй като е имала нужда от постоянни и непрекъснати специализирани грижи.