Решение № 310 от 19.08.2020, Районен съд - Монтана

№. 310 / 19.8.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

19.08.2020 година, град Монтана

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV-ти ГРАЖДАНСКИ състав, в

ОТКРИТО съдебно заседание от 16.07.2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ Ц. при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Ц. гражданско дело №. 2713 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.13 ал.6 от Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд.

Жалбоподателят В.А.Ч., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Г.С.,xxx, обжалва

Решения №. №. 737СР от 19.04.2013 година; 737 ГГ; 727 К и 737КР, последните три от 27.11.2018 година, всички на Общинска служба “З.” град Монтана.

В жалбата си твърди, че на 25.10.2018 година, в качеството му на заявител и наследник по закон на М. Г. Ф., в Общинска служба по З. /ОСЗ/ град М. срещу подпис му е връчено първото решение, заедно с десет броя скици и три броя таксационни характеристики, с които се възстановява собственост върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на село К. Р., община Г. xxx.

Заявява, че не е доволен от така постановените решения. Затова на основание чл.13, ал.6 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГ3ГФ/, във връзка с чл.145, ал.1. и ал.2, т.1. от АПК и в срока по чл.149, ал.1. от същия кодекс, обжалва описаните решения и моли съда да ги отмени изцяло като нищожони.

Съображенията му за така направеното искане са следните:

Налице са отменителните основания по чл.146, точки 3, 4 и 5 от

АПК.

С влязло в законна сила решение от 06.07.2007 година, постановено в производство по чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ по гр.дело №. 737 по описа на Районен съд град М. ІV граждански състав за 2004 година е установено по отношение на ОС3 гр. Монтана следното:

Неговата наследодателка М. Г. Ф. е притежавала до 1948 година 524.500 декара широколистна, високостеблена, семенен произход гора, находяща се на остров Ц., на река Дунав и още 400.00 декара гора от същия вид в землището на село Д. Ц., местността „Бояджията”.

С протокол от 15.07.1948 година, описаните гори на М. Ф. са отчуждени и причислени към Държавния горски фонд/ДГФ/.

Така отчуждените гори са обявени за изключителна държавна собственост на основание чл.6 ал.1. от ЗВСГЗГФ, във връзка с чл.4, точка 1.,буква "б" от ППЗВСГЗГФ.

Собствениците на горите, които са обявени по посочения ред за изключителна държавна собственост се обезщетяват по реда на чл.6, т.1. от ЗВСГЗГФ с еднакви по площ, вид и произход гори от ДГФ, без ограничение от местоположението им на територията на цялата страна.

Нормата на чл.6, т.1. от ЗВСГЗГФ е императивна и не позволява произволно тълкуване, а следва да се прилага точно, както е разписана от законодателя и че тази норма се явява специална по отношение на параграф 8 от ПЗР на ППЗВСГЗГФ, във връзка с чл.4 от самия закон и посочения параграф е неприложимо право, когато е установено, че горите на бившите собственици са обявени по силата на правната норма за изключителна държавна собственост.

Със същото съдебно решение е присъдено, че наследниците на М. Ф. се обезщетяват с 933.00 декара гора от ДГФ в землището на село Г. О., община В., местността „Б.”, представляващи част от имот №. 122040, ЕКАТТЕ 16866, целия с площ от 1394.303 декара, съгласно скица №. Ф00653 от 05.04.2007 година, издадена от ОС3Г „В.”, като тази служба се задължава от съда да определи точното местоположение на дадените като обезщетение 933.800 декара от посочения в скицата имот.

От тази гледна точка и с оглед разпоредбите на чл.13, ал.10, изречение последно от ЗВСГЗГФ и чл.177 ал.2 от АПК следва да се приеме, че решение №. 737СР от 19.04.2013 година, постановено по преписка вх.№. С1378 от 26.02.2013 година на ОСЗ гр.Монтана е нищожно.

Съвсем друг е въпроса, че решението на РС М. постановено по гр. дело №. 737 от 2004 година във възстановителната му част до този момент реално не е изпълнено. Това се дължи на категоричния отказ на ОСЗ гр.В. да определи точното местоположение на дадените като обезщетение 933.800 декара гора от ДГФ в землището на село Г. О., местността „Б.” по представената от същата служба скица, тъй като тези гори попадали в защитена територия. Ако това е вярно, то тогава следва да се приеме, че ОСЗГ „В.” умишлено е предоставил на РС гр.Монтана невярна информация за тези гори с цел да се попречи на наследниците на М. Ф. да реализират правата си. Освен това в хода на съдебното дирене по гр. дело №. 737 от 2004 г. на РС гр.М. от приетите по делото СТЕ се установява, че в землището на с.Г. О., местността „Б.” има възстановени в реални граници много имоти от ГФ в полза на физически лица. Счита, че няма никаква законна пречка по аргумент на по-силното основание да получат обезщетение по реда на специалния текст на чл.6,т.1. от ЗВСГЗГФ при условие, че горите на М. Ф. са съществували и сега съществуват в реалните си граници съгласно действащия лесоустройствен план за землището на село Д. Ц..

Конкретно по обжалваното решение:

Нито М. Ф., нито нейните наследници са подавали заявление за възстановяване на 67.064 декара гора в землището на с.К. Р. с произход издънков, с вх. №. С1378 от 26.02.2013 година. От мотивите към решението на РС гр.Монтана по гр.дело №.

737 от 2004 година се установява, че наследниците на М. Ф. при условията и сроковете по чл.13, ал.1. от ЗВСВГЗГФ са подали едно единствено заявление с вх.№. 435 от 21.10.1998 година до бившата поземлена /ПК/ Вълчедръм. С това заявление са поискали да получат обезщетение за четири имота - широколистни, високостеблени със семенен произход в землището на с.Д. Ц. с площи от 524.500; 400.00; 41.300 и 9.300 декара. РС гр.Монтана им признава право на обезщетяване общо за 933.800 декара.

Правото им да получат обезщетение е гарантирано от закона и от влязлото в сила решение на РС гр.М. постановено по гр.дело №. 737 от 2004 година, тоест равни по площ, широколистни, високостеблени, семенен произход гори. Нито една от горите, описани в десетте пункта на обжалваното решение не отговаря на тези изисквания, посочени в императивната норма на чл.6,т.1. от ЗВСГЗГФ, а именно:

В нито един от десетте пункта на обжалваното решение и приложените към тях скици не е посочено какъв е произхода на горите. За всеки един от тези имоти не е приложена таксационна характеристика. Предоставени са само три броя от тези характеристики, без да е указано за кой имот се отнасят, но всички гори по тези три характеристики са с произход "издънков".

Налице е съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като административното производство по издаването на обжалваното решение е осъществено по реда на чл.4, ал.2, във връзка с параграф 8 от ПЗР на 3ВСГ3ГФ, а не по специалната норма на чл. 6,т.1. от същия закон, които е приложим по право в конкретния случай.

В пунктове 2 и 3 от обжалваното решение се предоставят за обезщетение гори с размери съответно 0.493 и 0.332 декара.

Съгласно чл.2, ал.1., точка 1. от Закона за горите /ДВ бр.19 от 08.03. 2011 година/, площи с размер под един декар не представляват гори.

Съгласно подаденото заявление от 21.10.1998 г. наследниците на М. Ф. претендират да бъдат обезщетени с гори от ДГФ на едно място до размера на 933.800 декара или при липса на такава площ до размерите на заявените четири имота. Но никога не са давали съгласие дори и посочените в обжалваното решение 65.064 декара да бъдат разпокъсани на десет имота, а още по-малко са се съгласявали предоставените им като обезщетение гори да бъдат с произход издънков, както изрично е записано на стр.1., т.1. от обжалваното решение.

Приложените към решението десет скици са с дата 19.04.2013 година, а в края на страниците изрично е отбелязано, че тези скици имат валидност 6 месеца, тоест тези скици не са актуални към деня, в който му са връчени. Освен това във всички скици е отбелязано, че имотите попадат в отдел/подотдел/ 221/г/, а в таксационните характеристики, доколкото те имат някакво отношение към обжалваното решение са посочени други отдели и подотдели, което означава, че са издадени въз основа на неактуален лесоустройствен план.

След като в хода на административното производство по възстановяването на собствеността върху горите притежавани от М. Ф. се установи, че тези гори съществуват в реалните си граници, но по силата на закона са обявени за изключителна държавна собственост, то тогава административното производство се трансформира пак по силата на закона от производство по възстановяване в производство по обезщетяване по специалния ред на чл.6,точка 1. от ЗВСГЗГФ. Именно като такова е разгледан административно-правния спор, предмет на гр.дело №. 737 от 2004 година на РС гр. Монтана. В диспозитива на съдебното решение изрично се посочва, че на наследниците на М. Ф. се признава правото за ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ с гори и земи от горския фонд до размера на 933.800 декара в землището на село Г. О..

От тази гледна точка ответникът е допуснал формално нарушение на формата на административния акт, като във всичките десет пункта от обжалваното решение е записано, че се "възстановява в нови реални граници...", а не че с тези имоти се обезщетяват наследниците на М. Ф.. ,

Възстановяват се с обжалваното решение общо 67.064 декара. Както посочил по-горе на наследниците на М. Ф. са признати с влязло в сила съдебно решение 933.800 декара за обезщетяване. За разликата от 866.736 декара в обжалваното решение не се споменава нищо, а съгласно установената съдебна практика на съдебен контрол по реда на чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ подлежи всяко несъотвествие между заявените претенции на гражданите и постановените актове от страна административния орган.

С оглед на изложеното и в съответствие със закона, моли съда да приеме, че решения №. 737СР от 19.04.2013 година, постановено от ОСЗ гр.Монтана по преписка с вх.№. С1378 от 26.02.2013 година, №. 737 ГГ; №. 727 К и №. 737КР, последните три от 27.11.2018 година, всички на Общинска служба “З.” град Монтана са незаконосъобразни, поради съществено нарушение на материалния закон, на процесуалните норми и не съответстват на целите на закона. Затова моли тези решения да бъдат изцяло отменени.

С разпоредбата на чл.13, ал.6, изречение трето от ЗВСГЗГФ законодателя е установил, че възникналите по този ред спорове се решават от съда по същество. Затова моли съда, след като отмени обжалваните решения на ОСЗ гр.Монтана да постанови решение, с което наследниците на М. Ф. се обезщетяват по реда на чл.6, точка 1. от ЗВСГЗГФ с 933.800 декара широколистни, високостеблени гори със семенен произход от ДГФ, които сега представляват държавна частна собственост, не попадат в защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии, не са само на териториите на областите Монтана и Враца, е и в съседни и други области съобразни териториалното деление на страната. Точното разположение на тези 933.800 декара се установи в хода на съдебното дирене и събирането на относими към спора доказателства и от допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза.

Въззиваемата Общинска служба „З.” М. в срока, предвиден за отговор взема становище.

Заявява, че с процесните решения административният орган се е произнесъл не в противоречие, а във връзка с изпълнение на едно обективно неизпълнимо съдебно решение по гр.д.№. 737 от 2004 година по описа на РС М. която обективна невъзможност е непреодолима.

Тази непреодолимост се дължи на факта, че посоченият в диспозитива на съдебното решение имот с №. 122040 в с. Г. О., попада в защитена територия, представлява публична държавна собственост и не може да бъде предмет на процедура по обезщетяване. Посоченият факт не е бил известен на съда постановил решението от

06.07.2007 г. по гр. дело №. 737/ от 2004г. на РС - М. поради което не е съобразен от съда при постановяване на решението, но към датата на постановяване на процесните решения е бил налице, което е обослувило невъзможността за обезщетяване в имота. По тази причина и следвайки указанията, които са цитирани и в отговора на жалбата, са сформирани междуведомствени комисии за определяне на наличен горски фонд на територията на община Берковица и община В. и община М. който да послужи за обезщетение на наследниците на М. Г. Ф.. Определените комисии, в които са взели участие съответните ДГС и представител на Северозападна държавно предприятие, за да определят вида на горите, с които ще се обезщетяват наследниците на М. Г. Ф., са взели предвид характеристиките, посочени в Решение от 06.07.2007г. по гр. дело №. 737/2004г. по описа на Районен съд - Монтана и определени с приетите по делото заключения на вещите лица, при следните критерии: широколистни, с произход семенен. Посочените критерии са приети, с оглед необходимостта определените за обезщетяване гори да са еднакви по площ, а по възможност и по вид гори от държавния горски фонд, съгласно чл. 6, ал. 4 от ППЗВСГЗГФ.