Решение № 3664 от 06.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3664 гр. Варна, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Гинка Т. Иванова Гражданско дело № 20263110102977 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от Д. С. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.

В., ж.к. В. бл.**, вх.**, ет. **, ап. ** срещу „Д.З.И-О. з." ЕАД ЕИК ******, със седалище: гр.

С., р-н Т., бул."В." № **, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А. В., осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ за заплащане на сумата от 118.12 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1420.00 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 27.04.2023г. до 14.07.2024г.

В исковата молба се твърди, с Решение № 4086/14.11.2025г., постановено по гр. д.

№ 8872/2024г. по описа на ВРС, 14 състав, ответното дружество било осъдено да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 1420.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.07.2024г. до окончателното погасяване на задължението. С Решение № 406 от 17.04.2026г. постановено по в.г.д. № 77/2026г. по описа на 8872/2024г. ВОС, 3 състав било потвърдено Решение № 4086/14.11.2025г., постановено по гр. д. № по описа на ВРС, 14 състав.Посочва, че на 18.10.2022г. е уведомил застрахователя за събитието, настъпило на 05.10.2022г.Сочи, че след направени изчисления с електронен калкулатор за сумата от 1 420.00 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава и следва, да му заплати законната лихва за периода от 27.04.2023г. до 14.07.2024г., - ден преди предявяване на иска по гр. д. № 8872/2024г. по описа на ВРС, 14 състав, в размер на 118.12 евро. По същество се моли съдът да уважи предявения иск. Направени са и доказателствени искания. Претендират се съдебно-деловодни разноски, както и адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба,в който прави признание на така предявеният иск за сумата от 118,12 евро. Твърди се, че действително с цитираното в исковата молба решение постановеното по ГД № 8872 по описа за 2024 г. на ВРС, „Д. З. И. - О. з.“ ЕАД е било осъдено да заплати на ищеца в настоящото дело сумата в размер на 1420,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца мотоциклет П. С., с рег. № В.******, която сума представлява разликата над изплатеното от ответника застрахователно обезщетение в 1 размер на 637,50 лева до пълния размер на необходимата сума за възстановяване причинените щети, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата , на основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането.Посочва, че в депозираната искова молба по ГД № 8872/24 г. на ВРС не е формулирано искане застрахователя да бъде осъден да заплати лихва за забава от датата на уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие до депозирането на същата в съда, поради което застрахователя не е бил осъден да заплати сумата за забава. Отделно от горното, твърди, че след извършеното доброволно плащане на присъдените суми по решението постановено по ГД № 8872/24 г. на ВРС, до застрахователя не е изпратена покана с искането обективирано в исковата молба станала причина за образуване на настоящото дело, за заплащане на лихва за забава за периода от уведомяването на „Д. З. И. - О. з.“ ЕАД до завеждането на иска по ГД № 8872/24 г. на ВРС, поради което застрахователя бил в невъзможност да извърши плащането доброволно.

Предвид изложеното по-горе, счита, че не са дали повод за завеждане на делото и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските по делото следвало да се възложат в тежест на ищцовата страна. В тази връзка заявяват, че претендираме юрк. възнаграждение.

Алтернативно правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява и не се представлява. С постъпила молба на 23.09.2026г.от процесуалния представител на ищеца – адв. Й. А., поддържа исковата молба, като моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ответника „Д. З. И. - О. з.“ ЕАД, редовно призован, не се явява законен представител, не се представлява.С постъпила молба на 23.09.2026г. молба от ответното дружество чрез юрк. В. М., поддържат отговора на исковата молба.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, между страните: наличието на Решение № 4086/14.11.2025г., постановено по гр. д. № 8872/2024г. по описа на ВРС, 14 състав,с което ответното дружество било осъдено да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 1420.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.07.2024г. до окончателното погасяване на задължението.

Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника. Отправено е и искане от страна на ищцата да бъде постановено решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен. Събраните в производството доказателства не следва да се обсъждат.

По разноските: По делото е представен списък на разноските по реда на чл.80 ГПК от страна на ищеца, видно от който се претендират разноски в размер на 25.56 евро- платена държавна такса и адвокатско възнаграждение 245 евро. Ответника е направил възражение за прекомерност на така претендираното адвокатско възнаграждение. От разпоредбите на чл.

78, чл. 80 ГПК е видно, че произнасянето на съда по отношение на направените в хода на производството разноски е функция на произнасянето по съществото на спора и се поставя в зависимост от крайния изход на делото, т.е. в зависимост от уважаването или от отхвърлянето на иска. Отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от тази на застрахования водач. Тъй като делинквентът носи отговорност за последиците от забавата за изплащане на обезщетение за вредите, застрахователят също отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице (чл. 429, 2 ал.2, т. 2 от КЗ) след уведомлението. Дължимостта на лихвата, като законоустановена последица от забавата, не е обусловена от нарочното й предявяване в хода на рекламационното производство чл. 380 от КЗ. Достатъчно е застрахованото лице да предяви претенция пред застрахователя за обезщетение, а лихва върху обезщетението по чл. 432, ал.

1 от КЗ се дължи по силата на общото правило на чл. 86 от ЗЗД, поради изпадането на длъжника в забава. Пропускът на застрахования да претендира мораторно обезщетение в предходно воденото между страните производство няма никакво отношение към забавата на застрахователя,т.е последният е изпадал за забава още с уведомяването си, и до погасява на задължението чрез плащане, или по друг начин, застрахованото лице разполага с притезание за последиците от забавата. Следователно, като не заплатил изискуемо вземане за лихва , ответникът е станал повод завеждане на делото по см. на чл. 78, ал. 2 ГПК и дължи разноски в полза на ищеца.Доколкото обаче от друга страна, по делото липсват доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Й. А. от ищцовата страна, такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, „Д.З.И-О. з." ЕАД ЕИК ******, със седалище: гр. С., р-н Т., бул."В." № **, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А. В. ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. В. бл.**, вх.**, ет. **, ап. **, сумата в размер на 118.12 евро/сто и осемнадесет евро и дванадесет евроцента/, по иск с правно основание чл.86 ЗЗД,представляваща обезщетение за забава за периода от 27.04.2023г. до 14.07.2024г., върху сумата от 1420.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на Д. С. Д. ЕГН **********,мотоциклет П. С., с рег. № В.******, присъдена с Решение № 4086/14.11.2025г. по гр.д.№ 8872/2024г, по описа на Районен съд –Варна.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Д.З.И-О. з." ЕАД ЕИК ******, със седалище: гр. С., р-н Т., бул."В." № **, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А. В. ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. В. бл.**, вх.**, ет. **, ап. **, сумата от 25,56 евро/двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/ представляваща сторени от ищеца разноски по делото за заплатена държавна такса.

Задълженото лице „Д.З.И - О. З.“ ЕАД, ЕИК ***** може да плати задължението в полза на Д. С. Д., ЕГН ********** по банкова сметка ************, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3