Определение № 222 от 23.04.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Разград, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20253300500564 по описа за 2025 година

(1) Производство по чл.267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, във връзка с чл.628 ГПК.

Окръжен съд Разград е сезиран с въззивна жалба от Районен съд Тутракан, представляван от председателя Г.Г., против решение № 639/1.10.2025г., постановено по гр.д.

№ 1188/2025г. по описа на РС Разград, с което е осъден да заплати на О. К. М. – районен съдия в същия съд, сумата 5659,07 лева, представляваща сбор от разликата между дължимите суми, съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ (основното възнаграждение за най- ниската магистратска длъжност) и начислените и изплатени на ищеца основни възнаграждения за длъжността районен съдия за месеците януари, април, май, юни, юли, септември, октомври, ноември и декември 2024 г., заедно със съответното за тези месеци допълнително трудово възнаграждение за прослужено време, както и 10 % от м. юни включително до последния месец за периода, за научна и образователна степен „Доктор“ по „Гражданско и семейно право“, начислени върху неплатените суми по главницата, ведно със законната лихва за забава от 07.03.2025 г. – датата на подаване на исковата молба, до изплащане на задължението, както и сумата 351,54лв., представляваща лихва за забава, изчислена от първо число на месеца, следващ месеците в исковия период върху съответните суми от главницата, до 6.03.2025г. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на решението на районния съд. Моли въззивния съд да отмени съдебния акт и да отхвърли предявените искове.

СТРАНИ В ПРОИЗВОДСТВОТО

(2) Жалбоподател – Районен съд Тутракан, представляван от председателя Г. Г.;

1

(3) Въззиваем – О. К. М., с постоянен и настоящ адрес *********** ПРЕДМЕТ НА СПОРА И ОТНОСИМИ ФАКТИ

(4) Пред Районен съд Разград е образувано гр.д. № 1188/2025г., изпратено по реда на чл.23 ал.3 ГПК от Апелативен съд Варна, по подадена искова молба от О. К. М., с предмет осъждането на Районен съд Тутракан

(5) В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че работи като районен съдия в Районен съд Тутракан от 2.07.2021 година. За месеците януари, април, май, юни, юли, септември, октомври, ноември и декември 2024 година не е получил в пълен размер полагащото му се по закон възнаграждение. Позовава се на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ, която регламентира начина на определяне на размера на основното възнаграждение на младшите магистрати – в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера по данните на Националния статистически институт.

Ищецът счита, че с тази разпоредба се въвежда и правилото, че никое магистратско възнаграждение не може да бъде по-ниско от възнаграждението на младшите магистрати.

Пленумът на ВСС не е съобразявал чл. 218, ал. 2 от ЗСВ в исковия период, не е взел предвид статистическите данни, в резултат на което определените възнаграждения както на младшите магистрати, така и на районните съдии в посочените по-горе месеци, се явява пониско, отколкото е била удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера.

Ищецът подчертава, че не претендира заплащане в по-голям размер от това на младшите магистрати, което според него е логично с оглед на принципа, заложен в чл. 48, ал. 5 от КРБ – за съответно заплащане според извършената работа, а иска да му бъде изплатен императивният минимум по чл. 218, ал. 2 от ЗСВ плюс допълнителното трудово възнаграждение за стаж, опит и научна степен. Признава, че е получил начислените му възнаграждения, утвърдени с решения на Пленума на ВСС и посочени в Таблици № 1 на ВСС за максималните размери на основните възнаграждения на съдиите, прокурорите и следователите, относими към исковия период за длъжността районен съдия, както и начислените въз основа на тях допълнителни трудови възнаграждения.

(6) На базата на изложените факти и обстоятелства в исковата молба ищецът моли съда да осъди Районен съд Тутракан да му плати главница в размер 5659,07 лева, явяваща се сбор от разликата между законово регламентираното основно възнаграждение за найниската магистратска длъжност, съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ, която счита, че е дължима, и начислените и изплатени основни възнаграждения за длъжността районен съдия, за месеците януари, април, май, юни, юли, септември, октомври, ноември и декември 2024, заедно със съответното за тези месеци допълнително трудово възнаграждение за прослужено време („клас“), плюс 10% от м.юни (включително) за научна и образователна степен „Доктор“ по „Гражданско и семейно право“, начислени върху неплатените суми по главницата; законна лихва за забава в размер 351,54 лева, изчислена от първо число на месеца, следващ месеците 2 в исковия период, за съответните суми от главницата за тях, до 6.03.2025 г; както и законна лихва за забава върху главницата от 7.03.2025 г. – денят на подаване на исковата молба, до изплащане на задължението.

(7) Ответникът Районен съд Тутракан е изразил становище чрез предстедателя Г.Г., в подаден писмен отговор на исковата молба, че предявените искове са недопустими, тъй като Пленумът на ВВС е органът, който определя възнагражденията на съдиите и следователно ищецът би могъл да претендира обезщетение за вреди от бездействието на този орган, която претенция следва да се разгледа от административен съд. По същество счита, че исковете са неоснователни, тъй като вземането за актуализирания размер на трудовото възнваграждение възниква след произнасяне на Пленума на ВСС, на осн. чл.30 ал.2 т.10 ЗСВ. Признава факта, че ищецът заема длъжността съдия в Районен съд Тутракан от 2.07.2021г.

(8) В хода на съдебното дирене са установени следните факти: Със заповед № 75 от 14.03.2024 г. на и.ф. административен ръководител – председател на РС Тутракан, е определена основна месечна заплата в размер 4 216лв. на ищеца О. К. М. за заеманата от него длъжност съдия в Районен съд Тутракан, считано от 1.01.2024 г., както и допълнително възнаграждение в размер 779,96 лв. за придобит трудов стаж и професионален опит, съставлаващо 18,50 % от основната месечна заплата. Считано от 27.05.2024 г., със заповед № 151 от 27.05.2024 г. е утвърдено допълнително трудово възнаграждение в размер на 10 % към определената индивидуална основна месечна заплата за придобита от ищеца научна степен „доктор“. С последваща заповед № 234 от 13.09.2024 г., считано от 1.10.2024 г. допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на ищеца е увеличено на 864,28лв., съставляващо 20,5% от основната месечна заплата. Така брутното трудово възнаграждение е с формиран размер 5 501,88 лв.

(9) От представената справка от Националния статистически институт се установява, че за 2024 г. средната месечна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в бюджетни организации и фондове, управлявани от държавата, е както следва: м. януари – 2144 лв.; м. април – 2360 лв., м. май – 2333 лв.; м. юни – 2214 лв.; м.юли – 2359 лв.; м.септември – 2247 лв.; м. октомври – 2678 лв.; м. ноември – 2319 лв.; м. декември – 2541 лв.

(10) От изготвената в исковата молба и неоспорена от ответника таблица за начислена основна месечна заплата, удвоеният размер на средната заплата в бюджетната сфера, разликата между тези две стойности, заедно с начислените върху тази разлика допълнителни възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит и за придобита научна степен, е изведена дължима сума в размер 5659,07лв. като общ размер за месеците от процесния период.

(11) Приложени са справки от лихвения интернет калкулатор на НАП, сочещи на размер на лихвата върху всяка от месечните претенции до датата на подаване на исковата молба, формиращи общ размер 351,54лв.

(12) Районен съд Разград е постановил решение № 639/1.10.2025г., с което е осъдил 3

Районен съд Тутракан да заплати на О. К. М. сумата 5659,07 лева главница, представляваща сбор от разликата между дължимите суми, съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ (основното възнаграждение за най- ниската магистратска длъжност) и начислените и изплатени на ищеца основни възнаграждения за длъжността районен съдия за месеците януари, април, май, юни, юли, септември, октомври, ноември и декември 2024 г., заедно със съответните допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит и за придобита научна степен „доктор“, начислени върху неплатените суми по главницата, ведно със законната лихва за забава от 7.03.2025 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и сумата 351,54 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена от първо число на месеца, следващ месеците в исковия период, за съответните суми от главницата, до 6.03.2025 г.

(13) Във въззивната жалба пред Окръжен съд Разград Районен съд Тутракан е развил доводи за неправилност на съдебното решение. Счита, че чл. 218, ал. 2 от ЗСВ определя императивен минимум за най-ниската съдийска длъжност, в случая „младши съдия", а ищецът заема длъжността „съдия в районен съд", с оглед на което разпоредбата няма пряко приложение спрямо него. Твърди още, че разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ следва да се тълкува във вр. с чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ, който постановява, че Пленумът на ВСС определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. Извежда, че промяната на възнаграждението на съдиите е обусловено от издаването на административен акт, поради което ищецът не разполага с възможността да насочи иска директно към съда, в който упражнява трудова дейност. Излага твърдение, че разликата във възнаграждението се изразява в петърпени вреди от бездействие на административен орган, които би следвало да се претендират пред административен съд, поради което съдебното производство пред общия съд е недопустимо, доколкото случаят се отнася до вреди от бездействие на административен орган – ВСС. Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно не е взел под внимание факта, че вземането за трудово възнаграждение за актуализирания размер по чл. 218, ал. 2 от ЗСВ възниква след произнасянето на ВСС по чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ.

ПРИЛОЖИМИ НОРМИ ОТ ВЪТРЕШНОТО ПРАВО

(14) Конституция на Република България:

Чл.48 (5) Работниците и служителите имат право … на заплащане, съответстващо на извършената работа … при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 117 (2) Съдебната власт е независима и неин основен носител е съдът.

(3) Съдебната власт има самостоятелен бюджет.

Чл.130а (2) Пленумът се състои от всички членове на Висшия съдебен съвет. Пленумът на Висшия съдебен съвет:

1. приема проекта на бюджета на съдебната власт.

4

(15) Закон за съдебната власт:

Чл. 1 Този закон урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт.

Чл. 1а (1) Съдебната власт е държавна власт, която защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

(2) Съдебната власт е независима.

Чл.30 (2) Пленумът на Висшия съдебен съвет се състои от всички негови членове и има следните правомощия:

…. т.10 Определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите.

Чл. 218 (1) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд.

(2) Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.

(3) Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от пленума на Висшия съдебен съвет.

Разпечатката съдържа 46 от 173 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53740e27-5a3e-493f-807d-7e7012d0f740