Решение № 4325 от 17.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4325 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

ВИКТОРИЯ МИНГОВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100511039 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Е. И. И. срещу решение от 25.06.2023 г. по гр.д. №62064/2020 г. на Софийския районен съд, 118 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Г. К. Д. искове по чл.109 ал.1 ЗС за осъждане на ответника да възстанови канализацията в сградата на адрес: гр. София, ул. *******, съобразно одобрения план на сградата, да свърже канализацията на третия етаж с общата канализационна система на сградата и да възстанови увредената мазилка по северозападната стена на фасадата, както и евентуално предявените искове по чл.45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на жалбоподателя сума в размер на 500,00 лв. – обезщетение за разходи за извършването на ремонт в собствения на ответника втори етаж за възстановяване на канализацията и свързването на третия етаж със същата, съобразно одобрения план на сградата, и в размер на 4300,00 лв. – обезщетение за възстановяване на увреждания по 30 кв.м. пръскана мазилка по северозападната фасадна стена на сградата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10.12.2020 г., до окончателното им изплащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноските по делото.

В жалбата се твърди, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил и оценил ноторно известни и неподлежащи на доказване факти – недопустимо прокарване на канал по фасада на жилищна сграда, изменения в жилище без план, лишаване на ищеца от ползване на жилището и, и не е съобразил установените по делото факти – липса на разрешение за извършване на преустройство в жилището на ответника, липса на съгласие от съсобственик за преместване на общия за сградата канал. Поддържа, че по делото е установена незаконност на процесното преустройство, както и че съдът неправилно е приел за валиден документ представеното по делото съгласие за преустройство в сградата.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение 1 и уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Г. К. Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, но частично недопустимо в частта, в която съдът е отхвърлил иск по чл.45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на жалбоподателя сума в размер на 500,00 лв. – обезщетение за разходи за извършването на ремонт в собствения на ответника втори етаж за възстановяване на канализацията и свързването на третия етаж със същата, съобразно одобрения план на сградата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10.12.2020 г., до окончателното им изплащане поради следното:

СРС, 118 състав, е сезиран от Е. И. И. с искова молба, с която срещу Г. К. Д. са предявени следните искове: иск с правно основание чл.109 ЗС – за прекратяване на неоснователните действия на ответника, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост и по-конкретно - да възстанови канализацията в сградата на адрес: гр. София, ул. *******, съобразно одобрения план на сградата, като свърже канализацията на третия етаж с общата канализационна система на сградата и да възстанови увредената мазилка по северозападната стена на фасадата; искане с правно основание чл.526 ал.2 ГПК, предявено като евентуален осъдителен иск, ако бъде отхвърлен предявеният негаторен иск, и погрешно квалифицирано от първоинстанционния съд като такъв с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 500,00 лв., представляваща необходимите разходи за извършването на ремонт в собствения на ответника втори етаж за възстановяване на канализацията и свързването на третия етаж със същата, съобразно одобрения план на сградата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане; осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен като евентуален, ако бъде отхвърлен предявеният негаторен иск, за сумата от 4300,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за възстановяване на увреждания по 30 кв.м. пръскана мазилка по северозападната фасадна стена на сградата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Ищецът не е длъжен да сочи претендираното от него правно естество на правото, т.е. да квалифицира правото.

Достатъчно е с исковата молба да индивидуализира спорното право, чрез спорен предмет /основание на иска/ и посочване в какво се състои искането /петитум/. Правната квалификация се определя от съда, а посочената от страната правна квалификация не е задължителна за съда. В случаите, когато съдът е разгледал наведените от ищеца като 2 основание на иска факти, но е определил погрешно правната квалификация на иска, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението му.

Първоначалното обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба - чл.210 ал.1 ГПК. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове; при евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск; а алтернативното съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете, без значение на кое от конкуриращите се основания ще го уважи. Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска. След като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете. Когато ищецът прибягва до обективно съединяване на исковете, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск.

Ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност, то съдът се произнася по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, а не от заявеното от ищеца, като при уважаването на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални искове. В този смисъл е трайно формираната практика на ВКС, обобщена в решение №117/31.05.2016 г., постановено по гр.д. №5673/2015 г. по описа на ІІІ ГО.

Съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Съдебното решение при уважаване на негаторния иск има осъдителен характер и цели прекратяване на действията или преустановяване на състоянието, което води до смущенията за собственика на имота. Така при уважаване съдът ще постанови решение, с което осъжда ответника да преустанови действията или създаденото положение, и ако ответникът не изпълни доброволно съдебното решение собственикът, чието право на собственост е смутено, следва да прибегне до принудително изпълнение на съдебното решение. Чрез какъв способ ще се осъществи принудителното изпълнение зависи от отговора на въпроса дали действието е заместимо или незаместимо. Изпълнението на задължение за заместимо действие е регламентирано в разпоредбата на чл.526 ГПК - когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника /ал.1/, като взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе предварително сумата, която е необходима за извършване на действието /ал.2/. Разпоредбата на чл.526 ал.2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Само лице, което има качеството на взискател, може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да изпълни действието, което длъжникът отказва да извърши доброволно, а от съда - да осъди длъжника да внесе предварително сумата, необходима за извършване на това действие. Искането по чл.526 ал.2 ГПК се прави в условията на висящ изпълнителен процес и няма как да бъде съединено за общо разглеждане с иск по чл.109 ЗС, който се разглежда по реда на исковото производство и уважаването на който е едно от предварителните условия за уважаване на искането по чл.526 ал.2 ГПК /така определение №308 от 18.06.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. №257/2012 г., I ГО/. Налице е недопустимо произнасяне на СРС, което в приложение правомощията на въззивния съд по чл.270 ал.3 3 изр.1 ГПК налага извод за обезсилване на решението и прекратяване на производството в тази част.

В останалата му част решението е правилно по следните съображения:

По делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства при условията на пълно и главно доказване, че страните са индивидуални собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда – ищецът на третия етаж, а ответникът на втория етаж, от триетажната жилищна сграда.

По иска с правно основание чл.109 ЗС:

Съгласно т.3 ТР №4/2015 г. на ОСГК на ВКС, двете задължителни условия за уважаването на иска по чл.109 ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Други такива случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Основания за защита чрез иска по чл.109 ЗС се пораждат не само при поддържане на състояние, което ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта на ищеца според предназначението и, но и когато поддържането на такова състояние създава сериозна опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта на потърсилия правна защита в бъдеще /така решение №17 от 15.03.2022 г. по гр.д. №3889/2021 г. на I ГО на ВКС/.