Определение № 753 от 13.12.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 753 гр. Варна, 13.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20243001000557 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 вр.чл.83, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. С.

Д., ЕГН **********, София, действаща чрез адв.Я. Д., срещу определение №760/31.10.2024г., постановено по гр.дело №478/2024г. на ОС-Шумен, с което съдът е отказал освобождаване на жалбоподателката в качеството й на ищец от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото.

В жалбата се излага, че постановеното определение е незаконосъобразно и неправилно. Съдът извършил преценката по чл.38, ал.2 ГПК при установена непълнота на декларираните от ищеца данни относно издържано от него лице, но без да даде възможност на молителя да отстрани непълнотата. Същевременно съдът не е извършил и служебна справка в НБДН и не е установил, че ищцата има дете, което разчита на издръжката на своята майка. Твърди се, че съдът не е възприел правилно фактическата обстановка, във връзка с която е поискано освобождаването от разноски по делото.

В резултат на процесното ПТП жалбоподателката твърди, че е останала вдовица като сама осигурява издръжката на домакинството. Декларираният от нея брутен доход в размер на 1550 лева, реално е получаван в по-ниски размери, тъй като за продължителен период от време молителката е ползвала обезщетение по КСО за временна нетрудоспособност, или 80% от трудовото си възнаграждение. Твърди се, че за извество време ищцата е получавала доход в размер едва на около 1000 лева, с който е следвало да покрива своите и на детето си нужди. Прави се довод, че тъй като таксата е в размер на 2000 лева, но ищцата е направила и множество доказателствени искания по спора, а искът е частично предявен, то разноските по делото биха надхвърлили значително дължимата държавна такса и биха били непосилни за ищеца. Неправилно съдът изложил като аргумент и обстоятелството, че доходът на ищцата се приближавал до средномесечния за гр.Шумен. Въз основа на изложеното страната претендира отмяна на определението и вместо това освобождаване от такси и разноски по делото.

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от легитимирана страна в производството, чрез надлежно упълномощен процесуален 1 представител по делото, в преклузивния срок и при интерес от обжалването. Препис от жалбата не подлежи на връчване на насрещната страна. Производството по частната жалба е допустимо.

За да се произнесе по същата съдът съобрази, че производството е образувано пред ОС-Шумен по искова молба на Д. С. Д., с която е предявен осъдителен иск срещу ЗД БУЛ ИНС АД, като застраховател на гражданската отговорност на виновен за ПТП водач, за осъждане на дружеството-застраховател да заплати обезщетение за понесени от ищцата неимуществени вреди от ПТП на 16.07.2023г., когато при самокатастрофиране на л.а.***************** с рег.№*********, управляван от П.Г.Т. /починал при пътния инцидент/, ищцата като пътник в автомобила претърпяла сериозни физически увреждания.

В исковата молба са били направени и твърдения за продължителен отпуск по болест от ищцата, ползван в общ размер от 124 дни. Исковата молба е предявена за заплащане на сумата от 50 000 лева, обезщетение за понесени и търпени неимуществени вреди, ведно със законните лихви от уведомяването на застрахователя на 14.08.23г. до окончателното изплащане на задължението по чл.432 КЗ.

С исковата молба ищцата е обективирала искане за освобождаването й от държавни такси и разноски по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК. Във връзка с тази молба е посочила, че дължимата по делото държавна такса от 2 000 лева е непосилна спрямо получавания от нея месечен доход, който реално е в размер на около 1000 -1200 лева. Към молбата е приложена декларация за семейно и имуществено състояние на молителката, от която се установява, че същата получава брутно трудово възнаграждение /заплата/ в размер на 1 550 лева месечно, че полага грижи за още един член от семейството, както че не притежава движимо и недвижимо имущество, вкл. дялове и акции от дружества, парични влогове и др. Към исковата молба са представени множество документи, свързани с здравословното състояние на ищцата след ПТП и ползвания от нея отпуск поради временна нетрудоспособност.

С определение от 31.10.2024г. съдът е оставил без уважение искането за освобождаване на ищцата от държавни такси и разноски по делото, на основание чл.83, ал.2 ГПК. В акта си съдът констатирал обективираните в декларацията за семейно и имуществено състояние, факти, но посочил, че с оглед средномесечния доход на ищцата, който е сравним със средната работна заплата за гр.Шумен, и от друга страна дължимата такса от 2 000 лева, не е налице невъзможност на ищцата да заплати същата.

Настоящият състав констатира, че въпреки изложените в частната жалба нови доводи – за предявяване на иска като частичен както и за издържане на едно непълнолетно лице, не са представени доказателства за това.

Същевременно, по делото липсват данни съдът да е извършил служебна справка за семейно и имуществено състояние на ищцата, служебно изискване на документи от съответните институции за получавани от същата доходи и разполагаемо имущество.

С оглед правомощията си на въззивен съд по проверка законосъобразността на обжалваното определение, по арг. от постановките в ТР №6/2017г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав е извършил служебно справки за имущественото състояние на жалбоподателката. В тази връзка съставът съобразява приложените: справка за семейно състояние към 27.11.2024г., справка от Агенция по вписванията, от Национален осигурителен институт, Териториално поделение -Шумен, от ОД на МВР -Шумен и от НАП, ТД -Шумен, от които се установява, че молителката не е декларирала доходи за периода януари – ноември 2024г., че няма данни за притежавано недвижимо имущество и МПС, че в семейството й няма непълнолетни лица, но същата полага грижи за най-малкия си син, който е навършил пълнолетие в рамките на 2024г. Не е получавала пенсия и парично обезщетение за безработица за периода 2024г.

Целта на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични 2 и имуществени права на лица, материалното положение на които не позволява сами да поемат изцяло или частично разходите на съдебното производство. За да извърши преценка за наличие на основание за освобождаване на ищцата от такси и разноски по делото, съдът следва да съпостави общото материално състояние на ищцата спрямо дължимите държавни такси по иска и следващите презумптивни разноски по делото. Тази преценка се извършва от съда въз основа на представени от ищеца писмени доказателства за възможните източници на доходи, притежаваното имущество, социални плащания и декларация за имуществено и гражданско състояние. В обхвата на преценката попада и кръга от лица, спрямо които молителят е задължен да осигурява издръжка и препитание и не на последно място здравословното състояние на молителя. Съгласно постановките на т.12 на ТР №6/12 ОСГТК на ВКС, преценката по чл.83, ал.2 ГПК се прави не само с оглед конкретно задължение за заплащане на държавна такса или разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на такси и разноски в съдебното производство.

В случая се установява, че ищцата е самотен родител /след смъртта на съпруга й в ПТП/ като осигурява сама издръжката на семейството си; декларира доходи единствено от получавано трудово възнаграждение в размер на 1 550 лева брутно възнаграждение, което реално е в по-нисък размер; че не страда от заболяване, което изисква ежемесечни разходи за медицинска грижи и медикаменти; че не притежава движимо и недвижимо имущество и източник на други доходи, извън трудовото възнаграждения. Изложените в частната жалба факти относно продължителния отпуск по болест и получаваното през този период обезщетение по КСО /наместо възнаграждение/ касаят период много преди подаване на исковата молба. От друга страна, доколкото именно молителят ползва по-благоприятния режим на чл.83, ал.2 ГПК, то в негова тежест е да въведе съответните твърдения за обстоятелствата, предвидени в разпоредбата, от значение за исканото освобождаване от държавни такси и разноски. Твърденията за полагане грижи за едно дете, че ищцата сама осигурява издръжката на семейството си както и че същата е с влошено здравословно състояние, са обстоятелства, които не са били изложени пред първата инстанция, въпреки изрично обоснованото искане по чл.83, ал.2 ГПК. Не отговаря на истината и посоченото в частната жалба, че искът е предявен като частичен от по-голям размер. /както от исковата молба, така и от застрахователната претенция не следва извод за това/ Съдът дължи извършване на преценката към момента на сезирането като се произнася съобразно твърдяното и установено от молителя, а не на базата на прогнозни и предполагаеми обстоятелства.

Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че ищецът е в трудоспособна възраст и реализира доходи от трудово правоотношение. Публикуваните на сайта на НСИ данни за средностатическите разходи на едно домакинство за трето тримесечие на 2024г.

/https://nsi.bg/bg/ сочат необходима тримесечна издръжка на домакинство в размер на 6 252.67 лева, а средно за лице – 3129.82 лева. Доходът на ищеца надхвърля незначително изискуемата минимална издръжка според последно публикуваните показатели на НСИ /към датата на предявяване на иска/, като въпреки твърденията в частната жалба, не са представени доказателства за влошено здравословно състояние. Същевременно, страната няма възможност и не извлича доходи от притежавано имущество; не разполага с влогове и други спестявания. Страната не е изтъкнала други основания за съобразяване от съда при преценка на разполагаемият й доход. Преценката за наличието на предпоставки за частично освобождаване следва да бъде формирана върху получаваното месечно възнаграждение, а не върху тримесечния или годишния доход, тъй като невъзможността не следва да се явява значителна пречка за страната да упражни своевременно и срочно правото да поиска съдебна защита на нарушено материално право /Определение №155 от 7.04.2020г. на ВКС по ч.т.д.№173/2020г., II т.о., ТК/. При това положение съдът намира, че са налице предпоставки за частично освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски.

3

Евентуалното заплащане на пълния размер на държавната такса би поставило ищеца под прага на бедност, определен в Постановление №212/02.11.2023г. в размер на 526 лева. /за 2024г./ Като съобрази месечния доход и дължимата държавна такса от 2 000 лева, съдът намира, че страната следва да бъде освободена изцяло от задължението за заплащане на държавната такса по делото, а по отношение на разноските – до 1/3 от същите. Очакваните разноски в производството, които са дължими предварително (съгл.чл.76 от ГПК). включват възнаграждения за вещи лица по поисканите с исковата молба две експертизи.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №760/31.10.2024г., постановено по гр.дело №478/2024 г. по описа на ОС – Шумен, с което е оставено без уважение искане на ищеца Д. С. Д. за освобождаване от държавна такса и разноски, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСВОБОЖДАВА Д. С. Д., ЕГН **********, гр.Шумен, изцяло от задължението за държавна такса по гр.дело №478/2024г. на ОС-Шумен, а по отношение на дължимите разноски за производството по делото – до 1/3 от същите /т.е., поемане до 1/3 от разноските за депозити, свидетели и др./, на основание чл.83, ал.2 ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________