Решение № 424 от 16.05.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 819/2024
- Вид
- Решение № 424
- Подписан
- 16.05.2024
- Състав
- Ивайло Христов Родопски
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 4, ал. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 5, ал. 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 9, ал. 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 9, ал. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
РЕШЕНИЕ
№ 424 гр. Перник, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивайло Хр. Родопски при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело № 20241720100819 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от Е. И. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: **************, чрез адвокат Н.Х. от АК – Перник, съдебен адрес:
********** срещу Териториално поделение на Националния осигурителен институт Перник по два обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл. 124, ал.4 от ГПК, вр. чл. 1, т.
2 и т. 3 ЗУТОССР - за установяване на трудов и осигурителен стаж.
Ищецът твърди, че за него е налице трудов стаж за периода от 06.04.1988 г. до 24.06.1988 г. в *********** на длъжността „********” и за периода от 24.06.1988 г. до 01.06.1990 г. - трудов стаж на длъжността „*************", при пълно работно време и заплащане на повременно определеното трудово възнаграждение на каса.
При прекратяване на трудовия му договор с работодателя документите, удостоверяващи трудовия му стаж за посочените периоди и длъжности не били надлежно оформени, включително и към НОИ, поради което не разполага с доказателства за горните обстоятелства, а това се явявало пречка за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След отправено искане, компетентните органи на НОИ уведомили, че в архивите на НОИ липсва съответна информация за служителя в посочения период.
Ето защо за него възниква правен интерес от установяване на горните факти и обстоятелства по съдебен ред.
1
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за допустимост на исковата молба, с оглед общите и специалните изисквания за редовност на същата. По същество намира същата за неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 4 ГПК, вр. чл. 1 , т. 2 и т. 3 ЗУТОССР - за установяване на трудов и на осигурителен стаж за периода от 06.04.1988 г. до 24.06.1988 година в ***************** на длъжността „********” и за периода от 24.06.1988 г. до 01.06.1990 г. - трудов стаж на длъжността „*************", при пълно работно време и заплащане на повременно определеното трудово възнаграждение на каса.
Налице са две самостоятелни искови претенции по чл. 1, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТОССР (така ТР № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС ) – за установяване на осигурителен стаж по КСО, както и за установяване времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби.
При служебна проверка съдът намира, че исковата молба е редовна, съгласно общите изисквания на чл. 127, вр. чл. 128 ГПК, както и специалните изисквания досежно нейното съдържание на чл. 4, ал. 1 ЗУТОССР, като в съответствие с чл. 4, ал. 2, вр. чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР и предвид данните, че осигурителят е прекратил дейността си, към същата е приложено удостоверение от ТП на НОИ, че в архива липсват писмени данни за претендирания стаж, поради което същата е допустима. При тези данни в тежест на ищеца е да установи, че твърденият от него факт се е осъществил, а именно, да установи полагането на труд на посочените длъжности при въпросния работодател за исковите периоди и условия.
Не се спори, а от представените писмени и гласни доказателства се установява, че работодателят през исковия период бил *************, като впоследствие с РМС № 50/1989 г. бил преобразуван като държавна фирма *************, която поела активите и пасивите на прекратената 2 организация по баланса й към 28.02.1989 година. Впоследствие дейността па ************** към ДФ ************* се прекратила, като активите и пасивите на прекратеното поделение се поели от държавна фирма ***************.
Разплащателните ведомости и трудовоправните документи на тези осигурители - **************** и *************** били приети от Териториално поделение на НОИ - гр.Перник с приемо-предавателен протокол № 100-13/29.10.2008 година, но в същите липсвали данни за ищеца за периода от 06.04.1988 г. до 01.06.1990 г.
Не се спори и за това, че в архивите на НОИ липсва информация за ищеца за процесния период, което обуславя отказ на длъжностното лице за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца.
Последният е представил и копие от трудовата си книжка, от която се установява осъществяване на твърдените в исковата молба трудови ангажираности по длъжности, период и работодател. От приложените писма и разпореждания на ТП на НОИ – гр. Перник се установява, че за исковия период в архива на НОИ липсва информация за осигуряване на ищеца.
В случая е налице основание за приложение на специалния ред за установяване на трудов и осигурителен стаж – съдебен, по изключение, тъй като в противен случай, легитимното правно очакване на ищеца практически остава без защита до момента, в който евентуално би следвало да упражни правото си на пенсия.
В производството пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите С.С.П. и Ч.А.П., упражнявали труд през исковия период при същия работодател, което се установява от представените копия от трудовите им книжки.
От техните показания, които настоящият съдебен състав кредитира като единни, последователни и непротиворечиви се установява, че в релевантния исков период и двамата свидетели са работили при същия работодател, като първият е бил в „********“, а вторият – ***********. От разпита им пред настоящата инстанция еднопосочно се установява, че за периода от 1988 година 1990 година ищецът е работил в ************, първоначално като ********, а в последствие като ******************, на пълен работен ден, като е получавал възнаграждението си, както всички останали – по ведомости, на ръка, срещу подпис. Св.П. установява, че след приватизацията на предприятието липсвала охрана и архивът с разплащателните ведомости и други трудови документи за работниците били откраднати и изчезнали.
Съдът приема, че преценени в съвкупност, писмените и гласните доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин, че по 3 отношение на ищеца е налице трудов стаж за периода от 06.04.1988 г. до 24.06.1988 година в ***************** на длъжността „********” и за периода от 24.06.1988 г. до 01.06.1990 г. - трудов стаж на длъжността „*************", при пълно работно време и заплащане на повременно определеното трудово възнаграждение на каса.
Не са налице доказателства, които да опровергаятт представените пред съда доказателства от ищеца, следователно времето, в което е работил по трудово правоотношение и е полагал труд, следва да бъде зачетено за трудов стаж. За осигурителния стаж – ищецът е бил в кръга на лицата по чл. 2 от ЗУТОССР и за това време са били дължими осигурителни вноски, съгласно действащите разпоредби – тогава те са били задължителни за всички работещи на трудов договор, като видно от записаното в трудовата му книжка е работела по трудов договор.
Поради изложеното, предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищеца, по аргумент за противното от чл. 9, ал. 2 ЗУТОССР, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10 ЗУТОССР /в този смисъл е и ТР № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОС на ГК на ВКС/, поради което ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, съгласно представените доказателства. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото размерът му е изцяло съобразен с минималните размери, визирани в чл. 7 от Наредба № 1/2004 г.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР е предвидено, че по делата за установяване на трудов стаж не се заплащат такси и разноски от ищеца.
Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 78, ал. 6 ГПК, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт общата сума от 60,00 лева – държавна такса от по 30 лева за всеки един от двата иска.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 4 ГПК, вр.чл. 1 , т. 2 и т. 3 ЗУТОССР по отношение на Териториално поделение на НОИ– гр. Перник, БУЛСТАТ 1210825210158, с адрес гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 50, че Е. И. Т., ЕГН **********, постоянен адрес:
************** е работила през периода от 06.04.1988 г. до 24.06.1988 г. в 4
*************** на длъжността „********” и за периода от 24.06.1988 г. до 01.06.1990 г. - на длъжността „*************", при пълно работно време и заплащане на повременно определеното трудово възнаграждение на каса, което време се признава за трудов и за осигурителен стаж.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – гр. Перник, БУЛСТАТ 1210825210158, с адрес гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 50 да заплати на Е.
И. Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800,00 (осемстотин) лева – разноски пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК Териториално поделение на НОИ – гр. Перник, БУЛСТАТ 1210825210158, с адрес гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 50 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Перник сумата в размер на 60,00 (шестдесет) лева – държавна такса по исковете с правно основание чл. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУТОССР РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5