Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 88 от 11.05.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 218/2021
Вид
Определение № 88
Подписан
11.05.2021
В сила
11.05.2021
Състав
Ванухи Бедрос Аракелян, Анета Николова Братанова, Магдалена Кръстева Недева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. Варна , 07.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Анета Н. Братанова

Магдалена К. Недева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20213001000218 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба депозирана от „ЙОАННА“ ООД – гр.Нови Пазар против Разпореждане № 260118/02.03.2021 год., постановено по в.гр.д.№ 379/2020 год. по описа на ОС – Шумен, с което е върната касационна жалба на страната с вх.№ 260476/27.01.2021 год. срещу постановения по делото съдебен акт.

Насрещната страна – „КРИС НП“ ООД не е изразила становище по основателността на депозираната частна жалба в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.

Предявената частна е допустима и надлежно администрирана. Същата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното Разпореждане е постановено по реда на чл. 286, ал.1, т.3 ГПК и е мотивирано с необжалваемостта на постановеното по делото решение. Решаващият състав е формулиран изводи, че спорът е търговски и попада в приложното поле на чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като е с цена на иска под 20 000 лева.

Първият довод на жалбоподателя е сведен до наличие на подадена частна 1 жалба с вх.№ 386/18.01.2021 год., която има за предмет обжалваемостта на постановеното по делото решение. Поддържа се, че съдът е следвало да администрира посочената частна жалба и да изчака произнасяне по същата.

Твърди се, че двете производства са в преюдициална връзка.

Съдът констатира, че жалбоподателят е депозирал частна жалба с вх.№ 386/18.01.2021 год. по описа на ВКС, с която оспорва правилността на постановеното по делото решение в частта, в която е посочено, че актът не подлежи на обжалване. Коментираната частна жалба е в процес на администриране, вкл. за уточнение на предмета на обжалване.

Постановеният диспозитив по чл. 236, ал.1, т.8 ГПК в съдебното решение , респ. приетата необжалваемост на акта, не обвързва настоящия състав. В производството по чл. 286, ал.2 ГПК въззивният съд следва да формира собствени изводи относно характера на спора и допустимостта на касационно обжалване. На посоченото основание, доводите на частния жалбоподател за предприето оспорване на решението в частта по чл. 236, ал.1, т.8 ГПК са ирелевантни за изхода от настоящия спор.

РС – гр.Нови Пазар е бил сезиран с обективно кумулативно съединени претенции с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД. С предявената и коригирана искова молба се твърди, че на 06.08.2019 г. ищецът продал на ответника ППС – полуремарке самосвал, описано подробно в исковата молба за сумата от 20000 лв. , която купувачът не заплатил в договорения срок.

Владението върху полуремаркето било предадено още през месец април 2019 г. С допълнителна молба от 30.09.2019 г. ищецът заявява, че на 13.09.2019 г. намерил процесния самосвал пред собствената си автобаза, с което вещта му била върната. По този начин ответникът в продължение на 5 месеца и 13 дни ползвал превозното средство без правно основание и дължи обезщетение.

Освен това вещта била увредена и се налагало смяна на някои части.

Претендира обезщетение за ползване на вещта в размер на 10 000 лева, както и обезщетение за повредите на самосвала в размер на 3 600 лева. РС – Нови Пазар и ОС – Шумен са се произнесли по спора в посочените предметни предели и при посочената правна квалификация /така Решение № № 175/14.07.2020 год. по описа на РС – Нови Пазар и Решение № 260096/29.12.2020 год. по описа на ШОС/.

2

По отношение на понятието "търговско дело" по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК липсва легална дефиниция в закона. Съдебната практика е константна, че критерият за "търговско дело" е по-широк от преценката на понятието "търговска сделка" и "търговски спор" по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК , не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 – т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор, който е функционално обусловен от осъществяваната от страната търговска дейност. В посочения смисъл са определение № 175/19.07.2016 г. по т. д. № 3105/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 9/21.01.2012 г. по т. д. № 3/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 252/21.09.2012 г. по т. д. № 697/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Определение № 331 от 9.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1196/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 24 от 12.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 40/2021 г., II т. о., ТК и др.

В настоящия случай делото е търговско, тъй като заявените претенции практически са функционално обусловени от упражняваната от двете страни търговска дейност, във връзка с която е било предадено владението върху вещта. Ищецът сам поддържа, че между страните е налице продажбено правоотношение за процесното ремарке във връзка с което издал проформа фактура и подготвил писмен договор. Сочените твърдения с оглед нормата на чл. 144, ал.2 ЗДвП следва да се квалифицират като такива за наличие на предварителен договор с насрещната страна по смисъла на чл.19 ЗЗД, евентуално – като твърдения за наличие на преддоговорни продажбени отношения. Ответникът не оспорва уговорките за бъдеща продажба, но твърди, че вещта му е предадена по-рано, поради възложено ремонтиране преди прехвърлянето на ППС. С оглед на изложеното, претендираните последици от връщането на вещта са функционално свързани с търговската дейност на двете дружества, независимо, че претенциите са основани на извъндоговорно основание и непозволено увреждане.

С оглед цената на предявените осъдителни претенции въззивното решение е изключено от обхвата на подлежащите на касационен контрол съдебни решения по търговски дела, на основание чл.280, ал.3 ГПК.

3

Постановеното в идентичен смисъл Разпореждане на ШОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260118/02.03.2021 год., постановено по в.гр.д.№ 379/2020 год. по описа на ОС – Шумен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4