Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 453 от 22.05.2023, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 5182/2022
Вид
Решение № 453
Подписан
22.05.2023
В сила
11.07.2023
Състав
Женя Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 152 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 262, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Стара Загора, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20225530105182 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. трето ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ответното търговско дружество – „ВИКИ 100” ЕООД, ЕИК: 200707974 и ищцата С. С. бил сключен устен договор на 16.05.2022 г. за извършване на ремонт на жилище с административен адрес: ******************. Ремонтът следвало да бъде извършен в рамките на един календарен месец. Предмет на договора за СМР били конкретни дейности, обективирани като вид, обем и цена в съставен на 16.05.22022 г. протокол. Общата стойност на договорените за извършване СМР била в размер на 14357,18 лева с ДДС. Същия ден и във връзка с договорката им била съставена фактура № ****** г. за сумата от 14357,18 лева. Въпросната сума била преведена от ищцата в полза на ответното дружество по банкова сметка посочена в издадената фактура.

Въпреки, че договорената сума била изплатена изцяло по сметка на дружеството, договорените СМР не били изпълнени от работници на „ВИКИ 100” ЕООД. Многократно били водени разговори с управителя на дружеството за причините за забавянето, като получавала различни оправдания, най – фрапиращото от които било невярното твърдение, че не била осигурявала достъп до жилището на ангажираните за ремонта лица.

1

Поради факта, че имала нужда да ползва имота, в който следвало да се изпълнят договорените СМР, както и поради неизпълнението от страна на дружеството на поетия ангажимент, се видяла принудена да ангажира други лица, които да извършат СМР подробно описани в сключеното с ответното дружество споразумение.

Тъй като предметът на договора вече не съществувал, ищецата приела, че същият бил прекратен, поради което изготвила нотариално уведомление – покана до ответното дружество. Същото било получено на 10.10.2022 г.

Отправеното до ответника искане било в тридневен срок от получаване на същото,„ВИКИ 100“ ЕООД, ЕИК: 200707974 да върне на ищцата изплатената от нея сума, в размер на 14357,18 лева, поради отпадане на основанието за това. Сумата следвало да бъде преведена по банкова сметка с реквизити ВIС:

**********, IBAN: ***************, с титуляр С. С. Г. - Д.. Към момента на подаване на исковата молба сумата все още не била върната.

Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „ВИКИ 100“ ЕООД, ЕИК: 200707974, да върне на ищцата сумата в размер на 14357,18 лева, представляваща стойност на СМР по развален договор за СМР, които ответникът не бил изпълнил. Претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК процесуалният представител на ответното дружество е подал писмен отговор, с който заявява, че така предявеният иск бил допустим, но по своята същност неоснователен.

Признава факта, че между страните бил сключен договор за извършване на СМР.

Оспорва обаче изцяло твърденията на ищцата, че дружеството – ответник не било изпълнило възложеното. Представеният с исковата молба приемо – предавателен протокол от 16.05.2022 г. бил за приемане на извършена вече работа, а не за определяне на обеми от работа и цени, както се твърдяло в исковата молба. Той и за това бил наименуван от страните „приемо – предавателен протокол“. В този протокол, както и в представената фактура изрично било посочено, че се извършвал ремонт след теч обстоятелство, което не било отразено никъде в исковата молба. Във връзка с този теч ищцата била завела иск за обезщетение срещу съседите си от горния етаж и по който било образувано гр. дело № 3817/20г. по описа на Районен съд – 2

Стара Загора. Решението по същото било обжалвано и видно от представения протокол от съдебно заседание, проведено на 18.05.2022 г., по в.гр.дело № 249/22г. на Окръжен съд – Стара Загора по делото като доказателство за вече извършения ремонт бил представен именно този приемо – предавателен протокол от 16.05.2022 г., фактурата и платежното нареждане.

На стр.3, последен абзац от протокола от съдебно заседание се съдържали изявления на процесуалния представител на ищцата С. Г. - Д., че към дата 16.05.2022 г. ремонтът бил приключил. Същата констатация била и в мотивите на решението на съда.

Твърди се още от ответното дружество, че по искане на ищцата били извършини и други строително – монтажни работи във въпросния апартамент, които не били предмет на приемо – предавателния протокол.

Така ответното дружество било изпълнило възложените СМР, нещо заявено вече пред съд и не дължало връщане на исковата сума.

Оспорва истинността на съдържанието на разписките, приложени към исковата молба.

Моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.

Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената искова молба по изложените в нея доводи.

В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва иска по изложените в отговора възражения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че страните са съставили и подписали следния представен по делото документ - приемо – предавателен протокол от 16.05.2022 г. за извършване на ремонт след теч на обект; ******** на *******************, с възложител ищцата, изпълнител – ответното дружество, в което са отразени СМР на обща стойност 14 357,18 лева.

От представената по делото данъчна фактура № ************** г., е видно, че същата е издадена от „Вики 100“ ЕООД, с получател С. С. Г. - Д., за извършване на ремонт след теч на ******** на *******************, на стойност 14 357,18 лева, с отразено в нея – начин на плащане на сумата по банков път.

3

Видно от вносна бележка № ********* г. ищцата е заплатила по банкова сметка на ответника сумата от 14 357,18 лева с основание – горепосочената данъчна фактура.

Видно от съдебен протокол № 176/18.05. 2022 г. по гр.дело № 249/2022г. на ОС – Стара Загора, процесуалният представител на С. С. Г. - Д. е представил горепосочените три документа с искане да бъдат приети като писмени доказателства за вече извършен и приключил ремонт в апартамента на лицето (виж стр.3 от съдебния протокол).

Видно от разписка от 02.09.2022 г. ищцата е заплатила на В. Д. за полагане на мазилка в апартамента 360 лева, за шпакловка – общо 1300 лева (разписка от 04.09.2022 г., разписка от 11.09.2022 г.) и за полагане на итонг – 150 лева (разписка от 10.09.2022 г.).

Видно от представената по делото нотариална покана от С. С. Г. - Д. до „Вики 100“ ЕООД, получена от дружеството на 10.10.2022г., ищцата е уведомила ответника, че по силата на сключен между тях договор за извършване на СМР, тя му е изплатила сумата 14 357,18 лева, а ответникът не е извършил уговорения ремонт, поради което същата разваляла договора поради негово виновно неизпълнение и го кани в тридневен срок от получаване на поканата да й върне заплатената сума в размер на 14 357,18 лева.

За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани двама свидетели и е назначена съдебно – техническа експертиза.

Свидетелите И. Т. Д. (син на ищцата) и Н. Д. Й. (личен асистент на ищцата) разказват, че между страните е имало уговорки ответникът да извърши ремонт в жилището на ищцата поради наводнение в същия. Около две седмици работили работници на ответника, като изкъртили плочки в тоалетната, мазилки по стените, изкъртили вграден гардероб и изхвърлили отпадъците, после ищцата многократно търсила И. (управителя на ответното дружество) да довърши ремонта, но той все отлагал и затова ищцата се принудила да търси други майстори. И двамата свидетели казват, че работниците на ответника не са извършвали грундиране, шпакловане, маджуниране. Свидетелят И. Т. Д. казва още, че майка му и И. съставили документ, в който описали какви дейности следва да бъдат извършени, а майка му заплатила предварително тяхната стойност в размер на около 14 000 лева. Свидетелят Д. казва още, че при последното идване на И. в апартамента, той казал, че той е майсторът и той решава кога и какво ще бъде вършено, при което майка му казала, че не може да стоят да и да чакат, а И. й казал, че няма повече да се върне и да работи. Това принудило майка му да развали договора. Съдът кредитира изцяло свидетелките показания на двамата свидетели, през призмата на чл. 172 ГПК за първия от тях, тъй като те пресъздават по еднопосочен и взаимодопълващ се начин техни непосредствени впечатления относно устните уговорки между страните и извършеното от работниците на ответника.

4

Видно от заключението на вещото лице по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, след извършен оглед на апартамента от вещото лице, същото е констатирало, че СМР- та по приемо – предавателен протокол от 16.05.2022 г. не съответстват на констатираните от вещото лице като извършени и че установените като извършени СМР от ответника – демонтаж на вграден гардероб, разваляне на фаянсова облицовка, демонтаж на врата, сваляне на стара вътрешна мазилка по стени, изнасяне на отпадъци, ВиК СМР, са на обща стойност 1271,14 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съгласно чл. 55, ал.1, предл. трето ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание, каквото е развалянето на договор, следва да го върне.

Тежестта на доказване на предаването на сумата и на отпадането на основанието е на ищеца, изрично разпределена му с доклада по делото.

В случая страните не спорят, че са сключили устен договор за ремонт на апартамента на ищцата, който се подчинява на правилата на договора за изработка – чл. 258 и сл. ЗЗД.

По делото не е спорно, че по силата на този договор ищцата е заплатила на ответника сумата от 14 357,18 лева.

Не е спорно, че преди завеждане на делото ищцата е отправила до ответника едностранно изявление, че поради забава в изпълнение на договора, разваля същия и му е предоставила срок за връщане на платеното от нея възнаграждение.

За да бъде преценено дали е налице неизпълнение на договора, дължащо се на причина, за която отговаря ответникът, за да възникне потестативното право за възложителя да развали договора, следва да бъдат отчетени характерът и спецификата на конкретния договор.

Разпоредбата на чл. 262, ал.2 ЗЗД предвижда възможност за възложителя, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, да развали договора, като не е въведено изискване за предоставяне на срок за изпълнение.

В случая ответникът се брани с възражението, че е изпълнил възложените СМР на стойност 14 357,18 лева, като се позовава на подписания приемо – предавателен протокол от 16.05.2022 г. и на изявлението на 5 процесуалния представител на ищцата по друго дело, че този ремонт е извършен, за доказването на което е бил представен този приемо – предавателен протокол.

Обвързващата доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК във връзка с чл. 152 ГПК се отнася само до извършените съдопроизводствени действия и направени изявления със съдържанието, записано в съдебния протокол, но не и до тяхната вярност, т.е. съответствието на волеизявленията на страните и техните представители с действително осъществените факти.

Предвид горното и предвид събраните в настоящото производство доказателства – свидетелски показания и заключението на СТЕ (подробно обсъдени при изложението на фактическата обстановка), че са извършени от ответника СМР на стойност 1271,14 лева, а не всички тези, описани в протокола, съдът приема, че ответникът не е изпълнил възложеното изцяло и в срок. А дали приемо – предавателен протокол от 16.05.2022 г. и данъчната фактура са били съставени за целите на друго съдебно дело - гр.дело № 249/2022г. на ОС – Стара Загора , е въпрос, който излиза извън компетентността на настоящия съдебен състав и съответно страните носят отговорност за това.