Решение № 1054 от 10.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1054 гр. Варна, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Обрешкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от С. Обрешкова Административно наказателно дело № 20233110202125 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „СК-Г”ЕООД против НП № 03 –013121/ 23.12.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на основание чл.415 ал.1 от КТ на „СК-Г”ЕООД е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1700 лева.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е в законовия срок и от процесуално легитимиран субект.

С жалбата въззивната страна твърди, че предписанието било изпълнено преди връчването на НП и не били настъпили вредни последици.

Неплащането на задължението към работника се дължало на влошеното икономическо състояние на дружеството в резултат на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка през 2020г.

Предприятието се занимавало със сладкарски изделия и снабдявало заведения, които не работили в този период. За такива нарушения, констатирани при една и съща проверка срещу дружеството били издадени 12 бр. наказателни постановления. Плащането на санкция по всяко едно от тях щяло да го доведе до несъстоятелност и нямало да се постигнат целите, преследвани от закона. Случаят бил маловажен по см. на чл. 28 от ЗАНН.

Прави се алтернативно искане за квалифицирането му като малозначителен по чл.415в ал.1 от КТ.

В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Ст. Г., редовно упълномощен, който поддържа жалбата и по съществото на спора изразява становище за отмяна на НП. В писмени бележки излага аргументи, 1 аналогични на изложените в жалбата. Прави искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна се представлява от ю.к Ошавкова, която пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По повод на сигнал за неизплатено трудово възнаграждение, АНО извършил проверка в „СК-Г“ЕООД и се установило, че не е изплатено трудовото възнаграждение за м. април, май, юни и юли 2020г. на работниците Д. Ж. и С. П. С протокол от 27.20.20г. било дадено задължително предписание в срок до 23.11.20г. работодателят да изплати начислените във ведомостта възнаграждания.

След изтичане на указания срок била извършена последваща проверка и се установило, че работодателят не е изпълнил предписанието., като не е изплатил възнагражденията, в това число на Д. Ж., начислено за м. юни. Бил съставен АУАН, предявен и връчен на лице с представителна власт. Въз основа на него било издадено обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства.

Като събрани по реда на НПК следва да се ценят писмените доказателства по делото АУАН, заповеди за компетентност, протоколи за проверка и други, включително приобщените в съдебно заседание копия на РКО и системни касови бонове.

Като искрени, добросъвестни и логични съдът кредитира показанията на св. М.. Те се подкрепят от писмените доказателства - АУАН, протоколи за проверка и др.

Предвид изложеното, съдът приема за установена фактическата обстановка такава, каквато е описана в обстоятелствената част на АУАН и НП.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок. Нарушението е описано от правна страна като са посочени всичките му съставомерни признаци, вкл. дата и място на извършване, но не е описано от фактическа страна и не става ясно в какви фактически рамки въззивната страна следва да организира защитата си. Дружеството е наказано за неизпълнение на предписание, което се изразява в задължение за изплащане 2 на дължимо трудово възнаграждение за м. юни 2020 г. Не се сочи обаче какъв е размерът на това възнаграждение и не може да се направи извод, дали е правилно заключението на АНО, че сумите, които са изплатени с РКО от 02.08.,16.08. и 03.09.20 г. не покриват задължението за изплащане на възнаграждението. Не става ясно какво е дължало дружеството, нито какво е следвало да плати, нито какво е платило и не може да се направи извод нито дали е извършено нарушението, описано от АНО, нито дали е отстранено същото след констатирането му и следва ли де са приложи чл.415в ал.1 от КТ, каквато е претенцията на въззивната страна.

Липсата на факти, пряко относими към съставомерните признаци на нарушението ограничава правото на защита. Поради това този порок е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Предвид гореизложеното, съдът е лишен от възможност да прецени дали нарушението е отстранено незабавно след установяването му, нито дали от него не са произлезли вредни последици и в този смисъл е лишен от възможност да се произнесе по възражението за маловажност на случая по чл.

415в ал.1 от КТ.

Налице са, обаче основания да се приеме, че случаят е маловажен по см.чл.28 ЗАНН. Обявяването на извънредно положение за периода от средата на м. март 2020 г. – до средата на м. май 2020 г. и въвеждането на извънредна епидемична обстановка в Р.България след това, са ноторни факти, които не подлежат на доказване поради тяхната общоизвестност. Също така е общоизвестно, че тези мерки са дали пряко отражение върху икономическото състояние на определена категория предприятия, включително на тези за обществено хранене и свързаните с тях. Обявяването на извънредно положение и въвеждането на извънредна епидемична обстановка в страната ни следва да се приемат за изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които сами по себе си са достатъчни в конкретния случай да обосноват извод за маловажност на нарушението. Освен това са налице и други смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – последващите плащания на лицето Д. Ж. и на лицето С. П..

Съдът споделя становището на въззиваемата страна, че санкцията не е самоцел. Тя има за задача да въздейства дисциплиниращо и в конкретния случай, предвид горните факти съдът намира, че налагането й не е необходимо за да се постигнат предвидените от закона цели.

Предвид изложеното, НП следва да бъде отменено, а въззивната страна следва да бъде предупредена, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

С оглед изхода на делото съдът намира, че в полза на въззиваемата страна не следва да бъдат присъждани разноски.

3

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 –013121/

23.12.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на основание чл.415 ал.1 от КТ на „СК-Г”ЕООД е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1700 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „СК-Г”ЕООД че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4