Решение № 1926 от 03.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1926 гр. Пловдив, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330103819 по описа за 2022 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника И. Ж. Н., че последният дължи на ищеца сумата от 594,19 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 15.01.2018 г. – 07.10.2021 г. за обект, находящ се в гр. **, **, както и мораторна лихва в размер на 92,13 лева за периода 31.03.2018 г. – 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 9176/01.11.2021 г. по ч. гр. д. № 16861 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ** в качеството си на собственик на недвижим имот, находящ се в гр. **, **.

Посочва, че в имота на потребителя има монтирани измервателни устройства с картотека на дружеството ** и **, посредством чиито показания се е извършвал отчетът. За процесния период бил извършен отчет на показанията 1 на измервателните устройства. Досежно погасяване на процесните задължения, на ответника били връчвани покани за доброволно плащане.

Посочва се, че ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 16861 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което се обосновава правен интерес от претендиране на сумите по реда на чл.

422, ал.1 ГПК. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника И. Ж. Н. – адв. В., с който се излагат съображения за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че на ** г. ответникът е прехвърлил собствеността върху процесния обект на лицето А. А. С., поради което именно последния следва да отговаря по предявения иск. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ответникът дължи суми за питейна и отведена вода, се възразява, че същите са погасени по давност. Навеждат се доводи и че не се установява сключен между страните договор за доставка на питейна и отведена вода за процесния период. Оспорва се, че представените по делото карнети не са подписани от собственик или негов представител съобразно разпоредбата на чл. 32, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. На база на посоченото се оспорват и начисленията в издадените фактури. Поради изложеното моли претендицията да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч. гр. д. № 16861 по описа за 2021 г. на Районен съд

Пловдив, I граждански състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед от 01.11.2021 г. Заповедта е била връчена на 2 длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. **, **, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. От представени по делото договор за покупкопродажба на недвижим имот от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т.

**, дело № ** г. на Служба по вписванията гр.** /л. 19/, се установява, че на посочената дата ответникът е придобил собствеността върху процесния недвижим имот. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № ** г. на Служба по вписванията гр. ** /л. 57/, ответникът е прехвърлил на лицето А. С. процесният недвижим имот. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост на имота за периода 15.01.2018 г. - 05.02.2021 г., за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, който има задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР. За останалия период, след прехвърлянето на процесния недвижим имот на трето 3 лице – ** г., до края на претендирания период – 07.10.2021 г., съдът намира претенцията на ищеца за неоснователна, доколкото за него не се установи една от изискуемите предпоставки за нейното уважаване, а именно: същият да се явява потребител на ВиК услугите за процесния обект.

На следващо място, по делото се установи, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 15.01.2018 г. - 05.02.2021 г., поради което е изправна страна по договора. По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение – така чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл.20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.

Пловдив. От приложените по делото карнети /л. 13 – л. 18/ се установи, че в обекта има разположени два водомера с № ** и **. От същите е видно, че за част от датите е извършван реален отчет на водомера, а за останала част – служебно е извършван отчета. Посоченото в карнетите се потвърждава и от показанията на свидетеля Ч. – ** при ищцовото дружество. Същата си спомня, че от 2019 г. извършва отчета на процесния обект. Доколкото същата обслужвала два района, реалният отчет на водомерите бил извършван през месец. За месеца, в който свидетелката не посещавала района, бил извършван служебен отчет. В тази насока не се споделят възраженията в отговора на исковата молба, че не се установява консумирано количество вода, предвид липсата на подписи върху част от карнетите. Отчитането на водомерите е извършено в присъствието на потребителя или негов представител, за което са съставени карнетите, приложени по делото. Действително, имало е случаи, в които отчетът е извършван през месец. В тази хипотеза обаче се прилага правилото в чл. 21 ал.3 от ОУ, съобразно която в междинни периоди между два отчета, ищецът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните отчети.

В хода на съдебното дирене е приета ССчЕ, изготвена от вещото лице Й. П. /л. 75 – л. 77/. Съобразно заключението на вещото лице, дължимата 4 главница за процесния период възлиза на сумата в размер на 594,19 лева, а на обезщетение за забава – на сумата в размер на 92,13 лева. За процесния период счетоводството на ищеца е водено редовно. Вещото лице посочва, че дължимата сума за периода 27.08.2019 г. – 05.09.2021 г. възлиза на 257,91 лева, а обезщетението за забава за този период – на сумата в размер на 25,37 лева.

От всичко изложено следва, че са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца за главница за периода 15.01.2018 г. - 05.02.2021 г., като ответникът, в качеството му на потребител на услугите на ищцовото дружество следва да му заплати стойността на доставената питейна и канална вода по отвеждане. С оглед изложеното следва исковата претенция да бъде уважена за посочения период за сумата от на 257,91 лева, а за разликата над посочените размер, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Основателна е и акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. От приетата по делото експертиза се установи размерът на дължимото обезщетение за забава за процесния период, а именно:

25,37 лева, съобразно приетото заключение по изготвената ССчЕ.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 100 лв. Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 625 лева, от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение; 75 лв.

5

– за държавна такса; 150 лв. – депозит за вещо лице и 300 лева – депозит за особен представител. Съобразно уважената част от исковата претенция, такива следва да бъдат присъдени в размер на 257,97 лева Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно – сумата от 30,96 лева, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

От страна на ответника не са представени доказателства за заплатени разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.

Ж. Н., ЕГН: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, следните суми: сумата от 257,91 лева (двеста петдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки), представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 15.01.2018 г. - 05.02.2021 г. за обект, находящ се в гр. **, **, както и обезщетение за забава в размер на 25,37 лева (двадесет и пет лева и тридесет и седем стотинки) за периода 31.03.2018 г. – 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 9176/01.11.2021 г. по ч. гр. д. № 16861 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата в размер на 257,91 лева до пълния претендиран размер от 594,19 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 06.02.2021 г. – 07.10.2021 г., и за сумата над 25,37 лева до пълния претендиран размер от 92,13 лева – обезщетение за забава.