Решение № 124 от 04.02.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 6343/2025
- Вид
- Решение № 124
- Подписан
- 04.02.2026
- В сила
- 27.02.2026
- Състав
- Вера Светославова Найденова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 124 гр. ***, 04.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430106343 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по ИМ от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от изп.директор *** чрез юрк.***, против А. И. И., ЕГН **********, от гр.***, ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 581,83 лева главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2022 г. – 30,04,2025 г., и 109,63 лева лихва за забава за периода 04,01,2023 г. – 03,09,2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. В обстоятелствената част на исковата молба се навеждат доводи, че ответницата е собственик на топлоснабден имот – находящ се в гр.***, ***, с абонатен №***, и е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „***“ от 131 14.12.2007 г. и във вестник „***“ бр.239/13,12,2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Твърди се, че процесната сума включва: сума за отопление без ИРУ в размер на 288,79 лева; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер на 269,52 лева; сума за услуга дялово разпределение в размер на 23,52 лева. Твърди се, че в имота на ответника няма монтирани ИРУ. Моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените разноски. В с.з. ищецът не изпраща представител. Преди с.з. – на 20,01,2026 г., проц.представител на ищеца депозира молба, в която сочи, че не поддържа иска за главница и лихва, поради погасяване в хода на процеса, като са останали непогасени само сторените разноски в общ размер на 102,26 евро.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който сочи, че сумите са платени, като прилага доказателства за плащането. В с.з. ответницата се явява лично и посочва, че искът следва да бъде отхвърлен, поради плащане, като ще заплати останалите разноски.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже качеството си на кредитор; че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на ***, съответно, че ответника има качеството потребител на топлинна енергия; че същия е собственик на топлоснабдения недвижим имот през процесния период; изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия и БГВ - по количество и качество. Това е сторено по надлежния ред, като ищеца е провел пряко и пълно доказване на твърдените от него факти.
В тежест на ответника по делото бе да установи всички положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително и точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги. Ответникът е представил доказателства за заплащане на претендираната сума за главница и лихва на 29,12,2025 г. – след образуване на делото и след получаване на 2 исковата молба.
С молба от 20,01,2026 г. ищецът също посочва, че ответникът е заплатил изцяло дължимите суми за главница и лихва, като остават дължими само разноските.
Горното позволява да се обобщи, че предявените осъдителни искове са неоснователни и следва да се отхвърлят като погасени чрез плащане.
По отношение на разноските – доколкото ответникът е платил своето задължение след подаване на ИМ, то същия дължи и сторените по делото разноски. Ето защо на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски в исковото производство, които са в общ размер на 102,26 евро.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, *** представлявана от изпълнителния директор *** чрез юрк.***, против А. И. И., ЕГН **********, от гр.***, ***, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 581,83 лева главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2022 г. – 30,04,2025 г., и 109,63 лева лихва за забава за периода 04,01,2023 г. – 03,09,2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 23,10,2025 г., до окончателното изплащане на сумите, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. И. И., ЕГН **********, от гр.***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, *** представлявана от изпълнителния директор *** направените деловодни разноски в производството в общ размер на 102,26 евро.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ***ски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3