Определение № 812 от 16.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 812 гр. Стара Загора, 16.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500423 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на ,,П.к.Б.“ ЕООД гр.С. против разпореждане № 1487 от 10.03.2023г., постановено по ч. гр. д. № 892/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Б. Г. В. за 300 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана допълнителна услуга “Фаст“ по договора за кредит, 650 лв. - неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга“ Флекси“, 30 лв. - такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.01.2022г. и 157 лв. – лихва за забава от 26.12.2021г. до 06.01.2023г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди, че разпореждането е неправилно. Излага подробни съображения и моли да бъде отменено и вместо това да се постанови издаване на заповед за изпълнение за всички вземания. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима, с оглед подаването й в предвидения от закона срок, от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване на постановеното разпореждане.

С разпореждане № 1487 от 10.03.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 892/2023г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е отхвърлил молбата на „П.к.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 1

ГПК срещу Б. Г. В. за 300 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана допълнителна услуга“Фаст“ по договора за кредит, 650 лв. неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга“ Флекси“, 30 лв.

- такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.01.2022г. и 157 лв. – лихва за забава от 26.12.2021г. до 06.01.2023г.

Първоинстанционният съд е приел, че уговорките за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси“, съответно за 300 лв. и 650 лв., са в нарушение на чл. 10а, ал. 1 и ал.2 ГПК, съгласно които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с управление на кредита, каквато е допълнителната услуга “Фаст“, както и може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, каквато не е услугата „Флекси“, която касае възможност за бъдещо предоговаряне на договора. Искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 30 лв. - неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, също е приел за неоснователно, предвид противоречието му с разпоредбата на чл.10, ал.2 и чл. 33 ал.1 ЗПК. Искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника за сумата 157.40 лв. лихва за забава, според районният съд е неоснователно, тъй като е в противоречие с разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК, съгласно която разпоредба при забава на потребителя, кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, но не и на уговорената в чл. 12т.1 от договора лихва за забава, която е в размер на 51 % и надвишава законната лихва, която е 10 %.

Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. В случая възнаграждението за допълнителни услуги е предвидено за две различни услуги – „Фаст“ и Флекси“. Първата допълнителна услуга, за която се претендира заплащане на възнаграждение от потребителя касае приоритетно разглеждане на искането за получаване на потребителски кредит и е свързана с усвояване и управление на кредита, поради което е в противоречие с чл. 10а, ал.2 ЗПК. Втората допълнителна услуга „Флекси“, предвижда предварително заплащане на 2 възнаграждение от потребителя, дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. На следващо място, това възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ не е свързано със самия договор за кредит, а с възможността за предоговаряне на условията по договора, поради което е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Предвид противоречието им с императивни правни норми, клаузите в договора за заплащане възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни.

Искането за присъждане на сумата от 30 лв. – такси за извън съдебно събиране на вземането, противоречи на императивните разпоредби на чл. 10, ал.2 и чл. 33, ал.1 ЗПК, съгласно които разпоредби кредиторът не може да изисква и събира такси и комисионни и други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в договора, както и че при забава на дължимите по кредита плащания, обезщетението за забава не може да надвишава законното лихва.

На следващо място, претендираното от заявителя обезщетение за забава се начислява при неизпълнение на парично задължение и основанието за това е общата разпоредба на чл.86, ал.1 ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.

Обезщетението за забава (още обезщетителна лихва, мораторна лихва) сочи на вида на вземането, докато понятието законна лихва указва начина на определяне на размера му - законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение (Р-111-2009, І т.о.).

Видно от приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение договор за потребителски кредит, в чл. 12.1 е посочено как се изчислява претендирания размер на обезщетението за забава върху просрочена главница. Съгласно чл.12. 1 от договора за кредит, при забава в плащането на дължимите суми по кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за забава, като частта на вноската, представляваща главница се олихвява с годишния размер на законната лихва, в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта. От тази клауза е очевидно, че сборът на общия процент на обезщетението за забава е по-висок от законната лихва. Следователно начисленото и претендирано обезщетение за забава не съответства на разпоредбата на чл.33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, 3

Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1487 от 10.03.2023г., постановено по ч. гр. д. № 892/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4