Решение № 8 от 28.05.2026, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Трявна, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Диляна П. И.а като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Административно наказателно дело № 20264240200001 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ПроВиДенс 2015“ЕООД, представлявано от П. Н. П., против Наказателно постановление №867061-F860209/12.12.2025 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП.

В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Административно наказващият орган неправилно определил административното нарушение, тъй като се касаело за извършена търговска продажба, без да е издадена съответна касова бележка.

Ето защо санкцията, която следвало да бъде наложена, следвало да е по чл.185 ал.1 ЗДДС. Отделно от това не била обсъдена тежестта на нарушението и на дееца, като не било прието, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Случаят бил именно такъв, тъй като при извършената проверка не са установени други нарушения, а установеното нарушение е за първи път. Наложеното административно наказание било несправедливо и не съответствало на целите му.

Претендира се в жалбата отмяната на издаденото наказателно постановление.

1

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Г. Н. като процесуален представител, поддържа депозирана жалба с изнесените в нея доводи.

В открито съдебно съдебно заседание ответникът по жалба, чрез упълномощения юрисконсулт Ц., оспорва подадената жалба, като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя „ПроВиДенс 2015“ЕООД, представлявано от управител П. Н. П., е съставен АУАН №F860209/19.11.2025 г. от старши инспектор по приходите П. Р. Т., в присъствието на свидетелите И. С. Е. и Х.

И. Д.-Х., за извършено нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, а именно за това, че: При извършена проверка на 15.11.2025 г. в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – коктейл бар „*******“, находящ се в гр. Т., ул.******** №*, стопанисван от „ПроВиДенс 2015“ЕООД, е установено, че за извършена контролна покупка на 1 бр. тоник и 1 бр. фреш на стойност 10,00 лв. е извършено плащане от П. Р.

Т. – старши инспектор по приходите, за което плащане не е издадена фискална касова бележка от „ПроВиДенс 2015“ЕООД от монтираното и работещо в обекта фискално устройство модел „Datecs DP150“ с индивидуален номер на фискалното устройство DT758876 и индивидуален номер на фискалната памет 02758876, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, като плащането е прието от П. С. Н. – барман. Според АУАН, установеното нарушение се потвърждава от изведена разпечатка от КЛЕН за 15.11.2025 г., като не води до неотразяване на приходи. „ПроВиДенс 2015“ЕООД едновременно с плащането не е предоставило на клиента фискална касова бележка от фискално устройство.

АУАН е връчен на 19.11.2025 г., на управителя на „ПроВиДенс 2015“ЕООД – П. Н. П., без направени възражения.

2

Възражения срещу съставения АУАН нарушителят е депозирал до Директора на ТД на НАП – Велико Търново, офис Г. на 24.11.2025 г. В тях е посочил, че приелият плащането барман е предоставил касовата бележка, която е била на апарата, но е била откъсната едва след поискване от клиента, в случая проверяващите от НАП.

Въпреки възраженията, срещу „ПроВиДенс 2015“ЕООД е издадено НП №867061-F860209/12.12.2025 г. от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл.185 ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1100,00 лв. за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ. В НП нарушението е описано по идентичен с АУАН начин.

Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства относно неиздаването на фискална касова бележка в стопанисвания от жалбоподателя „ПроВиДенс 2015“ЕООД обект при направената от служителя на НАП П. Т. контролна покупка на 1 бр. тоник и 1 бр. фреш се потвърждава от приложените писмени доказателства, а именно: протокол за извършена проверка в обект от 15.11.2025 г.; разпечатка на КЛЕН от 15.11.2025 г. и показанията на свидетелите П. Р. Т., И. С. Е. и Б. М. Б..

В показанията си разпитаният като свидетел П. С. Н., който е приел направеното при контролната покупка плащане в размер на 10,00 лв.1 твърди, че е маркирал на фискалното устройство сумата от 10,00 лв., но вероятно поради засичане на бутона „Тотал“ фискалната касова бележка не е излязла.

След като е установил това, маркирал отново сумата от 10,00 лв., поради което в разпечатката от КЛЕН фискалната касова бележка за плащането на контролната покупка на служителя от НАП фигурирала стойност от 20,00 лв.

При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, 3

Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ съгласно заповед №З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП, упълномощаваща началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания на основание разпоредбата на чл.185 ЗДДС.

В хода на административно наказателното производство не се констатира от съда да са допуснати нарушения на императивните изисквания на ЗАНН, които да обосновават отмяната на атакуваното наказателно постановление.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата). По силата на чл.118 ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системен бон и да го съхранява до напускането на обекта.

Текстът на чл.118 ал.1 ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, съгласно който, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3 ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1. Анализът на посочените разпоредби налага изводът, че задължението за издаване на фискална касова бележка възниква в момента на извършено и прието плащане по съответната продажба.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото 4 доказателства съдът приема, че жалбоподателят е субект на вмененото му нарушение и са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му за извършено нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредбата, след като при направена от свидетеля П. Т. контролна покупка на 1 бр. тоник и 1 бр. фреш на обща стойност 10,00 лв., платена в брой на 15.11.2025 г. в 23.08 часа (съобразно протокол за извършена проверка в обект от 15.11.2025 г.), приелият плащането служител – барманът П. Н., не е издал фискална касова бележка от ИАСУТД за извършената продажба. Неиздаването на фискална касова бележка от ИАСУТД за извършената продажба се установява и от представената разпечатка на КЛЕН, видно от която за датата 15.11.2025 г. са регистрирани две продажби – едната в 22.22 часа на 15.11.2025 г. за сумата от общо 8,00 лв., а другата в 23.12 часа на 15.11.2025 г. за сумата от общо 20,00 лв.

Съдът не приема твърдението на жалбоподателя, потвърдено и чрез показанията на свидетеля П. Н., че издадената фискална касова бележка в 23.12 часа на 15.11.2025 г. за 2 броя безалкохолни, всяко от които по 10,00 лв., на обща стойност 20,00 лв., се отнася за контролната покупка, относно която е констатирано нарушение. На първо място, направената от свидетеля Т. контролна покупка е за обща сума, различна от сумата, за която е издадена посочената фискална касова бележка. На следващо място, от показанията на приелия плащането П. Н. се установява, че стойността на продуктите от контролната покупка е съответно 3,00 лв. и 7,00 лв., а не по 10,00 лв. всеки от тях. Дори и да се приеме, че това е фискалната касова бележка за направената контролна покупка от служителя на НАП, то същата е издадена в 23.12 часа (съобразно разпечатката от КЛЕН), а плащането на контролната покупка е направено в 23.08 часа (според протокола за извършена проверка в обекта от 15.11.2025 г.), т.е. много по-късно след плащането. Следователно, за извършената контролна покупка на 1 бр. тоник и 1 бр. фреш на обща стойност 10,00 лв. не е издадена фискална касова бележка в момента на извършеното и прието плащане в брой, като по този начин е осъществено твърдяното нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредбата.

В случая съдът не счита, че са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото извършеното от жалбоподателя не разкрива белези, които да го характеризират като деяние с по-ниска степен на обществена 5 опасност от останалите случаи на административни нарушения от този вид.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ е неиздаване на фискална касова бележка при извършена продажба, чиято стойност е заплатена в брой, като неиздаването на касовата бележка не е обвързано с настъпването на някакви вредни последици. Следва да се има предвид и, че неизпълнението на задължението на търговеца да издаде касова бележка създава невъзможност да бъдат реализирани правата и изпълнени задълженията на получателя й, регламентирани в чл.118 ал.1 от ЗДДС вр. чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ, а това са правото да получи фискалния или системния бон и задължението да го съхранява до напускането на обекта. По тази причина в случая не може да се говори за липса на вредни последици от извършеното нарушение.

За извършеното от него нарушение, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.185 ал.1 ЗДДС. Съобразно цитираната санкционна разпоредба, на лице, което не издаде документ по чл.118 ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. В случая, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер над минималния, а именно в размер на 1100,00 лв., въпреки че съобразно посоченото в НП нарушението е първо за него.

Имайки предвид този факт, както и че се касае за неиздаване на фискална касова бележка за покупка на обща стойност 10,00 лв. съдът счита, че наложеният размер на имуществената санкция не е съобразен с тежестта на нарушението, поради което следва да бъде намален до предвидения в закона минимум.