Решение № 260362 от 02.12.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№…………………….…./……..11.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА

ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ при секретар Петя Петрова, като разгледа докладваното от съдията

Митева въззивно търговско дело №823 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на „А 1

БЪЛГАРИЯ“ЕАД, гр.София срещу решение

№363/02.12.2019г., постановено по гр.д.488/19г. по описа на РС – Провадия, 2 с-в, с което е бил уважен иск на клиент на този доставчик за установяване на несъществуване на облигационни отношения по конкретен договор за пакетни услуги и е бил осъден да заплати на Н.С.З. от гр. Дългопол събрани без основание суми за неустойка и абонаментни такси в общ размер 243.42лв, като е задължен и за разноски.

Въззивникът, чрез упълномощен от законни представител юрисконсулт П. се оплаква за необосновани изводи обусловили и неприлагане на материалния закон при преценка на действителност на клаузата за неустойки, дължими от потребителя отказал се предсрочно от договорени услуги.

Позовава се на неправилно интерпретирано съдържание на интереса на доставчика, лишен от очакван приход поне в рамките на минимален срок на обвързаност, отчитан като съответен на добросъвестността според практиката на съдилищата, интерпретираща потребителска закрила и стандартите, установени от СЕС. Счита за погрешна и констатацията за самостоятелен характер на всеки от договорите, сключени от потребителя като част от пакетна доставка, като сочи че сделката е уговорена общо и обвързва престациите на насрещните страни по всяка конкретизирана в приложението услуга като едно цяло. Оплаква се за нарушаване на правилата за допускане и преценка на доказателствата, като е възложил доказателствена тежест на доставчика и е формирал погрешен извод за липса на провеждани телефонни разговори от абоната. Въззивникът счита, че са пренебрегнати клаузите, прилагани като общи условия на доставчика, уреждащи конкретно ограничаване по обем, а не изцяло прекратяване на достъп до услугите при забава на клиента. Оплаква се и неправилна преценка и на установени в закона и договора правила за прекъсване на договорна връзка и изведеното погрешно заключение за конклудентно прекратяване на договора.

С доводи за валидно възникнало вземане за неустойка за едностранен отказ от договора преди уговорен срок за ползване на услугата и правомерно ограничаване на услугата след неизпълнени задължения на клиента, доставчикът обосновава правото си като изправна страна да търси текущо начислени такси по действащия договор между страните. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на съединените претенции.

Същите доводи се излагат в писменото становище по същество, а пледоарията пред въззивния съд е изцяло бланкетна.

Насрещната страна Н.З., чрез упълномощения адвокат З., не е упражнила право на отговор по жалбата, но в заседанието пред въззивният съд я оспорва, като пледира за потвърждаване на правилното решение, с което са уважени основателните искове на потребителя. Позовава се на установеното едностранно прекратяване на договора от доставчика с конклудентни действия, след което липсва и основание за събиране на начислявани по него задължения.

Насрещните страни са предявили и искания за определяне на разноски, като претенциите са конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК( л. 30, 32).Въззивникът е оспорил размера на възнаграждението за безплатно предоставена услуга, като счита, че такова следва да се определи само за един иск.

По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е произнесъл с определения № 260274/30.07.2020г. и 260461/21.08.2020г., като е предприел служебно отстраняване на нередовности по предявяване на иска и е докладвал констатациите си относно предмета на оплакванията и становищата на страните.

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на произнасяне по два кумулативно съединени иска, като в частта за разноски е било изменено с необжалвано определение № 343/26.03.2020г.

Първият от обжалваните диспозитиви е установителен и съответства на иск за отричане на съществуването на договорно правоотношение, възникнало между потребител и доставчик на услуга. Такова отрицателно установяване очевидно не е резултат от твърдение за начална липса на договор, чието сключване не е било довършено, а по естеството си се равнява на правопрекратяващо възражение, тъй като при признание за начално пораждане на правоотношението по сключен договор между тези страни, отричането му занапред по необходимост изисква да се посочи хипотеза на прекратяване или разваляне на този договор. Съдът е посочил, като такова основание едностранно виновно прекратяване от страна на доставчика, но при такава квалификация не би настъпил посочения от ищеца резултат. За да се освобождава от договора страната може да се позовава на вина на насрещна страна, а не на своето поведение, съответно и от неизправност на доставчика не може да следва негово едностранно изявление за прекратяване, което да породи установените от съда последици. Напротив, ако потребителя на услугата счита поведението му за виновно, то освобождаването от договорната връзката може да е резултат само от воля на клиента на този доставчик.

В този смисъл е налице явно противоречие между дадената от съда защита и основанието, на което тя е била основана и това ангажира въззивния съд със служебна проверка за допустимост на това произнасяне (т. 5 от ТРОСГТК на ВКС 1/2013, вр. т.1 от ТРОСГК 1/2001г на ВКС).

С определение № 260274/30.07.20г съдът е изискал от ищеца да уточни основание на правопрекратяващото си възражение. В уточнението, депозирано с вх.№ 264135/17.08.2020г., обаче пълномощникът на ищцата е описал поведение на доставчика, което счита за конклудентно изявление за прекратяване на договора, отправено до ползвателя на услугата, като същевременно е заявил, че това поведение не е било правомерно, тъй като е основано на претенция за недължими суми. Нито един от описаните от ищцата и потвърдени изрично пред въззивния съд факти могат да бъдат квалифицирани като основание за прекратяване на договор. Описаното поведение на доставчика недвусмислено визира преустановяване на достъп до мрежа и осуетяване на ползване на услуги но тези обстоятелства съответстват на твърдяно неизпълнение на уговорена по действащ договор престация. Простото преустановяване на изпълнение на задълженията на една от страните не прекратява договорната връзка между тях, а поражда гражданска отговорност за неизпълнение или потестативно право на разваляне в полза на НАСРЕЩНАТА страна. В нито едно от процесуалните изявления на ищцата не е описано отправено от нея изявление, което да може да се квалифицира като упражняване от нейна(а не от виновния доставчик) страна на право на едностранно освобождаване от договорна обвързаност. Затова въззивният съд намира, че противоречието между фактическите обстоятелства и правата, които ищцата обосновава с тях за да търси съдебната им защита не е било отстранено, въпреки дадените указания по процедурните правила.

В тази част исковата молба е останала нередовна и производството по нея следва да се прекрати, съответно постановения по установителен иск диспозитив да бъде обезсилен.

Дори и да се приеме, че с уточнението пред въззивния съд ищцата е уточнила, че търси отричане на договора порази нейно изявление, основано на виновното поведение на доставчика, то тогава би липсвал интерес от такова установяване, тъй като в хода на процеса са изтекли договорените срокове на действие на договорите между страните, а исковата молба съдържа недвусмислено изявление за противопоставяне на клиента да продължи да ползва услуги и занапред. Ищцата е посочила изрично, че интересът й за отричане на договора се свежда до изключване на основание за събиране на начислени от доставчика суми, претендирани преди предявяване на иска и в хода на делото, но не и занапред. Именно спорните плащания са предмет на съединения осъдителен иск, чието разглеждане ще покрие в цялост така очертания интерес от отричане на действието на договора в съответния вече минал период. Затова след като ищцата вече е поискала връщане на заплатените суми, а възраженията срещу действието на договора ще бъдат разгледани като част от оспорването на основанието за плащане, липсва положителна процесуална предпоставка за ангажиране на ответника в процес за каквото и да е самостоятелно отричане на същия договор. Защита по осъдителната претенция покрива в цялост интереса, който ищцата сочи като такава предпоставка. Това е така, защото ищцата ще следва да изчерпи всички свои реплики като правопогасяващи, правоотлагащи или правоизключващи възражения срещу посочено от ответника по осъдителния иск договорно основание за пораждане на дълга. Затова, дори и да се приеме, че исковата молба е била редовно предявена, понастоящем производството по очертания в нея установителен иск е недопустимо и следва да се прекрати след обезсилване на произнасянето по същество от първата инстанция.

Вторият диспозитив от обжалваното решение съответства изцяло на осъдителния иск, предявен от ищцата. Предметът на тази претенция е бил уточнен още преди началото на размяната на книжа пред районния съд, като ищцата е изменила първоначалното оспорване на дължимост на начислени от доставчика на различни основания суми в искане за присъждане на заплатени в хода на процеса две неустойки за предсрочно прекратяване на ползване на две от пакетните услуги, начислени във фактури от м. декември 2018г и три месечни абонаментни такси за потребление на останалите в пакета услуги, фактурирани в периода януари – март 2019г. Основанията за възникване на тези задължения са оспорени от ищцата с доводи за недействителност на клаузата за неустойка в размер на три месечни абонамента и отстъпките по пакета, ползван от клиента, като необосновано високо обезщетение неравноправно възложено от доставчика в ущърб на потребителя. Начислените като възнаграждение на доставчика други такси за услугите, които потребителя не е желал да прекрати, са оспорени с доводи за необоснован отказ на доставчика да предоставя достъпа до мрежата, възприет от потребителя като едностранно прекратяване на договора от страна на доставчика. Тези твърдения очертават допустим иск за неоснователно обогатяване – разместване на имуществени блага при даване на парична сума в изпълнение на задължение по договор, който е прекратен без платеца да е получил насрещната си престация.

Така са били докладвани и разгледани тези претенции. Въззивният съд споделя квалификацията на исковете по чл. 55 ал.1 пр.

1 ЗЗД само по отношение на неустойките, платени по нищожна клауза, като останалите платените суми по трите фактури според твърденията възраженията на насрещните страни следва да се квалифицират като дадени на отпаднало основание по чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД. В обжалваният акт обаче съдът е посочил правилно причината за отпадане на основанието за плащане, поради което неточното посочване на закона не е пречка за идентифициране на спорното право и решението е допустимо.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания по допустимите осъдителни искове, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, че въззиваемата като потребител е сключил договор №********* /21.09.2017г. с който се договорил с въззивника като оператор на мобилна комуникационна мрежа, тогава с наименование МОБИЛТЕЛ ЕАД да ползва за фиксиран срок от 2 години предлагани от този доставчик услуги (телефонни разговори, ползване на интернет и телевизия), включително обединени в пакети, предоставени от оператора по абонаментен план за частни лица, допълнително договаряни по вид и обем в нарочни приложения към договора. Няма спор, че такива услуги са искани от клиента и са били допълнително договаряни за различни услуги с множество приложения от същата и по-късни дати, както и с анекси към рамковия договор и допълнения към приложенията, с посочване на множество телефонни номера за мобилни услуги, договорени като различни абонаментни пакети, комбиниращи гласови данни и мобилен интернет или с екстри и добавени безплатни услуги (***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и издадени СИМ-карти към тях) и цифрови услуги чрез фиксирани устройства(телевизия и домашен интернет и домашен телефон през СИМ за номер ***).

Разпечатката съдържа 33 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/536f9fff-c1d2-43ec-803d-32ba606dd4ed