Решение № 424 от 02.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000502071 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГЛАВА ХХ от ГПК – Въззивно обжалване.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба от "ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" АД подадена срещу Решение № 2672 от 30.04.2025г. постановено по гр.д. № 20221100100968 по опис на СГС за 2022 г., с което дружеството е осъдено да заплати на Н. Г. Р.,на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ сума в размер на 33087 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие „кражба на МПС“ на 21.05.2021 г., представляваща действителната пазарна стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие на автомобил “Ленд Ровер Дискавъри Спорт“, с peг. № ********, рама № SALCA2BN6GH614067, двигател: БЕЗ НОМЕР, сив металик към датата на събитието, ведно със законната лихва от датата завеждане на иска – 31.01.2022 г. до окончателното плащане.

Решението се обжалва в осъдителната част, доколкото не се излагат основания за отмяна на същото в частта, в която претенцията е отхвърлена за разликата над 33 087 лева до претендираните 55 000 лв. /независимо, че се в петитума на жалбата е посочено, че решението се обжалва изцяло/, поради което съдът не е констатирал липсата на правен интерес, съответно не се налага прекратяване на въззивното производство в тази част.

Основното оплакване, направено с възизвната жалба е за допуснато процесуално нарушение от страна на решаващия съд, който не е допуснал доказателствено искане - поддържано и пред настоящата инстанция, свързано с твърдение на ответника, че след като в публичен сайт за продажба на 1 автомобили е публикувана информация за автомобил със същата рама и модел, то при сключване на застраховката е извършена застрахователна измама - представен е автомобил, който е различен от описания в документите и договора. Въззивният жалбоподател е поддържал становището, че ако съдът допусне провеждането на СТЕ експертизи, вкл. и чрез съдебни поръчки ответникът би могъл да докаже, че застрахования автомобил не е откраднат, а е наличен на територията на друга държава, включен е в каталог на катастрафирали автомобили.В съдебното заседание въззивната жалба се поддържа от пр. представител. Претендират се разноски в производството в размер на внесената държавна такса от 338.64 евро и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна Н. Г. Р., в писмен отговор на възизвната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага, че едва във въззивната жалба се навеждат нови фактически твърдения, възоснова на които се обосновават и доказателствени искания, които са недопустими. Отправено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната част. В проведеното открито съдебно заседание отговорът се поддържа, вкл. и становището за недопустимост на доказателственато искане и се претендират разноски в размер на

2582 евро, представляващи договореното адвокатско възнаграждение за осъществената защита пред настоящата съдебна инстанция.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд е разяснил с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

При така очертаните правомощия, настоящият въззивен състав на Софийския апелативен съд, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните възражения и доводи, намери от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо.

Преценявайки основателността на депозираната въззивна жалба 2 съобразно изложените в нея оплаквания, въззивният съд намира решението и за правилно, като съображенията са следните:

Пред настоящият въззивен състав е спорен само един факт, който не е решаващ за изхода на спора, а именно налице ли е идентичност между автомобила, по повод на който е сключен договора между страните и този, за който ответникът твърди, че вече е бил обследван в публичен сайт на територията на Германия преди сключване на застрахователното правоотношение. Спорът по този факт не е решаващ, защото положителната преценка за неговото съществуване, би обосновала данни за застрахователна измама. Но нейното установяване за нуждите на гражданското правораздаване, става само и единствено от влязла в законна сила присъда, чиято доказателствена сила би задължила гражданския съд да приеме, че вещта е била обект на престъпление (чл. 300 от ГПК). Идентичността установена по реда на гражданското процесуално право, нито ползва нито вреди ответника, доколкото и само по наказателно правен ред, може да се установи кой от автомобилите е оригинален към момента на сключване на застрахователния договор или ако става въпрос за един и същ автомобил, то тогава ще бъде поставен въпроса, дали автомобил преминал през технически преглед и с документи издадени по регистрационния режим на Р България, застрахована като вещ годна да се движи по пътищата в републиката и извън нея не може да е обект на застрахователно правоотношение.

Пред първата инстанция ответникът своевременно е направил фактически твърдения, които навеждат към правоизключващо възражение, обосновано върху тезата за нищожност на застрахователния договор поради грешка в предмета. Още там /в отговора по реда на чл. 131 от ГПК/, ответникът е въвел фактическо твърдение, че застрахования автомобил е бил наличен на територията на друга държава към момента на сключване на застрахователния договор – факт, който е останал неустановено в исковото производство. В условията на евентуалност е обосновано и възражение за освобождаване от договорено задължение за застрахователя, поради неизпълнение на насрещно такова за представяне на вярна и точна информация за вещта, условие предварително договорено между страните.

Всички доказателствени искания , относими към тези две възражения са били допустими пред първата инстанция. Своевременно такива са направени с писмения отговор и са били уважени. В последното по делото съдебно заседание, пр. представител на ответника е поискал от съда, предадения от вещото лице на собственика ключ от автомобила да бъде изпратен за изследване на производителя за разчитане на въпросите поставени в отговора на исковата молба и е обосновал второ доказателствена искане за събиране на информация от онлайн платформа достъпна само за застрахователи, за наличието на същата вещ на територията на друга държава, която е регистрирала шета на 25.02.2020 г. - 26.02.2020 г. Поддържаната от ответника теза, че автомобилът представен за застраховане е различен от идентификационните му данни към момента на сключване на договора и, че към 18.12.2020 г. вече е била настъпила щета свързана със същия автомобил / 25.02.2020 г. - 26.02.2020 г./ не са факти, които имат значение към предмета на 3 доказване. След като за застрахователя е била налице възможност да извърши проверка в онлайн платформа, че автомобил със същата рама съществува като регистрирана щета осем месеца преди сключване на застрахователния договор, то е могъл да откаже сключване му на 18.12.2020 г., а отговорността на застраховащия може да се извежда само при осъществена застрахователна измама, каквато гражданският съд няма компетентност за разследва.

По делото е установено, че представения за застраховане автомобил е бил с надлежна регистрация в КАТ, т.е. след преглед на рамата е издаден и съответния удостоверителен документ, идентифициращ регистърно и публично вещта. Същата е била обект на застрахователен договор и няма данни, след сключване на договора да е осъществено събитие, като да поставя под съмнение заявените обстоятелства при настъпване на застрахователното събитие. Тезата на ответника, свързана с неговата защита се основава на възражение за нищожност на договора поради липсата на обект на застраховане. За нейното обосноваване в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е въвел възражение за нищожност поради невъзможен предмет основана на твърдението, че към датата на сключване на договора той вече не е съществувал. Обосновал е тезата си с фактическо твърдение, че вещ с такъв номер на рама вече е претърпяла щета в Германия и не е бил възстановена за да бъде ползвана по предназначение в Р България. Извън въззивното обжалване са останали провопогасяващите възражения основани на твърдението, че ищецът не е представил вярна информация за обстоятелствата при които е настъпило застрахователно събитие. Тяхната неоснователност обаче, рефлектира върху правната страна на спора за действителността на застрахователния договор. Въззивникът се домогвал да докаже, че е получавал застраховетелни вноски по нищожен договор и след като вещта не е в държане на въззивваемия, не носи имуществена отговорност. На тази теза въззиваемия противопоставя официални документи издадени от МВР, СДВР ПП-КАТ за налична регистрация на вещта, представени и пред застрахователя към момента на сключване на договора.

Поддържа фактическо твърдение, че преди сключване на договора е извършен оглед на вещта от застрахователя, който е издал и талон за годишен технически преглед, удостоверяващ извършения оглед и годността на автомобила да се движи.За тези факти са налице писмени доказателства, които са подробно анализирани в мотивите на обжалваното решение, което като правилно следва да бъде потвърдено.

С решение № 319 от 12.06.2025 г. на ВКС по гд. № 5461/2023 г. ІІ г.о. на ГК с докладчик съдия Е. П., постановено по реда на чл. 290 от ГПК е прието, дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да представлява нейно повторение, я продължава и има за предмет разрешаване на самия материално-правен спор. Във въззивното производство съдът, при самостоятелна преценка на твърдените факти и събраните доказателства, прави своите изводи по съществото на спора и достига до свое собствено решение по отношение на иска. Въззивната инстанция дължи изготвянето на собствени мотиви, отразяващи самостоятелните й решаващи изводи, което задължение произтича от характеристиката на дейността й като 4 решаваща. Съгласно анализираната разпоредба на чл. 272 от ГПК когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд, поради което и позовавайки се на тях, настоящият състав на САС приема, че възизвната жалба е изцяло неоснователна.

По разноските: Правото за присъждане на разноски принадлежи на въззиваемия ишец, която видно от договора за правна помощ е заплатил възнаграждение на адв. А. Б. В. в размер на 5050 лева и претендира тази сума да бъде присъдена в тежест на въззивника. Възражението на прекомерност е основателно. Делото не представлява фактическа и правна сложност.

Изготвен е отговор на въззивна жалба и е проведено едно съдебно заседание с кратка пледоария по същество на спора, която не е доразвита в писмени бележки, поради което възражението за прекомерност обосновано от въззивника следва да бъде уважено, но за половината от претендираното адвокатско възнаграждение.