Решение № 5315 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5315 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110129204 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е искова молба от ЗД "Б. И." АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С....., чрез пълномощника си адв. М. Г. срещу Т. Т. Т., ЕГН ********** с адрес гр. С......, с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 370.06 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 2210018621, образувана във връзка с ПТП, настъпило на дата 19.06.2022 г. в гр. Сливен, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 21.05.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 19.06.2022 г. в района на гр. Сливен на ул. „Булаир“ е реализирано ПТП с участието на МПС „Пежо Партнер" с рег. № ********, собственост на Т.

Т. Т. и управлявано от Т. Т. Т. и МПС „Ситроен Ц3" с рег. № ********, собственост на И. Д.

Б., което е било паркирано. Според представения Протокол за ПТП № 1804919, съставен от органите на КАТ и Удостоверение от МВР, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Т. Т. Т., който при движение с несъобразена скорост, губи контрол над МПС и удря паркираното МПС „Ситроен ЦЗ" с рег. № ********, след което напуска мястото на произшествието. МПС „Пежо Партнер" с рег. № ******** е бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД "Б. И." АД със застрахователна полица № BG/02/122000479532, която е валидна към момента на събитието. В дружеството е заведена щета от собственика на пострадалото МПС под № 2210018621. След направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер 345.06 лева и 25 лева ликвидационни разноски. Видно от представения Протокол за ПТП № 1804919, Т. Т. Т. е напуснал мястото на настъпването на местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. На основание чл. 500 от КЗ, ЗД "Б. И." АД има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. С писмо е уведомил ответника да заплати претендираната сума, но до момента не е изплатена. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за назначаване на съдебно-автотехническа експертиза и разпит на свидетел.

Ответникът Т. Т. Т., чрез назначения особен представител адв. Д. К. оспорва предявения иск по основание. Оспорва твърдението, че посоченото задължение се дължи от ответника. Твърди, че не е налице безспорно доказателство, че са изпълнени предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, тъй като невлязлото в сила наказателно постановление няма доказателствена сила и не установява административното нарушение, нито вината. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли за отхвърляне на така предявените искове. Не претендира разноски. Не оспорва приложените писмени 1 доказателства. Възразява срещу допускането на автотехническа експертиза.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

С доклада си по делото съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „Пежо Партнер“ с рег. № ********, сключено с ищеца ЗД „Б. И.“ АД по застрахователна полица № BG/02/122000479532.

Не се спори, че на 19.06.2022 г. в района на гр. Сливен, на ул. „Булаир“, ответникът Т.

Т. Т., при управление на застрахованото МПС „Пежо Партнер“ с рег. № ********, собственост на Т. Т. Т., е реализирал ПТП с лек автомобил „Ситроен С3“ с рег. № ********, собственост на И. Д. Б., който към момента на удара е бил паркиран.

По отношение на иска с правна квалификация чл. 500, ал.2 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т.3 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

За да бъде уважен регресният иск на застрахователя срещу виновния водач на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, съдът следва да изследва наличието на сложен фактически състав. Той съдържа положителни предпоставки (факти, които трябва да са налице), които са кумулативно свързани, и отрицателни предпоставки (изключения), чието наличие води до отхвърляне на иска.

Положителните предпоставки са да е налице валидно застрахователно правоотношение („Гражданска отговорност“) към датата на ПТП; да е настъпило ПТП по вина на ответника (водача); застрахователят да е изплатил застрахователно обезщетение на увредените трети лица; водачът да е напуснал местопроизшествието преди пристигането на контролните органи; посещението на органите на КАТ е било задължително по закон.

По отношение на механизма на ПТП.

Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин механизмът на ПТП, изложен в исковата молба. На 19.06.2022 г., около 21:30 ч., в гр. Сливен, на ул. „Булаир“ в района на № 61, ответникът Т. Т. Т., при управление на лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ********, се е движил със скорост, несъобразена с конкретните условия на пътя. Поради това водачът е загубил контрол над превозното средство, в резултат на което е реализирал удар в задната част на паркирания и заключен на пътното платно лек автомобил „Ситроен С3“ с рег. № ********, собственост на И. Д. Б..

Този механизъм на събитието изцяло съвпада с фактическите твърдения на ищеца и не е бил оспорен от ответната страна в хода на производството. Нещо повече, в отговора на исковата молба особеният представител на ответника изрично заявява, че не оспорва представените писмени доказателства и намира назначаването на автотехническа експертиза за ненужно, доколкото липсва спор по фактите относно настъпването на самото произшествие. Описаната фактическа обстановка се подкрепя и от показанията на разпитания по делегация свидетел И. Б., който потвърждава мястото, времето и разположението на автомобилите, както и посоката на удара – в задната част на неговия спрян автомобил.

Т. Т. Т. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, според която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В случая се установява, че Т. Т. Т. е изгубил контрол над управлявания от него лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ********, поради което е последвал ударът в паркираното превозно средство. Също така, Т. Т. Т. е нарушил и правилата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Именно поведението на Т. е довело 2 до настъпването на имуществените вреди, предмет на настоящото дело.

По отношение на напускането.

От доказателствата по делото се установява също, че в конкретния случай са били налице законовите предпоставки за задължително посещение на ПТП от органите на МВР съгласно разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП. От показанията на свидетеля И. Б., снети по делегация, става ясно, че ответникът е управлявал МПС с отнета правоспособност (отнета книжка) – факт, който съгласно чл. 125, т. 5 от ЗДвП прави присъствието на контролните органи задължително. Непритежаването на необходимите права за управление на МПС от страна на участник в произшествието е обстоятелство, което по закон изключва възможността за извънсъдебно уреждане на отношенията между участниците без намесата на органите на МВР и налага съставянето на официален документ от тяхна страна за установяване на нарушението.

Въпреки императивното задължение да остане на място, ответникът Т. Т. Т. е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Това неправомерно действие е установено по категоричен начин както от представения Протокол за ПТП № 1804919, така и от свидетелските показания, според които водачът е напуснал участъка веднага след инцидента, като е бил издирван от органите на реда в продължение на няколко дни. С поведението си ответникът е нарушил задълженията си по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е възпрепятствал своевременното установяване на обективната истина за състоянието си и обстоятелствата по сблъсъка. С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказано наличието на специалната предпоставка по чл.

500, ал. 1, т. 3 от КЗ, което ангажира неговата регресна отговорност спрямо ищцовото дружество за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение.

По отношение на размера на имуществените вреди.

Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски за определянето му. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.

Застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. От съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.

Делинквентът, съответно застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт.

Застрахователят на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ не следва да отговаря за повече, отколкото е отговорен самият причинител на вредата.

От доказателствата по делото се установява също, че в конкретния случай са били налице законовите предпоставки за задължително посещение на ПТП от органите на МВР съгласно разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП. От показанията на свидетеля И. Б., снети по делегация, става ясно, че ответникът е управлявал МПС с отнета правоспособност (отнета книжка) – факт, който съгласно чл. 125, т. 5 от ЗДвП прави присъствието на контролните органи задължително. Непритежаването на необходимите права за управление на МПС от страна на участник в произшествието е обстоятелство, което по закон изключва възможността за извънсъдебно уреждане на отношенията между участниците без намесата на органите на МВР и налага съставянето на официален документ от тяхна страна за установяване на нарушението.