Определение № 529 от 09.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 529 гр. Пловдив , 09.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20215300501635 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 4720/23.06.2021г. на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434 чрез процесуалния представител юрисконсулт Д.Н. против определение № 262264 от 08.04.2021г., постановено по гр. д. № 5045 по описа за 2020г. на РС Пловдив, XVIII гр. с., с което е оставено без уважение искането на „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131575434, за изменение на решение № 260041/05.01.2021г., постановено по гр. д. № 5045/2020г. по описа на ПРС, XVIII гр. с., в частта за разноските, като неоснователно.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като делото не било с фактическа и правна сложност, не е значително по обем и ответникът е направил признание на иска.Жалбоподателят счита, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5 следва да се тълкува във вр. с чл. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери за адвокатските възнаграждения.Моли за отмяна на обжалваното определение, като се постанови друго, с което адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано от 900 лева на 300 лева.

Ответникът по частната жалба не е подал писмен отговор в едноседмичния законов срок.

Съдът намира постъпилата молба за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

По предявените обективно съединени искове районният съд е постановил решение № 260041 от 05.01.2021г. по гр. д. № 5045 по описа за 2020г. на РС Пловдив, XVIII гр. с., с което признава за установено в отношенията между страните АТ. СТ. В., ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, че договор за паричен заем № 2821617/30.05.2017г. е нищожен поради липса на воля и като противоречащ на императивни изискания на Закона за потребителския кредит.Осъжда се „Изи Асет Менджмънт“ АД, ЕИК 1

131576434 да заплати на АТ. СТ. В., ЕГН ********** сумата от 25, 40 лева договорна лихва и неустойка в размер на 151, 40 лева, получени без правно основание по договор за паричен заем № 2821617/30.05.2017г.Осъжда се „Изи Асет Менджмънт“ АД, ЕИК 131576434 да заплати на адвокат Д.Л. Ф. с личен № *************, сумата от 900 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по настоящето производство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.Осъжда се „Изи Асет Менджмънт“ АД, ЕИК 131576434 да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив, сумата от общо 150 лева – дължима ДТ за уважения иск, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК, районният съд е приложил разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е приел, че адвокатско възнаграждение се дължи за всеки от трите предявени иска, предмет на производството: 300 лева – по иска за признаване за нищожен на договора за паричен заем, поради липса на воля и като противоречащ на императивни изисквания на ЗПК, 300 лева - по претенцията за връщане на недължимо платена договорна лихва и 300 лева - по претенцията за връщане на недължимо платена неустойка.

Видно от приложения в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие, на ищеца е била предоставена безплатна правна помощ от адв. Д.Л. Ф. от САК, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.Приложена е декларация по чл. 83 от ГПК и писмени доказателства за семейното, имотното и здравословното му състояние, удостоверяващи затрудненото му материално положение.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска.При предоставена безплатна правна помощ в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати /чл. 2, ал. 2 от ЗА/.В чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

В случая възнаграждението за оказана безплатна адвокатска помощ е било определено в съотвествие с изискванията на цитираните разпоредби в минималния размер по наредбата.С оглед на това възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото не е определено като общ размер, а за всеки иск поотделно в минималния предвиден размер.

Предвид гореизложеното постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба против него като неоснователна следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 262264 от 08.04.2021г., постановено по гр. д. № 2

5045 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, XVIII гр. с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3