Решение № 21 от 18.02.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Раднево, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20245520100915 по описа за 2024 година

Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Д. И. Д., действащ чрез пълномощника адв. М. от АК-Пловдив, срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2267871/07.08.2020 г., с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 2200 лв. Твърди, че съгласно чл. 4.1 от договора следвало да сключи договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит. Твърди, че на 08.07.2020 г. сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати възнаграждение в размер на 1000 лева. Твърди, че е заплатил по договор за потребителски кредит № 2267871/07.08.2020 г. към „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 2290 лева, а по договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 300 лева, за което му били издадени удостоверения, че договорите са изплатени.

Твърди, че договора за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК, за което развива съображения. Твърди, че договора за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – нарушаване на добрите нрави при 1 нееквивалентност на престациите, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – заобикаляне на закона при надвишаване на лимита на ГПР и чл. 146, ал.

1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК – неравноправност на клаузите при нарушаване на принципа за справедливост и добросъвестност, за които също развива съображения. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумите както следва: ответникът „Кредисимо“ ЕАД сумата от 90 лв., недължимо платена по нищожен договор за кредит, а ответникът „Ай тръст“ ЕООД сумата от 300 лв., недължимо платена по нищожен договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху главниците. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, действащо чрез юрисконсулт И., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че действително е сключен процесния договор за кредит, като била отпусната на ищеца сумата от 2200 лв., която била усвоена от него, и се бил задължил да върне общо сума с възнаграждение в размер на 3049,40 лв. на 20 месечни вноски при уговорени ГПР в размер на 48,21 % и ГЛП в размер на 40%. Не оспорва и твърденията за получена сума от 90 лв., на основание различно от платена главница. Развива съображение за липса на нищожност на договора за кредит на претендираните от ищеца основания. Твърди, че съгласно договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включва в ГПР. Твърди, че договора за поръчителство бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл.

ЗЗД, по който договор те не били страна и не възниквали за тях права и задължения за получаване на възнаграждение. Развива съображения за действителност на договора за кредит и на клаузата на чл. 4.1 от договора за кредит, предвиждаща спорната между страните клауза за сключване на договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай тръст“ ЕООД, чрез юрисконсулт С., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че не оспорва наличието на сключения договор за кредит за сума от 2200 лв. при уговорени ГПР в размер на 48,21 % и ГЛП в размер на 40% и договор за поръчителство, по който ищецът 2 доброволно заплатил възнаграждението от 300 лв., получена по сметка на дружеството. Развива съображение за липса на нищожност на договора за поръчителство на претендираните от ищеца основания. Твърди, че съгласно договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включва в ГПР. Излага съображения за валидност на договора за поръчителство и наличие на валидно задължение по него, което е погасено от ищеца. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 11.02.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2267871/07.08.2020 г., с който ответникът се задължил да му даде парични средства в размер на 2200 лв. под формата на потребителски кредит, който следвало да се върне на месечни погасителни вноски по погасителен план при уговорени ГПР в размер на 48,21 % и ГЛП в размер на 40%, като ищецът заплатил на ответника суми по кредита, в това число и на сума от 90 лв., на основание различно от главницата; в чл. 4.1 от договора за кредит е уговорена опция за сключване на договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит и такъв ищецът сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД и било уговорено възнаграждение в размер на 300 лв. за целия срок на договора, което е заплатено изцяло и доброволно от ищеца по сметка на „Ай тръст“ ЕООД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест на фона на отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, като е възложил на ищеца да докаже по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД твърденията си за нищожност/недействителност на договора за кредит и договора за 3 поръчителство на сочените основания.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит и договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

Ответникът „Ай тръст“ ЕООД следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

Тъй като всички необходими факти от фактическия състав на правото по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД са установени, с изключение на обстоятелствата досежно нищожността на договорите за кредит и поръчителство, съдът ще се концентрира върху тези възражения на страните.

По делото е приети като писмени доказателства договора за потребителски кредит № 2267871 от 07.08.2020 г. и Приложение № 1 към него /л.39-41/ и общите условия за предоставяне на кредити на ответника „Кредисимо“ ЕАД /л.30-38/, както и договора за поръчителство от 07.08.2020 г. и Приложение № 1 към него /л.18-21/.

Независимо, че в договора за кредит не е изрично посочено, че сключването на договор за застраховка и договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит, на съда е служебно известно от всички съдебни спорове с тези страни, че винаги договорите за кредит са съпътствани от сключени от потребителите договори за поръчителство и договори за застраховка, с което в посочения текст на всички разпоредби на договора е уредена формална възможност, която въобще кредитодателят не предоставя на кредитополучателите, тъй като условията за нея са изключително неизгодни и не отговарят на целите за предоставяне на тъй наречените бързи креди /самото одобряване е предвидено да 14 дни съгласно чл. 4-3 от договора за кредит/. В тази връзка съдът намира да посочи, че противоречи на човешката природа при сключване на договор за потребителски кредит, което логически означава физическото лице да няма парични средства и да са му нужни такива, да има възможност да не сключи договор за поръчителство с възнаграждение, равно или по-голямо от размера на потребителския кредит, и въпреки това да го сключва този договор за поръчителство. Интерес от договора за поръчителство има кредитодателят, а не кредитополучателят, поради което съдът въобще не може да се съгласи с 4 аргументите на ответника „Кредисимо“ ЕАД, че ищецът съгласно чл. 3 и чл.

4-3 от договора за кредит е имал възможност да сключи необезпечен договор за кредит. Допълнителен аргумент в тази насока е следното: в случая е видно, че договорът за кредит е сключен при ГПР в размер на 48,21 %, което означава, че необезпечен кредит би следвало да е с по-висока лихва, съответно ГПР, което означава, че същият би следвало да превиши максималния праг по ЗПК в размер на 50 % /към датата на сключване на договора за кредит, тъй като от октомври 2022 г. започна да се вдига ОЛП/. Именно комплексът от всички тези преки и косвени доказателства, водят до единствен извод, че клаузите на договора за кредит за незадължителност на обезпеченията и застраховките са формални.

От приетия договор за кредит е видно, че в разпоредбата на чл. 4-1 е предвидено, че когато кредитополучателят посочи в заявлението, че ще предостави обезпечение, същият следва да представи банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице, в срок от 48 часа от подаване на заявлението.

В изпълнение именно на това желание на ищеца Д. Д., който е имал нужда от парични средства към онзи момент, принудили го да вземе кредит при ГПР в почти максимален по закон размер, същият е сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД договор за поръчителство, защото е имал нужда да обезпечи кредита си към „Кредисимо“ ЕАД и да се лиши всеки месец от още по 143,86 лв. месечно /уговорен размер на възнаграждението за поръчителство/.

По делото е приет и договора за предоставяне на поръчителство от 07.08.2020 г., сключен между ищеца и ответника „Ай тръст“ ЕООД и Приложение № 1 към него, от които е видно, че с въпросния договор е поето поръчителство от страна на „Ай тръст“ ЕООД за задълженията по процесния договор за кредит, срещу възнаграждение от 143,86 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит, тоест за 20 месеца, които се дължат с месечните вноски по погасителен план на договора за кредит, като общият размер на възнаграждението за целия срок на договора е 2873,60 лв. /20 х 143,68 лв./. Размерът на възнаграждението за поръчителството е на стойност около 130% от отпуснатия кредит от 2200 лв. Този договор за поръчителство е сключен съгласно чл. 3 и чл. 4 от договора за кредит, в които е предвидено, че 5 договор за поръчителство се сключва по искане на кредитополучателя.

Договорът за поръчителство е едното от предвидените две алтернативи за обезпечаване на кредита по чл. 4, ал. 1 от договора, като поръчителят следва да е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице /не може да е физическо лице/.

Сключеният между страните договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът не е посочил никакви лихвени проценти, а такива се е задоволил единствено с посочването им Приложение № 1 като абсолютни стойности на лихвения процент по заема от 40,00% и на ГПР от 48,21%. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.