Решение № 567 от 30.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Благоевград, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20231200500609 по описа за 2023 година

Производството е обазувано по въззивна жалба, подадена от В. Д. И., чрез пълномощника му против решение № 121/08.03.2023 г., постановено по гр.д № 1968 /2021 г. по описа на РС- Благоевград, в частта с която иска за обезщетениие за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука , настъпила на 12.10.2020 г. е отхвърлен над уважния размер от 3 000 лв. до предявения от 10 000 лв.

Жалбоподателят счита, че решението за неуважения размер на иска за неправилно и необосновано. Оспорва извода на съда, че действията на пострадалия от трудовата злополука изцяло покриват съдържанието на понятието „груба небрежност“ по см. на чл. 201, ал. 1 от КТ – да е настъпила поради допуснато от работника пренебрегване и неспазване на правилата за безопасност на труда и най-елементарни такива. Посочва, че извода РС е направил въз основа на свидетелските показания на Б., който е настоящ работник в ответното дружество, който факт обаче при преценка на достоверността им не е отчетен. Според жалбоподателя показанията му са неточни и несигурни предвид изявлението му, че за него едно и също е тичане и бързо слизане по стълбата, че ищецът е държал в ръка телефон, 1 като е слизал по стълбата с гръб по нея и т.н. Моли решението в частта, с която иска е отхвърлен над уважения до предявения размер да се отмени и съответно претенцията – уважи. Претендира разноски.

Постъпил е отговор. В него се твърди, че процесуалната възможност за оспорване на свидетелските показания на М. Б. е преклудирана. От друга страна сочи, че правилно РС е счел показанията на св. Д. И.а и М. К, в частта досежно соченото от тях, че стълбата е за плевня, че е била без обезопасяване, че ищецът не е бил инструктиран за работа с нея, че е имало кръв по него след инцидента и костта му е стърчала, предвид близкото им родство с ищеца, за заинтересовани. Правилно е кредитирал показанията на св Б., предвид че са основани на лични впечатления, единствен очевидец при злополуката, отчел е тяхната последователност и непротиворечивост на останалите събрани по делото доказателства. Излага подробни съображения, каквито е изложил и пред РС за действията на ищеца, които счита за проява на груба небрежност, с които той е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Счита за доказано от св. показания на Б., че ищецът е инструктиран за работа с подвижна стълба; като въпреки това в нарушение на т. 19 и 25 от Инструкцията за безопасност при работа с подвижна стълба се е затичал по стъпалата; бил е в изправено състояние и не е използвал монтирания на нея железен парапет, като ръцете са му били заети с мобилен телефон, както и че не е бил с лице към стълбата. Обяснява работодателя, че когато се налага да се вземат цигари от горното помещение /т.е. когато се налага да се ползва стълба/, както сочи свидетелят, те се хвърлят е т. е. подават се на човека, който е на долното помещение и след това се слиза по стълбата. Според работодателя щецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск, пренебрегвайки елементарната предпазливост като счита че не са необходими специални знания, за да е известно, че тичането по стълба със заети ръце е предпоставка за подхлъзване и падане. Ако не бе тичал изправен по стълбата със заети ръце, в нарушение на т. 19 и 25 от Инструктажа е нямало да се подхлъзне и падне т.е. той не е положил дължимата грижа, каквато и най-небражният работник би положил в конкретната обстановка, което обуславя законосъобразното прилагане от РС на чл. 201 КТ. Иска да се потвърди решението в атакуваната част. Претендира разноски като в случай на основателност на жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

2

БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

Съдът в съответствие с чл. 269, изр. 1 от ГПК констатира, че решението е валидно и в обжалваната част -допустимо.

За преценка основателността на доводите в жалбата, въз основа на правомощията си по чл. 269, изр 2 ГПК, събраните доказателства и закона, БлОС счита следното:

С решението в атакуваната част РС е отхвърлил като неоснователен предявения иск за претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, които са в причинно следствена връзка и резултат от настъпилата на 12.10.2020 г. трудова злополука за размера над уважения от 3000 лв. до предявения от 10 000 лв.

РС е приел, че трудовата злополука е настъпила докато ищецът В. И. е изпълнявал трудовите си задължения за подготовка на заявка за следващия ден в края на работния ден на 12.10.2020 г., като слизайки по стълба от второ ниво е паднал, в резултат, на което е получил травматично увреждане – счупване на главичката на дясната лъчева кост, довело до временна неработоспособност.

Приел е, че са налице предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране на обективната отговорност на ответника-работодател „Д. 87“, ЕООД за причинените му неимуществени вреди, като при прилагане на чл. 52 от ЗЗД е определил обезщетение в размер на предявения от 10 000 лв.

Съдът е приложил чл. 201, ал. 2 от КТ, като заради проявената груба небрежност от работника е намалил обезщетението със 70 % , паради което е осъдил работодателят да му заплати 3000 лв.

Решението се атакува в отхвърлената част, досежно приложението на чл.

201, ал. 2 от КТ, което ищецът счита за незаконосъобразно.

За да счете за основателно възражението на работодателя за допусната груба небрежност от ищеца първоинстанционният съд е посочил като се е позовал на съдебна практика на ВКС, според която когато работникът с поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия; да изясни в какво се изразява проявената от него груба небрежност – с кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно 3 пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от това да определи степента на съпричиняване респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение.

За такива действия от страна на работника, РС е посочил, че ищецът не се е съобразил с проведения му подробен инструктаж за безопасна работа и по-специално за качване и слизане по стълбата; че той е тичал, тръгнал е да слиза с лице напред, а не към стълбата, ръцете му не са били свободни, държал е телефон, в нарушение на инструкциите за безопасност, като по този начин не е положил грижата, която би положил и най-небрежния човек при изпълнение на тази работа – слизане по стъпла. Посочил е, че от показанията на св. Б. се установило, че двамата са „се лигавили“, ищецът е бързал. По този начин той сам се е поставил в ситуация на повишен риск. Затова РС като е определил размер на обезщетението за претърпяните от ищеца неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., предвид проявената груба небрежност е преценил, че ищецът е допринесъл със 70 % за настъпване на злополуката, поради което му е присъдил 3 000 лв.

Довода в жалбата срещу приложения чл. 201, ал. 2 от КТ, БлОС счита за основателен.

Според БлОС от внимателния анализ на показанията на св. Б., колега и очевидец на злополуката, се установява, че при слизането на стълбата пострадалият ищец В. И. е бързал, но не е тичал, както е приел РС; нито е държал телефона си с двете си ръце, а го е държал в едната ръка т.е. вниманието му не е било в телефона като няма отношение към слизането по стълбите на „простотиите“, които са си говорели. За посоченото БлОС съобрази заявеното от свидетеля „В. бързаше да слезе по стълбата и падна, …“; „… не сме се гонили …“; „С В. се лигавихме … говорехме си един на друг някакви простотии.“; „В. държеше в ръка телефона“.

Освен това необосновано РС е приел за установено, че стълбата е била с парапет и на стъпалата е имало стелки, за доказването на който факт при условията на пълно и главно доказване е в тежест на работодателя, който факт очевидно не се доказва от показанията на св. Б., който заявява, че „Към оня момент, към датата на която когато моя колега падна, не мога да кажа дали имаше дървен парапет на стълбата. Към оня момент, когато моя колега падна, не мога да кажа дали имаше и стелки на стълбата. Имаше момент, в 4 който стълбата беше без стелки и парапет“.

Ето защо не може да счете за категорично доказано, че подхлъзването при слизането от ищеца по стълбата е вследствие на бързането му, предвид че не се установява по стъпалата на стълбата да е имало стелки, като вероятността за подхлъзване и при спазване на т. 19 Инструкцията за безопасност при работа с преносими стълби, при липса на стелки не е изключено, израз на която вероятност е визираното от работодателя в т. 20 от Инструкцията, при работа със стълбата работещият да е с подходящи обувки, осигуряващи го срещу подхлъзване. За това не споделя изводите на РС за наличие към датата на злополуката на стелки срещу подхлъзване по стълбата и допълнително мониран на нея парапет.

За горните изводи БлОС съобрази събраните доказателства. За достоверността на показанията на св. Б. който е единствен очевидец на злополуката, предвид възможната му заинтересованост, тъй като продължава да работи при ответника, БлОС в съответствие с чл. 172 от ГПК прецени същите след внимателен анализ за начина по който свидетелят е отговарял за едни и същи обстоятелства касаещи инцидента на злополуката, ведно с останалите сочени от него обстоятелства за начина на организация на работата, когато се налага да се вземат стоки чрез използване на стълбата и за напомнянията им на инструктажа при работа, ведно с останалите събрани писмени доказателства, предвид сл.бележка № 22/12.9.218 г., според която на В. И. е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 12.9.2018 г.

Ето защо БлОС счита, че правилно първоинстанционния съд не е дал вяра на показанията на свиделите на ищеца, негови близки за сочените от тях факти по време на настъпване на инцидента - за слизане по стълба с кашон в ръце. БлОС намира за незаконосъобразен довода на въззиваемия за липса на процесуална възможност за оспорване с въззивната жалбата на свидетелските показания на М. Б., тъй като становището не намира опора в закона по арг. от чл. 260 и чл. 266 от ГПК и при отчитане задължението на съда за законосъобразен анализ на събраните доказателства.

Посочено в настоящия акт за прието от БлОС за доказано поведение от И. по време на инцидента, според БлОС не е проява на груба небрежност.

Според трайно установената практика на ВКС /р. 45/8.4.21 г. по гр.д.

5

1580/20 г. на ВКС и цитираните в него решения;опр. № 163/10.3.2021 г. по гр.д № 1725/20 г. на ВКС, Р. 50073/23.6.23 г. по гр.д.№ 2025/222 г. на ВКС/ грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация като критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретния принос на увредения. Обезщетението може да се намали, ако пострадалия допринесъл за увреждането си , като е допуснал груба небрежност.

Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.

Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективнотото отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел- грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правили и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.