Определение № 149 от 09.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Пловдив, 09.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно частно търговско дело № 20245001000190 по описа за 2024 година

Производството е по чл.262ал.3 ГПК.

ЧАСТНА ЖАЛБА вх.№***год. е подадена от И. Т. К., ЕГН

**********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Н. Ш. от АК- Пловдив, срещу разпореждане №3094/30.ХІ.2023год. по т.д.№537/2022год. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната частна жалба вх.№***год., подадена от И. К. чрез пълномощника му адв. Н. Ш..

За да върне частна жалба вх.№***год., подадена от И. К., чрез адв. Н. Ш. срещу разпореждане №2297/4.ІХ.2023год. по т.д.№537/2022год. по описа на Пловдивски окръжен съд, първоинстанционният съд е установил, че с разпореждане

№2664/17.Х.2023год. на жалбоподателя е било дадено указание да представи документ за внесена ДТ в размер на 15лв., дължима съгласно чл.19 ТДТССГПК, преведена по сметка на ПАС, като в законоустановения срок, след като жалбоподателят е получил съобщението на съда, по делото не са представени доказателства за превод на дължимата ДТ и жалбоподателят е бил уведомен за последствията от евентуалното му процесуално бездействие, свързано с неизпълнение на указанията на съда в дадения му срок. Ето защо и на основание чл.262ал.2т.2 ГПК във връзка с чл.275ал.2 ГПК първоинстанционният съд е разпоредил частната жалба с вх.№***год. да се върне на жалбоподателя И. К..

Подаден е отговор на частната жалба вх.№ ***год. от К."В.К.К.Ч.З.С.М.И."“ гр.П., ЕИК ***, представлявана от председателя Р.П.Б., чрез пълномощника му адв. Н. Р. от АК- Пловдив, с възражение за нейната неоснователност, тъй като не са посочени нарушения на законни разпоредби. Ето защо моли разпореждането на ОС- Пловдив да се потвърди, като му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. с ДДС.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в частната жалба оплаквания и доводи, прие за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл.275ал.1 ГПК във връзка с чл.262ал.3 ГПК, от надлежно легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Разгледана и по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА

ЖАЛБА по следните съображения:

1

Въззивният съд установи, че след постановяване на решение№217/25.V.2023год. по т.д.№537/2022год. на ОС- Пловдив, е подадена въззивна жалба вх.№***год. от И. Т. К., ЕГН **********, чрез адв. Н. Ш., против постановеното по т.д.№537/2022 г. по описа на ОС– Пловдив решение. С Разпореждане №1771/11.VІІ.2023год. въззивната жалба е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано да внесе дължимата държавна такса за въззивното производство. Поради неизпълнение на дадените указания в законоустановения срок, с Разпореждане №2297/4.ІХ.2023год. съдът е върнал жалбата на жалбоподателя на основание чл. 262ал.2т.2 ГПК. Срещу посоченото разпореждане е постъпила банкетна частна жалба вх.№***год., подадена от И. Т. К., ЕГН **********, чрез адв. Н. Ш., която като нередовна жалба е оставена без движение с Разпореждане №2664/17.Х.2023год. до представяне на доказателства за платена държавна такса в размер от 15 лв., дължима съгласно чл. 19 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Поради неотстраняване на констатираната нередовност в указания срок, с Разпореждане № 3094/30.ХІ.2023год. частната жалба е върната на подателя й И. К..

Срещу последното разпореждане е подадена бланкетна частна жалба вх.№*** год. /втора по ред/, оставена без движение с Разпореждане № 99/12.І.2024год., като на жалбоподателя е дадено поредно указание за внасяне на дължимата държавна такса в размер от 15 лв., дължима съгласно чл. 19 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Тъй като жалбоподателят в законоустановения срок, след получаване на съобщението на съда на 17.ХІ.2023год., не е внесъл дължимата ДТ в размер на 15лв. по сметката на ПАС, с Разпореждане№3094/30.ХІ.2023год. по т.д.№537/2022год. на ОС- Пловдив на жалбоподателя И. К. е върната частна жалба вх.№***год. на основание чл.262ал.2т.2 ГПК.

Срещу това разпореждане на ОС- Пловдив е подадена бланкетна частна жалба вх.№***год.

/трета по ред/, от И. Т. К., чрез адв. Н. Ш., която е оставена без движение, тъй като не е внесена дължимата ДТ в размер на 15лв. по сметката на ПАС.

При така описаната хронология от извършени действия и постановени съдебни актове, въззивният съд счита, че е налице верига от частни жалби, които съставляват злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 от ГПК, от страна на жалбоподателя И.

К.. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на подадена жалба след неизпълнение на дадените на страната указания в срок. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Общият разум на закона, както се сочи в определение№222/21.ІІІ.2014год. по ч.гр.д.№1076/2014год. на ІІІ ГО на ВКС, изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничени във времето брой нередовни частни жалби, а целта на закона е споровете да намерят своето разрешение.

Превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед на обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им. В случая подадената трета по ред частна жалба е нередовна, но правилно ОС- Пловдив я е върнал на жалбоподателя на основание чл.262ал.2т.2 ГПК, и защото жалбоподателят осъществява злоупотреба с права, изразяваща се в подаване на верига от нередовни частни жалби, с които се препятства разрешаване на съществуващия между страните спор чрез влизане в сила на обжалвания акт.

2

По гореизложените съображения въззивния съд ще следва да се потвърди разпореждане №3094/30.ХІ.2023год. по т.д.№537/2022год. на ПОС, с което е върната частна жалба вх.№***год., подадена от И. Т. К., ЕГН **********, на основание чл.262ал.2т.2 ГПК, като законосъобразно.

С оглед изхода на спора, ще следва да се осъди жалбоподателят да заплати в полза на Държавата, по сметката на ПАС дължимата ДТ в размер на 15лв., а на основание чл.78 ГПК и заявеното от въззиваемия искане за разноски, ще следва да се осъди жалбоподателят да заплати на К."В.К.К.Ч.З.С.М.И."“ гр.П., ЕИК *** разноски по делото в размер на 360лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение, които реално са направени в настоящето производство.

По гореизложеното и на основание чл.278 ГПК във връзка с чл.262ал.3 ГПК Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3094/30.ХІ.2023год. постановено по т.д.№537/2022год. на Пловдивски окръжен съд, с което на основание чл.262ал.2т.2 ГПК е върната частна жалба вх.№***год., подадена от И. К. чрез пълномощника му адв. Н. Ш..

ОСЪЖДА И. Т. К., ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата, по сметката на Пловдивски апелативен съд, дължимата ДТ в размер на 15лв./ петнадесет лева/.

ОСЪЖДА И. Т. К., ЕГН ********** да заплати на К."В.К.К.Ч.З.С.М.И."“ гр.Пловдив, ЕИК *** разноски по делото в размер на 360лв. /триста и шестдесет лева/ с ДДС за платено адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно!

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3