Определение № 564 от 27.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 564 гр. Пловдив, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500389 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, чрез пълномощник юрк. Д.И., против разпореждане № 35961 от 27.12.2024г., постановено по ч.гр.д.№21719/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XII гр.състав, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, подадено от жалбоподателя срещу длъжника А. Л. А..

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на отсрещната страна.

Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Претенциите на заявителя черпят основанието си от договор за потребителски кредит № 720031221146 от 03.08.2022г., сключен с кредитополучателя А. Л. А..

С оглед основанието за възникване и съдържанието на правоотношението по процесния договор, длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Поради това на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е задължен 1 служебно да извърши проверка за съответствие на искането със закона и добрите нрави и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител. В конкретния случай следва да бъде проверено съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и ЗПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В процесния договор ГПР е определен в размер на 43,51 %, но не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин, каквото е изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Простото препращане към Приложение № 1 от ЗПК не съставлява изпълнение на това изискване, доколкото в същото са изброени общо допускания, приложими към различни уговорки в кредитните договори.

Това препятства потенциалния кредитополучател да прецени информирано дали да сключи договора за кредит при определените условия и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за средния потребител начин. Това поражда обосновано предположение, че претендираните вземания се основават на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Това води до противоречие на искането на заявителя със закона (чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), което е основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.

На следващо място, видно от съдържанието на представения договор, размерът на отпуснатия кредит е 2400 лв., а размерът на предвидената възнаградителна лихва е 1261,62 лв. Настоящият състав намира, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието с добрите нрави, като аргументите за този извод са следните: Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, изр.3 ЗЗД е налице, когато при договаряне на насрещните задължения на страните се нарушават принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските взаимоотношения и на недопускането на неоправдано имуществено разместване. В случая договорът за заем е със срок от 26 месеца, отпуснатата парична сума е в размер на 2400 лв., а възнаградителна лихва възлиза на 1261,62 лв. Размерът на тази възнаградителна лихва е свръхпрекомерен, като не е установено по делото да е икономически обоснован. Тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията на насрещните страни по правоотношението и то във вреда на кредитополучателя, като е породила задължение в обем, нарушаващ принципа за недопускане на неоснователно обогатяване и като краен резултат- водещ до накърняване на добрите нрави.

В настоящия случай размерът на възнаградителната лихва надвишава половината от размера на отпуснатата сума. Следва да се посочи, че страните 2 имат възможността да уговарят заплащането на възнаградителна лихва и над размера на законната лихва. Ограничител на размера на възнаградителната лихва се явяват добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота. Противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща половината от размера на отпуснатата сума, както е в процесния случай и което обстоятелство неминуемо води до нарушение на добрите нрави.

Настоящият състав намира, че в случая не е приложима и разпоредбата на чл. 23 ЗПК. От съдържанието на представеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката не става ясно какъв е остатъчния размер на чистата стойност на кредита. Липсва информация за плащанията от длъжника, както и в какъв размер са същите. По този начин за съда е невъзможно да прецени какъв е точния размер на чистата стойност, поради което и нормата на чл. 23 ЗПК не може да намери приложение.

Поради съвпадение на крайния извод на Пловдивския окръжен съд с този на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 35961 от 27.12.2024г., постановено по ч.гр.д.№21719/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XII гр.състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3