Определение № 122 от 28.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. Стара Загора, 28.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20255500500052 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на „Б.Д.“ АД - гр.С., чрез юриск. К.М. против разпореждане № 6091 от 23.12.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 3359/2024 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Н. Х. Ш. за сумата 78,19 лв. – такса за нереволвиране на кредитна карта по договор за кредит от 20.09.2019 г.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага съображения за дължимост на претендираната такса, като се позовава на разпоредби на Общите условия за издаване и обслужване на кредитни карти.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане. Претендира за разноски.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство. С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на „Б.Д.“ АД -гр.С., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Н. Х. Ш. за сумата 78,19 лв. – такса за нереволвиране на кредитна карта по договор за кредит от 20.09.2019 г. За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че претендираното вземане за такса, поради липса на действително предоставена услуга на клиента, противоречи на разпоредбата на чл. 10а ЗПК. Счел е също, че по характера си това вземане не представлява такса, а неустойка – неустоечна клауза под форма на такса за обслужване на картата, за неизпълнение на задълженията на 1 картодържателя по договора, което е в противоречие с чл. 33, ал 1 ЗПК.

Разпореждането е правилно.

Частно гражданско дело № 3359/2024 г. по описа на Районен съд Казанлък е образувано по заявление на „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 873,85 лв.

– главница; 229,84 лв. - възнаградителна лихва; 9,25 лв. - мораторна лихва, заедно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането на вземането, както и за 78,19 лв. – такса за нереволвиране на кредитна карта. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за главницата от невърнат кредит, възнаградителната лихва, мораторната лихва и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението, както и за разноските по делото.

Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ - извлечение от счетоводните книга на банката, като в т.13 на извлечението се претендира сумата от 78,19 лв. - такси за нереволвиране на кредитна карта.

Претенцията на заявителя се основава на сключен с физическо лице договор за предоставяне на платежни услуги и допълнение към него за кредитен лимит по кредитна карта, поради което приложим в случая е Закона за потребителския кредит. Разпоредбата в ОУ на ,,Б.Д.“ АД, в която е предвидена дължимостта на такса в случай на нереволвиране на кредитна карта противоречи на закона, поради което е нищожна. Това парично вземане по своята правна същност представлява неустойка, а не такса, независимо че е наименувано така, тъй като възниква като насрещно задължение на кредитополучателя не за предоставена му от банката услуга, а като санкция за неизпълнение на произтичащо от договора негово задължение. Касае се за вземане, което възниква при невнесена от картодържателя минимална сума за револвиране, поради което е налице противоречие с разпоредбата на чл.33 ЗПК. Налице е и посоченото от заповедния съд противоречие с разпоредбата на чл.10а ЗПК, тъй като кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, които трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит по вид, размер и действието, за което се събират.

Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. В случая претендираното като такса вземане не кореспондира с предоставена от банката допълнителна услуга във връзка с платежния инструмент, а и то не е дефинирано в договора за предоставяне на платежни услуги и допълнение към него за кредитен лимит по кредитна карта, а в друг документ – условия за издаване и обслужване на кредитни карти.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК 2 и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно, следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6091 от 23.12.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 3359/2024 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3