Решение № 61 от 23.03.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Враца, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221400500011 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "А2В Дорс" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя В. П.

П. С., чрез пълномощника адв.Р.С., против Решение № 260463/01.11.2021 г. по гр.д.№ 1261/2021 г. по описа на Районен съд-Враца в частта, с която е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.361, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл.356, ал.2 ТЗ, че дружеството-въззивник дължи на "Тия Логистик" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, сумата от 1 776,15 лв. /от които 1056,15 лв.- главница по фактура № 0000012158/21.08.2019 г. и 720,00 лв. – главница по фактура № 0000012112159/21.08.2019 г./, представляващи уговорено възнаграждение по сключени договори за транспорт от 19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г.до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 260258/28.01.2021 г.за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 388/2021 г.по описа на РС-Враца, както и в частта, в която дружествотовъззивник е осъдено да заплати сумата 773,01 лв., представляваща направени разноски в производството по гр.д.№ 1261/2021 г.по описа на РС-Враца, и сумата 335,52 лв., представляваща направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 388/2021 г.по описа на РС-Враца.

Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Развива съображения, че районният съд 1 е обосновал решението си, тълкувайки и прилагайки разпоредбите на Закона за автомобилните превози, касаещ правоотношения между спедитор и превозвач, които са неотносими към настоящия спор. Навежда доводи, че дори и да се приеме, че между страните е сключен договор за спедиция, спедиторът, освен задължението да сключи договор за превоз, дължи и отчет на доверителя, който се изразява в даване сметка за извършеното и прехвърляне на резултатите от сключения договор. В случая спедиторът е уведомил доверителя за изпълнителната сделка, но същият не я е приел, за да бъде прието, че е даден отчет от спедитора. Въззивникът изтъква, че е претърпял вреди в резултат на лошо изпълнение на произтичащото от договора задължение за спедитора за полагане дължимата грижа на добрия търговец, изискваща спедиторът да обезпечи изпращането на товара до местоназначението му като направи най-подходящия избор на превозвач и на следващите спедитори при приемането и съхранението на стоките. Счита, че в случая вредите са произлезли от поведението на ангажирания от спедитора превозвач /чл.363, ал.1 ТЗ/, чийто служител виновно не е изпълнил възложеното задължение при превоза, а не от спецификата и необходимостта от специален ред за транспортирането на стоката.

Във въззивната жалба се твърди, че отговорността на спедитора произтича и от неупражняване на правото му по договора за превоз да получи от превозвача обезщетение за настъпилите вреди и да го прехвърли на доверителя /чл.361, ал.2 вр. чл.355 ТЗ/. Навеждат се доводи, че когато спедиторът действа въз основа на същински спедиционен договор, той става страна по превозния договор в качеството на товародател и може от свое име да прави рекламации при забава, липси и повреди. В случая всички права и задължения по договора за превоз са възникнали за спедитора, включително и правото на обезщетение за вреди, което е породено от сделката с третото лице-превозвач и спедиторът е бил задължен да упражни на основание чл.361, ал.2 вр. чл.349, ал.3 ТЗ, тъй като доверителят не би могъл да стори това преди прехвърлянето му от спедитора.

Въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на предявения иск като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност – за уважаване на възражението за прихващане с размера на исковата претенция до размера на по-малкото вземане.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от "Тия Логистик" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя К. Т. Д., чрез пълномощника адв.Г.Г., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемият счита, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, както и че районният съд правилно е приложил при решаването на спора правилата на спедиционния договор.

Въззиваемият счита, че с грижата на добър търговец е изпълнил изцяло и добросъвестно своите задължения по сключения спедиционен договор, в т.ч. е дал сметка на своя контрагент за извършеното по договора и е прехвърлил резултатите от същия. Посочва, че действително отговаря за избора на превозвач, но в случая е положил дължимата грижа като е избрал превозвач, който е от дълго време в бранша, има голям опит и върши работата си съвестно и безупречно. Сочи също, че доколкото транспортът на стоки е дейност, свързана с много рискове, то е възможно да настъпят щети на 2 транспортираното имущество, но това обстоятелство само по себе си не представлява доказателство за определяне на превозвача като неподходящ.

В отговора се изразява несъгласие и с твърденията в жалбата, че ищецът не е изпълнил задължението си да съдейства на товародателя да получи обезщетение за претърпените при транспорта вреди. Твърди се, че още с узнаване на обстоятелството за настъпване на тези вреди е заведена щета в застрахователното дружество "Булстрад" под № 344319191900468 и от страна на спедитора са положени грижи да бъдат представени всички необходими доказателства за успешно реализиране на правото на обезщетение. В случай, че такова не е изплатено, това се дължи единствено на бездействието на ответната страна при преговорите със застрахователя и нереализиране на правата й по съдебен ред. Развиват се правни съображения, че задължението на спедитора да съдейства при предявяване на застрахователната претенция, макар и да е изпълнено, е несъщинско и акцесорно, поради което неизпълнението му не е скрепено със санкция и не е основание за неизплащане на дължимото по договора възнаграждение, а поражда единствено възможност на товародателя да претендира вреди, но правото му на иск се погасява с изтичането на 1-годишен давностен срок съгласно чл.366 ТЗ. Изтъква се, че в случая въззивникът твърди, че именно от неизпълнението на това задължение на спедитора са настъпили имуществени вреди в размер на 550 евро, но освен, че е погасена по давност, тази претенция е останала и недоказана по основание и размер. Въззиваемият счита, че въззивникът не е посочил каква е причинно-следствената връзка между неизпълнението на задължението на спедитора да съдейства пред застрахователя за получаване на обезщетение и настъпилите щети. Изтъква, че за причинените по време на превоза вреди отговорност носи превозвача и претенцията на товародателя трябва да бъде насочена към него, а не към спедитора.

В отговора се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение, както и за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част, въззивният съд взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с предявен от "Тия Логистик" ЕООД иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 361, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. с чл.

356, ал. 2 ТЗ за признаване за установено по отношение на "А2В Дорс" ООД, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 776,15 лв. /от които 1056,15 лв.главница по фактура № 0000012158/21.08.2019 г. и 720,00 лв. – главница по фактура № 0000012112159/21.08.2019 г./, представляващи уговорено възнаграждение по сключени договори за транспорт от 19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г.до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 260258/28.01.2021 г.за изпълнение по чл.410 3

ГПК по ч.гр.д.№ 388/2021 г.по описа на РС-Враца. В условията на евентуалност с главния иск е съединен и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 372, ал. 1 ТЗ, чл. 379 ТЗ и чл. 49 ЗАвП за заплащане на същата сума, но като произтичаща от договори за превоз от 19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г.до окончателното й изплащане. Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 258,53 лв., представляваща законната лихва върху сумата 1 776,15 лв. за периода 22.08.2019 г. – 27.01.2021 г.

В исковата молба се посочва, че "Тия Логистикс" ЕООД e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу "А2В Дорс" ООД за посочените суми, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 388/2012 г. по описа на РС-Враца и е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В законоустановения срок е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение, което поражда правен интерес от предявяване на установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Твърди се, че между страните са били сключени два договора за транспорт на стоки – врати, на 19.08.2019 г. с номера 19/S08263 и 19/S08264, в изпълнение на които ищецът е сключил договори за превоз на товар с "Грийн Карго" ЕООД и "Вин Брадърс" ООД, по силата на които превозвачите са извършили транспорт на врати, собственост на ответника, от гр. Враца до адреси в Република Германия. Посочва се, че превозът е бил извършен в съответствие с изискванията на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като са били издадени международни товарителници, подписани от изпращача и превозвачите, както и че стоките са били приети от получателите в Република Германия на 23.08.2019 г. и на 26.08.2019 г. Ищецът сочи, че за извършения транспорт е издал фактура № 0000012158/21.08.2019 г. на стойност 1 056, 15 лв. по договор 19/S08263 и фактура № 0000012159/21.08.2019 г. на стойност 720, 00 лв. по договор 19/S08264. Счита, че е изпълнил и задължението си да даде сметка по смисъла на ТЗ след приключване на изпълнението на поръчката, като е представил на доверителя издадените фактури, в които са посочени индивидуализиращите белези на избраните превозвачи, вида и регистрационните номера на използваните превозни средства и платените на превозвачите навла. Твърди се, че с представянето на фактурите ищецът е отправил до ответника покана за плащане на дължимото възнаграждение в срок до 22.08.2019 г., от който момент последният е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва. Изтъква се, че въпреки отправяните покани за плащане ответникът и до момента не е изпълнил паричното си задължение за заплащане на дължимата за транспорта цена.

Във връзка с твърденията на ответника в подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение, че сумата не е заплатена поради повреда в транспортираните врати, ищецът излага съображения, че в случая е изпълнил всички свои задължения като спедитор с грижата на добрия търговец. Досежно драскотините по вратата, описани в международна товарителница с № 1900017/20.08.2019 г., ищецът твърди, че е изпълнил задължението си да уведоми и съдейства на ответника да упражни правата си във връзка с увреждането на товара, като с това е дал възможност на ответника да придобие директни претенции срещу третото лице – превозвач.