Решение № 33 от 10.12.2024, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Г.Т., 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно наказателно дело № 20243220200109 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано, по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, по жалба на Н. С. С. с ЕГН - **********, чрез адв. Ж. Г. от АК – В. с адрес: гр. В., ул.

„******“ **, ет.*, офис * срещу Наказателно постановление № ***** от *******г., издадено от Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д..

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя, за извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДвП му е наложена „Глоба” в размер на 200/двеста/ лева; за извършено нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена „Глоба” в размер на 100/сто/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

Жалбоподателят е редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се представлява. За откритото съдебно заседание, провело се на 13.11.2024г. е подадена е молба – “Пледоария” от жалбоподателят чрез адв. Ж. Г. от АК - В., процесуален представител на страната, за невъзможността да присъства в откритото съдебно заседание и моли да се даде ход на същото с изложено становище. Поддържа внесената жалба и направените в нея констатации, оспорва наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно и моли същото, като такова да бъде отменено изцяло, а алтернативно да бъде намалено наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Въззиваемата страна РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д., редовно призована, не се представлява, прилага становище относно основателността на жалбата, в 1 което се излагат подробни доводи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и като такова следва бъде потвърдено.

Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения от него АУАН, че жалбоподателят е допуснал вменените му нарушения.

Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл.59,ал.2 ЗАНН, от връчването му на оспорваното НП.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на нарушителя и един свидетел, и съдържа реквизитите посочени в чл. 42 ЗАНН. АУАН е бил предявен и връчен по надлежния ред на жалбоподателя, като при предявяване на акта, санкционираното лице се е запознало със съдържанието му, като в установения 7-дневен срок не е представил и писмени възражения, на основание чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

В АУАН и в НП, като нарушение са вписани нормите на: по пункт 1 чл.23, ал.1 от ЗДвП; по пункт 2 - на чл. 123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП.

Описаните фактически обстоятелства в АУАН и НП безспорно сочат обвинение за извършените административни нарушения.

С оглед изложеното съдът намира, че както АУАН, така и обжалваното НП са законосъобразни във формалноправен аспект.

От фактическа страна:

С Наказателно постановление № ***** от *******г., издадено от Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д., въз основа на АУАН № **** от****** на жалбоподателя Н. С. С. с ЕГН - **********, за извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДвП му е наложена „Глоба” в размер на 200/двеста/ лева; за извършено нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена „Глоба” в размер на 100/сто/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца, за това че на 14.02.2024г. около 18:00 часа по път 1142 между селата В. и П., на около 1км след табела за изход на с. П. в посока с. В., управлява собствения си лек автомобил „В.” с peг.

№ *******, като не се движи на достатъчно безопасно разстояние от 2 движещият се пред него автомобил , който ако намали своята скорост или спре рязко трябва да успее да избегне удара и застига намиращия се в този момент пред него л.а. „Д. С.” с peг. № *****, удря го в задната част и допуска ПТП с материални щети и по двете МПС-та. След възникналите противоречия относно инцидента водача не остава на мястото на ПТП-то до идване на органите на МВР.

В резултат на констатираното нарушение, на 01.03.2024г. Я. К. П., в качеството си на полицейски инспектор при ОДМВР-Д., РУ – Г.Т., в присъствието на двама свидетели, е съставил АУАН АД35945 от 01.03.2024г, като е описал и квалифицирал установените нарушения, като административни нарушения по ЗДвП.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление. В съдебното заседание като свидетели са разпитани актосъставителят Я. П. – констатирал нарушенията, Т. Я. – свидетел при констатиране на процесното нарушение и съставянето на АУАН и М. Д. – свидетел и непосредствен очевидец при извършване на процесните нарушения от жалбоподателя.

Актосъставителят в откритото съдебно заседание свидетелства за фактическата обстановка на извършените нарушения, така както е описана в АУАН и обжалваното наказателно постановление. Същият е извършил проверка относно инцидент случил се на 14.02.2024г., за който бил подаден сигнал. Свидетелят Е.Е., присъствал единствено при съставяне на АУАН. М.

Д. свидетелства като непосредствен очевидец и обяснява, че на 14.02.2024г. около 18.00 часа, по пътя между селата В. и П. намиращи се на територията на общ. Ген Тошево, при разминаване с автомобила управляван от жалбоподателя несъзнателно го е заслепил с фаровете си, в резултат на което С. променил посоката на движение и тръгнал след автомобила на свидетеля, доближил го и последвал удар в задната част на управлявания от свидетеля автомобил. Свидетелят преустановил движението, след което последвал скандал, в който Н. С. отправил обиди и заплахи, поради което позвънил на тел. 112 за да съобщи за случилото се. Жалбоподателят не останал на място, а продължил пътя си.

Съдът намира показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното дирене за непротиворечиви, логично подредени и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което ги кредитира изцяло като и намира изложената фактическа обстановка за безспорно установена.

От страна на жалбоподателят не е представено нито едно доказателство, което да оборва установената фактическа обстановка.

От правна страна, съдът не споделя становището на жалбоподателя, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради изложените по-горе мотиви. При издаването на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са прехвърлени и в НП. В 3

АУАН правилно и коректно е отразено нарушението, кои норми и въз основа на кои доказателства се издава. Предвид горното съдът счита, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на нарушителя.

При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно е установено, че констатираното в АУАН нарушение е извършено от лицето, посочено като нарушител.

Съдът счита, че извършването на нарушенията, за което е наказан жалбоподателя е доказано от приложените по делото доказателства.

От приложената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят С. притежава СУМПС категории А, В и М от 27.01.2023г.

Същият е наказван по ЗДвП още преди да му бъде издадено свидетелство за управление на МРС. В рамките на около година същият е наказван за нарушения на правилата за движение веднъж с влязло в сила наказателно постановление и 7 пъти с фишове.

При съобразяване на данните от справката и показанията на свидетелите, съдът счита, че определените наказания съответстват на обществената опасност на деянието и на водача и са съобразени със законовите цели. Касае се за системен нарушител на правилата за движение, който в рамките на сравнително кратък период е наказван общо 8 пъти за извършени нарушения, като очевидно наложените наказания до момента не са постигнали превъзпитателен ефект. Ето защо, с цел да се превъзпита нарушителя, а и да му бъде отнета възможността да върши нови нарушения, същият правилно е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца – към средния размер предвиден от законодателя в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Наложената му глоба около средния размер по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП също е съобразена с обществената опасност на конкретното деяние и деец.

Санкцията по 179, ал.2, пр.2 от ЗДвП - „Глоба” в размер на 200/двеста/ лева е фиксирана в закона и не е предоставена възможност на наказващия орган за промяна в размера й.

С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се дължат.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***** от *******г., издадено от Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д., с което на Н. С. С. с 4

ЕГН - ********** с адрес: гр. гр. В., жк. „В.В.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, с което за извършено административно нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДвП му е наложена „Глоба” в размер на 200/двеста/ лева; за извършено административно нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б. В от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена „Глоба” в размер на 100/сто/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Д. в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 5