Присъда № 5 от 14.05.2024, Районен съд - Пирдоп

МОТИВИ към ПРИСЪДА №5/14.05.2024 г. по НЧХД № 234/2023г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - *******

С частна тъжба М.И.И., ЕГН: ********** е предала на съд И.С.З., ЕГН:**********, обвинявайки го за това, че на 20.07.2023г., около 10:00 ч. пред входа магазин за дрехи, находящ се в гр.*******, на ул. „************“ №2 е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката М.И.И., ЕГН: ********** в нейно присъствие като я нарекъл „..курво, боклук такъв, ще ти еба майката...“, като деянието е извършено публично – престъпления по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 НК.

С тъжбата срещу подсъдимия З. е предявен и граждански иск за сумата от 3000.00 лв., която тъжителката И. претендира като обезщетение за настъпили спрямо нея неблагоприятни последици, а именно – засягане на достойнството и самооценката на тъжителката вследствие на инкриминираното деяние. Съдът е приел гражданския иск за съвместно разглеждане.

В хода на съдебното производство частната тъжителка М.И.И. се представлява лично и от упълномощения повереник - адв. Я.С.А. от САК. В хода на съдебните прения адв.С.А., от името на доверителката си моли съда да уважи подадената от нея тъжба срещу подсъдимия И.З., като постанови присъда, с която да го признае за виновен в извършване на вмененото с тъжбата престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 НК. Счита, че в хода на съдебното производство са събрани гласни и писмени доказателства, относими към изложените в тъжбата факти, правнорелевантни за състава на вмененото престъпление против личността, с непосредствен обект засягане на човешката чест и достойнство. Според адв.С.А. в производството са събрани достатъчно преки доказателства, от чиито анализ се установяват мястото на деянието, датата на деянието, изреченото от подсъдимия З., както и че деянието е извършено на обществено място. Повереникът прави анализ на събрания доказателствен материал, като обобщава свидетелските показания в две групи и моли съда да цени свидетелските показания на Г.Г., която е очевидец на деянието, а показанията й са верни, логични и непротиворечиви, последователни и взаимосвързани. Моли съда да цени и свидетелските показания на А.П., която макар да е майка на тъжителката и да не е очевидец на случая, е възприела състоянието на дъщеря си, когато й се е обадила непосредствено след това. В показанията на втората група свидетели- на защитата- П.Б. и П.У., повереникът открива съществени противоречия, както по между им, така и с останалите, събрани по делото доказателства. Според адв.С.А., въпреки отправените им от съда предупреждения за наказателнаат отговорност за лъжесвидетелстване, П.Б. е затаил истина пред съда, а П.У. съзнателно е потвърдил неистина за фактите от 20.07.2023г. Житейски нелогично било твърдението на П.Б., че седейки на предната седалка на автомобила, управляван от З., не е чул нищо от случилото се между страните. Показанията на свидетеля У. пък се иска да не бъдат кредитирани, тъй като той бил с много ниска степен на възприемане на ситуацията, на възпроизвеждане на събитието, неориентиран за времето на деянието и е единствено свидетел за съдебната зала в полза на защитата. Според адв.С.А. приетите писмени доказателства от приобщената прокурорска преписка № 1677/2023г. по описа на РП************ и по-конкретно доклада от 12.10.2023г. на РУ-******* подкрепя тезата на тъжителката, тъй като са събрани данни за грубо и арогантно поведение от страна на И.З. спрямо М.И., нейните твърдения от жалбата са приети за истина и са станали основание за започване на дисциплинарно производство. По отношение дадените от подсъдимия обяснения се иска съдът да ги прецени на базата на останалите събрани по делото доказателства. Повереникът счита тези показания за изключително противоречиви и се обосновава защо. Противоречие имало между неговите обяснения в съдебното производство и такива, които собственоръчно е написал в досъдебното производство и в които сочи, че на процесната дата през месец юли 2023г. е разговарял с М.И. и й предал какво е казал за нея новият й приятел, който я бил нарекъл „боклук“. Това показвало, че от страна на подсъдимия са налице различни версии за случилото се, които обаче са неверни, поради което моли съда да не кредиира обясненията му. Коментира се от повереника на тъжителката и правната характеристика на престъплението „обида“- умишлено деяние, с което се цели да 1 се посегне върху честта и достойнството на пострадалото лице. От обективна страна изпълнителното деяние се изразявало в казване на нещо унизително за честта и достойнството на друго лице в негово присъствие, като в случая тъжителката била наречена „курва“ и „боклук“, а думите били казани в нейно присъствие, както и в присъствието на други хора на обществено място. В конкретния случай деянието било извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че в присъствието на тъжителката изрича думи, които са унизителни за честта и достойнството й, предвиждал е, че тези думи ще бъдат чути и възприети от нея и е целял изявленията да достигнат до съзнанието й. Сочи се, че по делото няма никакви доказателства в насока на това, че към момента на деянието подсъдимият не е могъл да разбира свойството и значението на извършваните от него действия и да ръководи постъпките си, поради което той е годен субект на наказателната отговорност, още повече че същият е полицейски служител, което предполага неговата психическа годност, за да изпълнява служебните си задължения. Деянието пък било квалифицирано като публична обида, тъй като е извършено в присъствието на други лица, на обществено място- пред магазин, на паркинг в населено място, в което потокът от граждани е неограничен. Като отегчаващо отговорността обстоятелство се сочи безкритичното отношение на подсъдимия към случилото се, както и качеството му в реалния живот – полицейски служител, който следва да дава пример на обществото, а в случая е налице точно обратното. Иска се от съда да признае подсъдимия за виновен и да определи справедливо наказание. Претендират се и разноски.По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск адв.С.А. моли съда да го уважи както е предявен, тъй като са налице кумулативните елементни на чл.45 ЗЗД за деликтната отговорност. Иска се от съда да вземе предвид причиненото на тъжителката психическо неудобство и емоционално разстройство след случилото се.

Подсъдимият И.С.З. бива защитаван от упълномощения от него адв. Г.Ц. от САК.

Защитникът счита, че изложеното в частната тъжба не отговаря на действителната фактическа обстановка и не се подкрепя както с преки, така и с косвени доказателства.

Адв.Ц. счита, че показанията на свидетелката Г.Г. следва да бъдат кредитирани частичноотносно обстоятелствата за мястото и времето на събитието, като останалата част от показанията са колебливи и противоречиви. Същата не могла да съобщи къде точно е спрял автомобила си подсъдимият, на какво разстояние от входа на магазина, колко на брой и кои лица са пътували в автомобила, какво точно е казал подсъдимият и дали репликите му са били отправени точно към тъжителката. Адв.Ц. сочи, че в показанията на Г. от 07.02.2024г. се твърди, че по време на описаното в тъжбата събитие, тя и тъжителката са били вътре в магазина и в тази връзка счита, че ако някой е отправял реплики по посока на магазина, биха могли да бъдат чути само от този, който се е намирал пред магазина или под касата на вратата., което водело до еднозначен извод, че показанията й не са достоверни относно отправените реплики, тъй като е била във физическа невъзможност да ги възприеме лично и непосредствено. Показанията на свидетелката А.П. пък не се отнасяли до времето, мятото и поведението на подсъдимия, тъй като не е възприела събитията лично и показанията й не носят информация, годна да изясни правилната фактическа обстановка. Показанията на свидетеля Б. се сочи, че са колебливи, противоречиви, променящи се в процеса на разпита и нелогично звучат думите му, предвид че той е стоял до подсъдимия и както се изразява:

„ровейки в телефона“ не е чул нищо и не е видял нищо, но е чул, че нещо се „извикало“, както заявил по време на очната ставка. Очевидно било, че затаява обстоятелства, което го определя като лице, заинтересовано от изхода на делото, но в полза на тъжителката и пак по тази причина потвърждавал неистина: че няма връзка с тъжителката и е бил каран от подсъдимия да й се обажда. Иска се от съда да не кредитира показанита на Б., а единствено показанията на П.У., които са подробни, последователни, категорични и еднозначни.

Съпоставяйки ги с показанията на всички останали свидетели, неговите съвпадали с останалите и давали точна картина на събитието, поради което следва да се кредитират изцяло. Обясненията на подсъдимия З. пък били добровсъвестни и изцяло кореспондирали с показанията на Г. и У. относно безспорно доказаните обстоятелства и с категоричните и еднозначни показания на свидетеля У. по спорните обстоятелства, а именно: отправял ли е подсъдимият обидни думи и реплики към тъжителката. Предвид това неговите обяснения не следвало да се приемат единствено като защитна позиция, но и като годно доказателство. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се изяснява според защитника 2 действителната фактическа обстановка, а именно: че тъжителката И. и подсъдимият З. са имали връзка в определен период от време, след което са се разделили, но И. продължила да търси З., настоявайки да възобновят връзката си. На 20.07.2023г., около 10:00 часа З., Б. и У. минавали покрай магазин за дрехи в гр.*******, на ул. „************“ №2, в който момент тъжителката се намирала около входа на магазина. Минавайки покрай нея подсъдимият свирнал с клаксон и вдигнал ръка за поздрав, след което продължил пътя си. Счита, че така изложената фактическа обстановка е установена въз основа на обясненията на подсъдимяи З., показанията на разпитаните свидетели Г. и У., приложеното копие на прокурорска преписка №1677/2023г. на РП-************. Адв.Ц. намира, че след преценка на всички релевантни доказателства, изводът е че с горното деяние подсъдимият З. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.148, ал.1, т.1 НК вр. чл.146, ал.1 НК, не са накърнени обществени отношения, осигуряващи ненакърняване на доброто име на личността в обществото. От обективна страна, предвид установената фактическа обстановка, липсвали каквито и да е доказателства, че на 20.07.2023г. подсъдимият З. е изрекъл инкриминираните думи и изрази.

Защитникът счита, че подсъдимият З. следва да бъде признат за невиновен и моли съда да го оправдае на основание чл.304 НК по повдигнатото обвинение. Моли съда да отхвърли и предявения граждански иск, представляващ претенция за обезщетение на причинените неимуществени вреди в резултат на повдигнатото обвинение, като неоснователен и недоказан. Претендира се заплащане на сторените от подсъдимия разноски за адвокатски хонорар.

При упражняване на правото си на защитна реч и на последна дума по чл. 297 НПК подсъдимият И.З. заявява, че поддържа казаното от адв.Ц. и моли да бъде оправдан, защото не е обиждал никой.

Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

И.С.З. е роден на 02.01.1974 г. в гр. ************ и живее в гр.************, ул.

„************“ №7, българин, български гражданин, със средно-специално образование, неженен, неосъждан, работи като полицейски служител в РУ-*******, с ЕГН: **********.

Подсъдимият И.С.З. и частната тъжителка М.И.И. имали няколкогодишна интимна връзка, по време на която всеки от тях имал друго свое семейство и впоследствие се разделили. Около година след раздялата им- на 20.07.2023г., около 10:00 часа, подсъдимият З., с личния си автомобил, возейки на предната дясна седалка своя приятел П.Б., минал покрай магазин за дрехи, находящ се в гр.*******, на ул. „************“ №2, в който работи Г.Г. - приятелка на М.И.. Минавайки покрай магазина, разположен на обществен паркинг в центъра на града, З. забелязал вътре М.И. и след като подминал върнал колата на заден ход, така че да застане пред магазина, отворил предния десен прозорец от страната на пътуващия с него П.Б., натииснал клаксона и на висок глас извикал И. да отиде с думите „Ела тук, ма!“, но тя не го направила, след което З. продължил да свири и й се провикнал, че е „боклук“ и „курва“, напсувал я с израза „Ще ти еба майката!“ и й показал среден пръст.