Определение № 1273 от 12.10.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1273 гр. Плевен, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500811 по описа за 2026 година Производство по чл.274,ал.1 ГПК.

С определение на Плевенски РС №2822 от 29.06.2026г.,постановено по гр.д.№845/2026г.е прекратено на осн. чл. 130 ГПК производството по гр.д.№ №845/2026г. по описа на РС-Плевен, като недопустимо.Със същото определение на ПРС е върната исковата молба на "Мерцедес Сървис кард” Гмбх и Ко Кг,регистрирано във Федерална република Германия, регистрационен номер на дружеството: H R A ***, със седалище и адрес на управление: М., *** К., представлявано от Г.Ш..

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от ищеца пред ПРС "Мерцедес Сървис кард” Гмбх и Ко Кг, дружество,регистрирано във Федерална република Германия, представлявано от Г.Ш.,чрез пълномощника адвокат Д. П. от САК,с която същото се обжалва като неправилно,постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се,че неправилно ПРС е приел ,че за ищеца липсва активна процесуална легитимация,че активната легитимация се определя от твърденията в ИМ,а не от това дали ще бъдат доказани.В ИМ са изложени твърдения,че UTA e прехвърлило вземането ,длъжникът е уведомен и ищецът е носител на вземането ,което обуславя допустимост на иска.Изложени са доводи,че преценката дали тези твърдения са доказани е въпрос по основателността,а не по допустимостта на иска ,като съдът на практика е извършил предварителна проверка на доказателствата и е решил спора по същество.Неправилен е извода на съда, че липсата на доказана цесия означава липса на процесуална легитимация. Липсата на доказателства за цесия е преценка по съществото на спора.Твърди се,че в определението на ПРС подробно са възпроизведени възраженията на ответника в писмения отговор,който не е връчен на ищеца и не му е дадена възможност да вземе становище ,не са дадени указания за представяне на допълнителни доказателства.В жалбата е посочено,че са 1 нарушени принципите на равенство на страните ,състезателното начало,правото на защита по чл.9 ГПК,правото на изслушване по чл.121 от Конституцията, чл.6§1 от Европейската конвенция по правата на човека.Моли съда да отмени обжалваното определение и делото бъде върнато на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба –„ТЕПИХ ТРАНС“ООД гр.Плевен,представлявано от управителя К.Г.,чрез пълномощника му адвокат В. И. от ПАК,с който моли съда да остави без уважение депозираната частна жалба ,а обжалваното определение на ПРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.Правилен е изводът на съда,че липсват доказателства за цесия.Неоснователни са възраженията за проведено едностранно производство, в което са възприети възраженията на ответника.Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.127,ал.2 ГПК,съгласно която с ИМ ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства,които ще установява с тях и да представи всички писмени доказателства.В случай,че е налице договор за цесия е следвало да бъде представен от ищеца още с ИМ.В заключение моли съда да остави в сила обжалваното определение на ПРС като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания и събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК ,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Гр.д/845/2026г.по описа на ПРС е образувано на основание постъпила искова молба от „Мерцедес Сървис кард” Гмбх и Ко Кг, дружество, регистрирано във Федерална Република Германия, представлявано от Г.Ш.,чрез пълномощника адвокат Д. П. от САК срещу „ТЕПИХ ТРАНС“ООД гр.Плевен ,като претенцията е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата 2 435,50 евро ,представляваща неизплатена сума за предоставени услуги-извършен ремонт,поправка и поддръжка на МПС с рег.

№*** в сервиз,съгласно няколко броя фактури.

Извършена е размяна на книжа и от ответника в срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор,в който е направено възражение за недопустимост на предявения иск ,поради липса на активна процесуална легитимация за ищеца.

За да постанови обжалваното определение за прекратяване производството по делото, ПРС е приел ,че представените към исковата молба доказателства - фактури и отчети са издадени от УНИОН ТАНК Екщайн ГмбХ и Ко (УТА/ UTA), а не от ищеца,като липсват доказателства за цесия,поради което е счел,че вземането не е цедирано.На това основание е стигнал до извод за недопустимост на иска,поради липса на активна процесуална легитимация за дружеството ищец.Тези изводи на ПРС са изцяло неправилни, незаконосъобразни и не се споделят от въззивната инстанция.

С предявения осъдителен иск ищецът твърди,че ответното дружество му дължи претендираната сума за извършения ремонт на описания лек 2 автомобил,за което са издадени процесните фактури,т.е.претенцията е за непогасени парични задължения.Въпросите досежно това какви са действителните отношения във вр.с извършения ремонт на МПС между двете немски дружества,дали има цесия между ищеца и дружеството УНИОН ТАНК Екщайн ГмбХ и Ко (УТА/ UTA издало процесните фактури и отчети,на кого следва да се извърши плащането на фактурираните услуги, са въпроси по съществото на спора,които касаят основателността или неоснователността на предявения иск ,а не неговата допустимост.Ищецът твърди ,че е кредитор,че на него,а не на дружеството издател на фактурите и отчетите - UTA се дължат сумите по фактурите , че е носител на вземането ,което обуславя активната му процесуална легитимация като ищец по делото. Дали тези твърдения ще бъдат доказани в исковото производство или не, е въпрос по съществото на спора и касае основателността на предявения иск ,а не неговата допустимост. При преценка допустимостта на иска е без значение какво е действителното правно положение или дали ищецът действително е носител на претендираното спорно материално право.Твърденията за дължимост на претендираните суми от ответника подлежат на доказване в хода на исковия процес,но не съставляват основание за преценка на допустимостта на предявения иск.

Доктрината и съдебната практика приемат последователно, че допустимостта включва наличието на предпоставки и отсъствието на пречки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.Неправилно при извършената преценка за допустимост на предявения иск,ПРС е приел,че липсват доказателства за цесия между двете немски дружества,че вземането не е цедирано.Тези въпроси също касаят съществото на правния спор, респ.основателността или неоснователността на предявения иск ,а не неговата допустимост.

Основателно е твърдението в частната жалба,че при постановяване на обжалваното определение ПРС е допуснал неправилно смесване на процесуалните предпоставки за предявяване на иск и материлноправните такива за неговата основателност.На практика прекратявайки производството по делото,без да бъдат събрани относимите към спора доказателства,без да е проведено състезателно исково производство,ПРС приемайки,че искът е недопустим е решил спора между страните предварително, като е нарушено правото на защита на ищеца,на когото не е дадена възможност в исков процес , при спазване на състезателното начало и принципа на равенство на страните да докаже твърденията си и да получи защита на правата,които счита,че са накърнени.

С оглед изложеното Окръжният съд намира,че постановеното от ПРС определение,с което на осн.чл.130 ГПК е прекратено производството по гр.д.

№845/2026г. по описа на ПРС и е върната исковата молба, е неправилно,незаконосъобразно и следва да се отмени.Делото следва да се върне на ПРС,същ състав за последващи процесуални действия.

Настоящото определение не е преграждащо и по аргумент на чл.274, ал.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Окръжният съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определението на Плевенски Районен съд №2822 от 29.06.

2026г.,постановено по гр.д.№845/2026г.по описа на същия съд.

В Р Ъ Щ А делото на Плевенски РС,същ състав за последващи процесуални действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4