Решение № 881 от 07.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. Благоевград, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210100662 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от В. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, чрез Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК в регистър Булстат: 180814656, със съдебен адрес: гр. *****, действащо чрез управителя адв. М. В. М., с имейл за кореспонденция: [email protected] против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от ***** - управител.

Ищцата е предявила срещу ответника при условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване следните искове:

1) осъдителен иск за сумата от 192 лв. /сто деветдесет и два лева/, на основание чл. 55 ЗЗД, представляваща недължимо платени суми от В. Л. К. на ответника във връзка с Договор за паричен заем с № 782313 от 16 август 2022 година (съобр. протоколно определение на съда от 09.10.2025г., с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на исковата претенция).

2) осъдителен иск за сумата от 833,88 лв. /осемстотин тридесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/, на основание чл. 55 ЗЗД, представляваща недължимо платени суми от В. Л.

К., ЕГН ********** на ответника във връзка с Договор за паричен заем с № 216046 от 5 декември 2022 година (съобр. протоколно определение на съда от 09.10.2025г., с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на исковата претенция).

3) осъдителен иск за сумата от 1667,41 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/, на основание чл. 55 ЗЗД, представляваща недължимо платени суми от В. Л. К., ЕГН ********** на ответника във връзка с Договор за паричен заем с № 319559 от 13 март 2023 година (съобр. протоколно определение на съда от 09.10.2025г., с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на исковата претенция).

4) главен иск за признаване за установено, че Договор за паричен заем № 806510 от 27 октомври 2023 година, сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и В. Л. К. е изцяло недействителен.

5) евентуален иск за признаване за установено, че следните клаузи по сключения между "Креди Йес“ ООД и В. Л. К., Договор за паричен заем № 806510 от 27 октомври 2023 1 година, са нищожни, а именно:

- Чл. 3, ал. 7 от Договор за паричен заем № 806510 от 27 октомври 2023 година, съгласно който се дължи месечен лихвен процент на заема от 3,330 % /три цяло триста и тридесет процента/ върху главницата.

- Чл. 8 от Договор за паричен заем № 806510 от 27 октомври 2023 година, съгласно който се дължи неустойка, в случай че не се предостави обезпечение по договора в срок от 3 дни от подписването му.

Ищцата твърди, че на 16.08.2022г., в качеството си на кредитополучател, сключила с ответника Договор за паричен заем № 782313 от 16 август 2022 година за сумата от 500 лв., с уговорен краен срок за погасяване 12 седмици. Поддържа, че съгласно чл. 5, от този договор годишният процент на разходите /ГПР/ бил 49,042 %. Сочи, че на 5 декември 2022 година, 13 март 2023 година и на 27.10.2023г., в качеството си на кредитополучател, сключила с ответника още три договора за потребителски кредит, съдържащи същите клаузи за ГПК, по които е получила в заем съответно 1000 лв., 1500 лв. и 2000 лв. Смята, че е надплатила 192 лв. по първия договор от 16.08.2022г., 833,88 лв. по втория договор от 05.12.2022г. и 1667,41 лв. по третия договор от 13.03.2023г. В тази връзка излага подробни доводи за нищожност на процесните договори за кредит поради поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. При условията на евентуалност, твърди, че клаузите за неустойки, договорни лихви и такси и разходи за събиране на просрочените вземания били нищожни на същите основание. По отношение и на тези евентуални искове за частична нищожност на процесните договори за потребителски кредит ищцата излага подробни съображения. Смята, че за ответника не било съществувало валидно правно основание да получил плащане по процесните договори за кредит в размер, съответно 192 лв. по първия договор от 16.08.2022г., 833,88 лв. по втория договор от 05.12.2022г. и 1667,41 лв. по третия договор от 13.03.2023г. поради нищожността им.

Ответникът смята предявените искове за неоснователни. В тази връзка не оспорва обстоятелството, че е сключил сочените от ищцата четири договора за потребителски кредит. Оспорва обаче твърденията на ищцата, че процесните договори за кредит били изцяло нищожни поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

В тази връзка развива подробни доводи. Оспорва и твърденията на ищцата за частична нищожност на процесните договори за кредит, в частта им относно клаузите за неустойки, договорни лихви и такси и разходи за събиране на просрочените вземания. И по отношение на този евентуален иск излага подробни доводи. Смята, че е получил суми по процесните договори за потребителски кредити на валидно правно основание.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно кумулативно и евентуално съединени искове за нищожност на процесния Договор за потребителски кредит от Договор за паричен заем № 806510 от 27 октомври 2023 година, евентуално съединени с искове за прогласяване за нищожни на клаузите на чл. 3, ал.

7 и чл. 8 (за месечен лихвен процент на заема и за неустойка,) от този договор, (с правна квалификация чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал.

4, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП) и осъдителни искове за заплащане на следните суми: 192 лв. по първия договор от 16.08.2022г., 833,88 лв. по втория договор от 05.12.2022г. и 1667,41 лв. по третия договор от 13.03.2023г., представляващи платени при начална липса на основание суми по процесните договори (с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД).

Уважаването на исковите претенции за прогласяване на нищожността на целия четвърти договор от 27 октомври 2023 година с № 806510, евентуално на горепосочените клаузи от 2 договора е детерминирано от установяването, че процесният договор за потребителки кредит противоречи на императивни правни норми, а именно 23 във вр. с чл. 22 ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същият накърнява добрите нрави.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на протоворечие на процесния договор за кредит с посочените императивни правни норми, както и че с договора се накърняват добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да докаже, че сключената сделка се валидна.

Уважаването на осъдителните искови претенции пък е детерминирано от установяването на следните факти: 1/ предаване от ищцата и съответно получаване от страна на ответника на имущественото благо, предмет на тези искове - съответно сумата от 192 лв. по договора за потребителски кредит от 16.08.2022г., с № 782313, сумата от 833,88 лв. по договора за потребителски кредит от 05.12.2022г. с № 216046, и сумата от 1667,41 лв. по договора за потребителски кредит от 13.03.2023г. с № 319559 и 2/ начална липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищцата е тази, която трябва да установи съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответната страна следва да докаже, че е получила съответното имуществено благо – съответно сумата от 192 лв. по договора за потребителски кредит от 16.08.2022г., с № 782313, сумата от 833,88 лв. по договора за потребителски кредит от 05.12.2022г. с № 216046, и сумата от 1667,41 лв. по договора за потребителски кредит от 13.03.2023г. с № 319559 при наличието на правно основание. Иначе казано, в тежест на ищцовата страна е да установи единствено даването, а на ответника – на какво основание е получил даденото (вж. така Определение № 142 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 103/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о. на ВКС).

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Не се спори между страните, че между ищцата В. Л. К. (като кредитополучател и потребител) и ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД (като заемодател и кредитор) са били сключени процесните четири договори за потребителски кредити, съответно на 16.08.2022г.

- Договор за паричен заем с № 782313, на 05.12.2022г. - Договор за паричен заем с № 216046, на 13.03.2023г. - Договор за паричен заем с № 319559 и на 27.10.2023г. - Договор за паричен заем с № 806510. Фактът на сключването на сделките се доказва и от представените по делото заверени преписи от самите процесни Договори за потребителски кредити, Разходни касови ордери за получени суми, Погасителни планове и Общи условия по тях. Безспорно е също така, че ответното дружество реално е предоставило на ищцата заемните суми по процесните договори, съответно, както следва: в размер на 500 лв. по първия договор за паричен заем с № 782313 от 16.08.2022г., в размер на 1000 лв. по втория договор за паричен заем с № 216046 от 05.12.2022г., в размер на 1500 лв. по третия договор за паричен заем с № 319559 от 13.03.2023г. и в размер на 2000 лв. по четвъртия договор за паричен заем с № 806510 от 27.10.2023г. Получаването на заемните суми от заемополучателя се установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на четирите процесни заемни правоотношения, а именно: по отношение на първия договор за потребителски кредит от 16.08.2022г. - главница в размер на 500 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ – 49,042 %; месечен лихвен процент по кредита – 3,340 % и общата дължима сума по кредита в размер на 525,33 лв.; срок на кредита – 12 месеца; по отношение на втория договор за потребителски кредит от 05.12.2022г. - главница в размер на 1000 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ – 48,587 %; месечен лихвен процент по кредита – 3.330 3

% и общата дължима сума по кредита в размер на 1165,57 лв.; срок на кредита – 18 месеца; по отношение на третия договор за потребителски кредит от 13.03.2023г. - главница в размер на 1500 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ – 47,929 %; месечен лихвен процент по кредита – 3.330 % и общата дължима сума по кредита в размер на 1872,48 лв.; срок на кредита – 13 месеца и по отношение на четвъртия договор за потребителски кредит от 27.10.2023г. - главница в размер на 2000 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ – 49,431 %; месечен лихвен процент по кредита – 3.330 % и общата дължима сума по кредита в размер на 2651,49 лв.; срок на кредита – 17 месеца

Става ясно по делото, че и четирите процесни договора за потребителски кредити съдържат клаузите на чл. 6 от същите, съгласно които страните са уговорили обезпечение с гарант - две физически лица, които потребителят следва в срок до 3 дни от сключването на договори да осигури действието на третите физически лица, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третите лица се задължават да отговарят за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, вкл. за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, или залог върху движима вещ, или първа по ред ипотека. Третите лица-поръчители, както и банковата гаранция, залогът върху движима вещ, или първата по ред ипотека следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ /чл. 10 ОУ/ и да бъдат одобрени от кредитора, като това одобрение извършва единствено по преценка на кредитора.