Решение № 15328 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15328 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г. като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110124269 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния директор П.П. и председателя на Управителния съвет М.Ц., чрез пълномощника им юрк. Ф.И., против П. Н. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ....

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес ...., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ищцовото дружество. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 6810 по описа на съда за 2025 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответника за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 4994 от 17.02.2025 г. по частно гражданско дело № 6810 по описа на съда за 2025 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав, а именно: сумата от 1 856,71 лв. (хиляда осемстотин петдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и сума за дялово разпределение за периода от месец май 2021 г., респ. месец декември 2021 г.

1 до месец април 2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в ...., от която а) 1 651,27 лв.

(хиляда шестстотин петдесет и един лева и двадесет и седем стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2024 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 05.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 154,49 лв. (сто петдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки) – лихва за периода от 15.09.2022 г. до 30.01.2025 г., в) 41,40 лв. (четиридесет и един лева и четиридесет стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец декември 2021 г. до месец април 2024 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 05.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 9,55 лв. (девет лева и петдесет и пет стотинки) – лихва върху главница за стойността на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 15.02.2022 г. до 30.01.2025 г., както и сумата от 87,13 лв. (осемдесет и седем лева и тринадесет стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането на съдебно-техническа съдебно-счетоводна експертизи.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове и направените доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира отговор (възражение) на исковата молба, с който оспорва исковете. Излага фактически твърдения, че отоплителната инсталация в сградата, в която се намира процесния топлоснаден имот е повредена и до собственото й жилище не се доставя топлинна енергия.

Моли за събирането на писмени доказателства и възлагането на допълнителни задачи на съдебно – техническата експертиза.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа направените в отговора възражения. Във връзка с допълнително представени от ищеца писмени доказателства, моли за допускането и назначаването на съдебно-графическа експертиза.

С протоколно определение от 10.03.2026 г. е открито производство по оспорване на автентичността на протоколи за отчетни периоди, както следва от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. и от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 45722/2022 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответницата; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на 2 топлоснабдения имот за ответницата; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат наведени такива.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

По делото е приет като писмено доказателство договор за дарение, оформен с нотариален акт № 41, том XXXII, нотариално дело № 16295 по описа за 1994 г. на Нотариалната служба при Софийски районен съд, съгласно който собственик на процесния топлоснаден имот е бил П.Х.К.. П.К. е починал на 29.12.2006 г. и е оставил като единствен свой законен наследник ответницата П. Н. К.. С оглед изложеното по делото е установено, че ответницата е собственик на процесния имот за исковия период, доколкото няма данни за последващо разпореждане с имота. От същото следва, че ответницата е страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.

Възникването на облигационното отношение между ищцовото дружество и ответницата се установява и от заявление – декларация от П. К. с вх. 2887 от 19.10.2007 г.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец / ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от топлоснаднителното дружество „Топлофикация София“ ЕАД.

Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно въведените от ищеца с исковата молба твърдения, че ответницата, в качеството си на собственик на 3 топлоснабдения имот, находящ се на адрес в ...., е потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 и чл. 150 ЗЕ, ответницата, като собственик на топлоснабдения имот, е обвързана по силата на закона от облигационни отношения по Договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия с ищцовото дружество / актуалните такива относими към процесния период са тези, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на /ЮЛ/ и одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР / досежно доставяната до притежавания от нея недвижим имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са качествените параметри на реално доставяната такава.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия.

Установена е и цената за доставената до процесния имот топлинна енергия, както и на предоставената услуга по дялово разпределение от представените по делото счетоводни документи.

Дължимите от ответницата суми се дължи от доставената ТЕ за сградна инсталация и БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното. Съдът намира, че ищцовото дружество установи по безспорен начин доставката на топлинна енергия, а възраженията на ответницата останаха недоказани. Доводите й, че не ползва топлинна енергия за отопление, се потвърждават от заключението на съдебно – техническата експертиза, според което на П. К. са начислени суми за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация, но не и за отопление. Не се установи по делото ответниковото твърдение, че в сградата, в която се намира процесния топлоснаден имот, изобщо не се доставя топлинна енергия поради повреда на инсталацията. От приложените по делото съобщения към общите фактури се установява, че данните от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл. и данните от изравнителните сметки. Според съда е ирелевантно за установяването на доставката и отчитането на топлинна енергия оспорването на ответницата на годишните отчети за процесните три отоплителни сезона, още повече, че съдебно –почерковата експертиза установи, че подписите в два от отчетите са на ответницата. Следва да бъде признато за доказано оспорването на авторството на подписа в годишния отчет за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., доколкото заключението на съдебно – почерковата експертиза установи, че подписът в него не е положен и не принадлежи на ответницата П. К..