Определение № 8 от 03.02.2026, Военен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№8 гр. София, 03.02.2026 г.

ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: лейт. ГЕОРГИ АНД.

КРУШАРСКИ като разгледа докладваното от лейт. ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ Частно наказателно дело № 20266100200011 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 – ал. 6 от НПК.

С постановление от 13.01.2026 г., прокурор при Военно-окръжна прокуратура – София (ВОП-София) е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 84-РП/2024 г. по описа на ВОП-София, пр. пр.

№ 2937/2024 г. по описа на ВОП-София, на основание чл. 245, ал. 4 от НПК, тъй като пострадалият Т. М. е подал тъжба до Софийски военен съд в 6месечен срок от получаване на постановлението за спиране на наказателното производство от 29.07.2024 г. (прекратителното постановление е приложено на л. 6-8, т. 3 от ДП).

Срещу постановлението на СРП е постъпила жалба от пострадалия Т.

М., с изложени съображения за отмяна на прекратителното постановление, поради неговата необоснованост и незаконосъобразност.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.243, ал. 5 НПК законосъобразността и обосноваността на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство намери следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна. На л. 9 и л. 10, т. 3 от ДП са приложени две известия за доставянe от които е видна датата, на която е било получено прекратителното постановление на ВОП-София, като двете пострадали лица са получили същото на 16.01.2026 г. На л. 6 от делото е приложен пощенски плик, с пощенско клеймо от 23.01.2026 г., на която дата е 1 била подадена жалбата по чл. 243 от НПК. При това положение жалбата е била подадена в рамките на 7-дневния преклузивен срок за обжалване.

Наказателното производство е било образувано и водено (л. 2-3, т. 1 от ДП) за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, за това че на 19.06.2023 г., около 20:00 часа, в с. Пелишат, общ. Плевен, обл. Плевен, военнослужещ от състава на в.ф. 52090 – Долна Митрополия се заканил с убийство на Т. М. и П. М. от с.

Пелишат, отправяйки към тях думите: „Ще ви убия!“, както и с действия – удари и ритници в областта на вътрешната част на бедрото на десния крак на Т. М., като това заканване е възбудило основателен страх у пострадалите Т. М. и П. М. за осъществяването му.

С постановление от 29.07.2024 г. на ВОП-София, наказателното производство е било спряно, на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК (л. 25-27, т.

2 от ДП). В прокурорското постановление е било прието, че причинената лека телесна повреда на пострадалия Т. М. не е извършена по хулигански подбуди, поради което престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. За това постановление заинтересованите лица Т. М. и П. М. са били уведомени надлежно на 08.08.2024 г. (л. 33 гръб, т. 2 от ДП) и същото не е било обжалвано.

На 30.01.2025 г. е била подадена тъжба до Софийски военен съд от Т. М. против И. К. с обвинение за извършена на 19.06.2023 г. лека телесна повреда и обида, по повод на което е било образувано НЧХД № 14/2025 г. по описа на СВС. Наказателното производство по делото е било прекратено с определение, влязло в сила на 27.05.2025 г. (л. 8-10 от делото).

В атакуваното прекратително постановление на ВОП-София, наблюдаващият прокурор е приел от фактическа и правна страна, че когато военнослужещият е отишъл в двора на П. и Т. М.и е изрекъл думите „Сега ще ви убия, вашата мама“, възникнало съприкосновение между трите лица и в това съприкосновение ст. серж. И. К. е нанесъл удари с крак в областта на долните крайници на св. Т. М., като му причинил хематом в областта на дясното бедро. Приел е, че това поведение на св. И. К. не осъществява състав на престъплението закана за убийство. Прокурорът е изложил и съображения за това, че нанесената лека телесна повреда не е извършена по хулигански подбуди, поради която същата се преследва по частен ред. С оглед на това е прекратил наказателното производство на основание чл. 245, ал. 4 от НПК.

2

Съдът намира, че процесното прекратително постановление на прокурор при ВОП-София е постановено при наличието на отстраними съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде отменено изцяло и делото следва да се върне за ново произнасяне от прокурора. Видно от мотивната част на атакуваното постановление, прокурорът в него е обсъждал, че не е осъществен състав на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК – закана с убийство, извършено от св. ст. серж. И. К. срещу св. Т. М.. В същото време обаче, в диспозитива на прокурорското постановление липсва произнасяне дали наказателното производство се прекратява и в тази му част или продължава да е висящо за това престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.

Посоченото от прокурора основание – чл. 245, ал. 4 от НПК е относима единствено към престъпленията от частен характер (каквато според прокурора е процесната лека телесна повреда). Следователно прокурорът (макар да не е посочил изрично в диспозитива на постановлението, а това е било необходимо с оглед воденето на разследването за две престъпления – телесна повреда и закана с убийство), е прекратил наказателното производство единствено за леката телесна повреда (този извод се налага от това, че наказателното производство може да бъде прекратено в хипотезата на чл. 245, ал. 4 от НПК само и единствено, когато се касае за престъпления от частен характер, каквото е леката телесна повреда по основния състав), а за разследваната закана с убийство обвинението сякаш е останало висящо. Но пък от друга страна, изразената воля на прокурора в мотивите на постановлението е била да прекрати наказателното производство и за това обвинение. Тази неяснота относно това дали остава висящо обвинението за разследваното престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК или се прекратява и за него наказателното производство, тези противоречия между мотивната част на прокурорското постановление и неговия диспозитив съставляват отстраними съществени процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на участниците в наказателното производство и са основания за отмяна на процесното прекратително постановление на ВОП-София.

Поради това атакуваното прекратително постановление следва да бъде отменено изцяло, а делото върнато на ВОП-София за продължаване на процесуално-следствените действия, съобразно мотивната част на определението.

3

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6 от НПК, Софийски военен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО постановление от 13.01.2026 г., с което прокурор при Военно-окръжна прокуратура – София (ВОП-София) е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 84РП/2024 г. по описа на ВОП-София, пр. пр. № 2937/2024 г. по описа на ВОПСофия, на основание чл. 245, ал. 4 от НПК, тъй като пострадалият Т. М. е подал тъжба до Софийски военен съд в 6-месечен срок от получаване на постановлението за спиране на наказателното производство от 29.07.2024 г.

(приложено на л. 6-8, т. 3 от ДП).

В Р Ъ Щ А делото на Военно-окръжна прокуратура – София за продължаване на процесуално-следствените действия.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Военноапелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото да се изпрати на жалбоподателя Т. М., на П. М. и на ВОП-София.

Съдия при Военен съд – София: _______________________ 4