Решение № 1646 от 10.06.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1646

Русе, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VII състав, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

При секретар ГАЛИНА КУНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙЪЛДЪЗ АГУШ административно дело № 20267200700175 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. Д. Д. от гр. Русе, чрез процесуалния му представител – адвокат С. М., АК – Русе, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1085-000050/12.02.2026 г., издадена от началник група при ОД на МВР - Русе, Сектор „Пътна полиция“, с която, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят оспорва констатациите в съставения АУАН и подчертава, че те не са подкрепени с доказателства. Иска се отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Ответникът – началник група към ОДМВР - Русе, Сектор ПП, чрез процесуалния си представител, в с.з. счита жалбата неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и алтернативно иска на процесуалния представител на другата страна да бъде присъдено възражение в минимален размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е ЗППАМ № 26-1085-000050/12.02.2026 г., издадена от началник група към при ОД на МВР – Русе, Сектор ПП.

Съдът намира, че административният акт е издадена от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо: „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.“ По делото е представена заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 2 са посочени и началниците на група в сектор „Пътна полиция“ (л.2 от преписката). Заповедта е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег.№ 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда, с която министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП.

Оспорената заповед е в необходимата писмена форма и има реквизитите, изискуеми по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци, включително време, място и начин на извършване. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, съдът намира, че е спазена установената форма за издаване на административния акт, като включително съдържа и мотиви за издаването му.

Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При издаването й обаче е допуснато нарушение на материалния закон като актът не съответства на неговата цел.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4862716/12.02.2026 г. (л.5 от преписката) за това, че на 12.02.2026 г., около 04:20 часа, в с. Николово, община Русе, област Русе, ул."Липник“ до номер 83, управлява собствения си лек автомобил Ауди с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство "Дръг Тест 5000" с фабричен № ARRD-0012, с пореден номер на пробата 133, с отчетен положителен резултат за употреба на опиати. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. АУАН е връчен на водача на 12.02.2026 г., което е отразено на самия акт.

Видно от докладна записка, приложена на л. 6 от преписката, съставена от мл.автоконтрольор К. (длъжностното лице, съставило и АУАН), контролните органи са проверили жалбоподателя, тъй като по време на наряд, около 04:20 часа, получили сигнал за настъпило ПТП в с. Николов, ул. „Липник“ до номер 83. При проверката на място бил установен лек автомобил Ауди с рег. № [рег. номер], със собственик и водач С. Д. и пътник Й. В. М., като процесният автомобил се бил ударил в крайпътно дърво. На водача била извършена проверка за алкохол с техническо средство, която отчела отрицателен резултат. Била извършена и проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство "Дръг Тест 5000" с фабричен № ARRD-0012, като проба 133 отчела употреба на опиати.

Издаден бил талон за медицинско изследване № 269522 (л.8 от преписката). Д. и М. били откарани за преглед в УМБАЛ „Канев“ – Русе от екип на ЦСМП, след което били освободени за домашно лечение. Водачът дал проби от кръв и урина за медицинско изследване в УМБАЛ „Медика“ – Русе, след което в сектор ПП му бил съставен и процесния АУАН.

С оглед на констатираното с АУАН нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 26-1085-000050/12.02.2026 г. (л.3 от преписката), с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП: "Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Същата е получена от водача на 12.02.2026 г., видно от отбелязването в самия акт.

От Мотивирана резолюция № 26-1085-М000014 от 12.02.2026 г. на началник група в ОД на МВР – Русе (л.4 преписката) се установява, че на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН и чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, АНП е било прекратено, тъй като е образувано ДП № 54/2026 г. по описа на ОД на МВР – Русе.

Със съобщение изх. № 216 от 14.04.2026 г. (л.17 от делото), АС – Русе уведоми „Медицински институт на МВР“ – София, че съгласно протоколно определение от 14.04.2026 г., следва да представи заключението на назначената по ДП № 54/2026 г. по описа на ОД на МВР – Русе, пр. пр. № 1023/2026 г. по описа на РРП, токсикологична експертиза. Съобщението е получено от адресата на 20.04.2026 г., видно от известие за доставяне, приложено на л.17 – гръб от делото.

До приключване на последното съдебно заседание по делото на 18.05.2026г., все още няма постъпили в съда резултати от изследването на биологичните проби дадени от жалбоподателя, въпреки изминалите три месеца от тяхното вземане. Следва да се отбележи, че по административната преписка няма данни С. Д. да е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Предвид обстоятелството, че все още няма изготвени резултати от взетите биологични проби от жалбоподателя, а ЗППАМ е издадена само на основание направен тест, спорен по делото е въпросът дали е установена по надлежния ред твърдяната употреба на наркотични вещества от С. Д., а от там и дали той е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на ППС и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. На основание тази разпоредба е издадена и относимата към настоящия случай Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В чл.3а от нея е регламентирано, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Съгласно чл. 6, ал. 10 от същата наредба, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят, който е бил задържан от полицейските служители и съпроводен от тях до лечебното заведение при условията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е дал биологични проби за изследване и установяване наличието или неналичието на наркотични вещества. Тези обстоятелства не се оспорват от административния орган. Съдът счита, че тези действия на жалбоподателя, въпреки липсата на изрично възражение в този смисъл в АУАН, предвид обстоятелството, че същият е разполагал с правото да откаже да подпише или да получи талона за изследване или да даде проби от кръв и урина за изследване, представлява неприемане на показанията на теста и по съществото си е израз на оспорване на резултата от него. Така, предвид посочената по-горе разпоредба на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., установяването на употребата на наркотични вещества и техните аналози е следвало да бъде извършено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване на пробите кръв и урина и преди всичко на кръвната проба – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, респ. чл.23, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.

От друга страна по делото категорично се установява, че три месеца след взимане на пробите, изследването все още не е изготвено от „Медицински институт на МВР“ – София. Следва да се припомни, че 18-месечният срок по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, като максимална граница на продължителността на процесната ПАМ е за „решаване на въпроса за отговорността“ на жалбоподателя, т.е. за цялостното протичане и завършване с влязъл в сила правораздавателен акт на наказателното или административнонаказателното производство, а не единствено за изготвяне на резултатите от изследването на пробите от кръв и урина. Задача на контролните органи на МВР е така да организират своята дейност, че да осигурят възможно в най-кратък срок изследването на дадените проби от кръв и урина. Необоснованото забавяне при изследването на пробите не може да бъде във вреда на гражданите, които доброволно са дали такива проби и по този начин са съдействали за изясняването на случая. Подобно забавяне неминуемо рефлектира и върху преценката за баланса между обществения интерес, изразяващ се в опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, чрез временното лишаване от правото да управляват МПС на водачи, за които има данни, придобити чрез резултатите от теста, че управляват МПС след употребата на наркотични вещества, от една страна, и личния интерес на жалбоподателя да може да управлява автомобила си и да се придвижва свободно с него. Ако непосредствено след налагане на оспорената ПАМ общественият интерес безспорно има превес, то продължителното бездействие на съответните органи при изследването на дадените от жалбоподателя проби от кръв и урина, независимо от причините за това, дори и те да са обективни (напр. прекомерно натоварване с изследвания и експертизи на „Медицински институт на МВР“ – София и останалите лаборатории, посочени в чл.20, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.), води до извод, че занапред надделява личният интерес на жалбоподателя - неговите права да не бъдат ограничавани занапред, в един явно неразумен, а и неопределен срок. Още повече, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, тежестта за доказване на фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ, е възложена на административния орган.

Разпечатката съдържа 31 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5369fbf9-76f0-456e-b435-0b2142a2c510