Решение № 127 от 02.10.2017, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 127

Гр.Варна, 02.10.2017 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на двадесети септември 2017 г., в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

Мария

Маринова

Секретар:

Виолета Тодорова

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.гр.д. 328 по описа на Апелативен съд – Варна за 2017 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 328/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „Боляри“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Г.Г.К. против решение № 468/27.03.2017 г., постановено по гр.д. № 3688/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени, предявените срещу А.Л.Н., О.Л.Н. и И.Г.М. искове по чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 303 439,43 лева, претендирана като имуществена вреда – направени от ищеца съдебни разноски за защита по ВАД № 2/2011 г. на Арбитражен съд, гр. София, по твърдението, че е в пряка причинна връзка с противоправното и виновно деяние на ответниците, представляващо съставяне на конкретно посочени неистински документи, подписването им и ползването им с цел предявяване на иск пред арбитражна институция за събиране на несъществуващо вземане от ищец - трето за спора лице - „Енерджи” ЕООД, чийто едноличен собственик и представляващ е втория ответник.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му, за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски. Окръжният съд не обсъдил всички наведени от ищеца твърдения в исковата му молба за изготвяне и използване от ответниците на неистинските документи, както и за предаването им с договора за продажба на вземането и за изначалното несъществуване на оригинали, както и не приложил разпоредбата на чл.161 от ГПК при наличието на неизпълнено задължение на ответника А.Н. по чл. 190, ал.1 ГПК да представи поисканите му оригинали на документите. Допуснатите процесуални нарушения довели до погрешни фактически констатации и до неправилно прилагане на материалния закон, а от там и до погрешни правни изводи за липсата на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД при данните по делото за доказана вина, вреда и причинна връзка между противоправните действия и настъпилите вреди за дружеството.

Ответникът О.Л.Н., чрез адв. А.Д., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба по съображения за правилността на обжалвания съдебен акт, като е молил за потвърждаване на решението и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът А.Л.Н., чрез адв. Ж.Я., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и е молил за потвърждаване на обжалваното решение по съображения за правилността му, като е молил и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответницата И.Г.М. не е подала отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок от страна (ищецът по делото) с правен интерес от обжалване на отхвърлителното решение на окръжния съд, като неизгодно за нея, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът чрез своя процесуален представител адв. Я. е поддържал същата и е претендирал присъждане на разноските. Ответниците А. Н. и И.М., чрез адв. Я. и адв. В. са оспорвали жалбата и са молили за присъждане на разноските.

Ответникът О.Н. не се явил, като с писмена молба чрез процесуалния си представител адв. Д. е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба, представил е писмени бележки и е молил за присъждане на разноските. В предоставения им допълнителен срок, А.Н., И.М. и „Боляри“ ЕАД са депозирали писмени бележки.

Съдът въз основа на събраните доказателства и като съобрази възраженията и доводите на страните, намира следното:

Пред Варненския окръжен съд са били предявени от „БОЛЯРИ” ЕАД срещу А.Л.Н., О.Л.Н. и И.Г.М. съединени в условията на пасивно субективно съединяване, осъдителни искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 53 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 303 439,43 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени от ищеца съдебни разноски за защита по ВАД № 2/2011г. на Арбитражен съд, гр.

София, по твърдение, че са в пряка причинна връзка с противоправното и виновно деяние на ответниците, представляващо съставяне на неистински документи, тяхното подписване и ползване с цел предявяване на иск пред неподведомствена арбитражна институция за събиране на несъществуващо вземане от ищец трето за спора лице - „Енерджи” ЕООД, чийто едноличен собственик и представляващ е втория ответник.

В исковата молба, в допълнителните уточняващи молби (на л. 109, л.300) и в съдебни заседания (л. 260, л.362), ищецът е твърдял и поддържал, че въз основа на сключен между „Боляри” ЕАД и „Алфа-65” ЕООД, представлявано от А.Н., договор за посредничество от 25.07.2007г., дружеството ищец изпълнило задължението си и платило уговореното възнаграждение в размер на 1 955 830 лева по фактура № 1/19.09.2007 г. Независимо от извършеното плащане, с договор за прехвърляне на вземане сключен на 14.04.2011г., „Алфа-65” ЕООД, представлявано към този момент от свързаното с А.Н. лице - ответницата И.М., прехвърлило чрез цесия несъществуващото вече вземане по договора за посредничество в полза на „Енерджи” ЕООД, представлявано от О.Н. - брат на А.Н.. Въз основа на договора за цесия и приложени към исковата молба неистински документи (неавтентични, като неподписани от представител на дружеството - ищец): Консултантски договор от 25.07.2007г. подписан от А.Л.Н.; Анекс към договор за посредничество от 30.07.2007г. подписан от А.Л.Н.; Анекс към договор за посредничество от 20.08.2007 г подписан от А.Л.Н.; Приемо-предавателен протокол към Консултански договор от 22.08.2007г подписан от А.Л.Н.; Приемо-предавателен протокол към договора за посредничество от 22.07.2007г. подписан от А.Л.Н.; Допълнително споразумение към Договор за посредничество от 20.09.2007г. подписан от А.Л.Н.;

Покана-уведомление от „Алфа 65“ ЕАД до „Боляри” ЕАД от 30.03.2011г. подписано от И.Г.М.; Покана-уведомление от „Алфа

65“ ЕАД до „Боляри” ЕАД от 11.04.2011г. подписано от И.Г.М..Уведомление за прехвърляне на вземане от „Алфа 65“ ЕАД до „Боляри“ ЕАД и „Енерджи“ ЕООД от 18.04.2011 г. . подписано от И.Г.М.; Покана от „Енерджи” ЕООД до „Боляри” ЕАД от 18.04.2011г. подписано от О.Л.Н.; Писмо-уведомление от „Боляри” ЕАД до „Енерджи” ЕООД и „Алфа-65” ЕООД от 20.04.2011г подписано от О.Л.Н. като „вярно с оригинал“, Енерджи” ЕООД, представлявано от О.Н., предявил срещу „Боляри” ЕАД иск за заплащане на договореното възнаграждение по договора за посредничество от 25.07.2007г. пред Арбитражен съд, гр. София при СППМ, където било образувано арб. дело № 2/2011г. Поддържал е, че с приложените към исковата молба неистински документи се правел опит да се аргументира несъществуваща арбитражна клауза и да се събере повторно едно вече платено задължение. Приложените документи не били подписани за „Боляри“ ЕАД от негов представител, а били подписани от ответниците в качеството им на представляващи практически свързаните „Алфа -65“ ЕООД и „Енерджи“ ЕООД. Неистинските документи били предадени на цесионера „Енерджи“ ЕООД и той предявил иска пред арбитражния съд.

Арбитражното дело било прекратено с определение от 08.11.2013 г. с аргументите, че ищецът „Енерджи“ ЕООД е отказал да представи оригинали на оспорените документи с цел същите да бъдат изследвани, поради което и не може да се обективира наличие на арбитражно споразумение. По образуваното арбитражно производство ищецът направил разноски от 303 439,43 лева за събиране на доказателства и ангажиране на адвокатска защита. Липсвало основание за предявяване на иск пред Арбитражен съд, гр. София при СППМ, защото той не бил компетентен и това било известно на ответниците при подписване на неистинските документи, при продажбата на несъществуващото вземане и при предявяването на иска. С действията си по изготвяне и ползване на неистински документи за доказване на несъществуваща подведомственост и за доказване на основателността на същата претенция чрез ползване на посочените документи тримата ответници, които били свързани помежду си, причинили вреди на „Боляри“ ЕАД от предявяването на неподведомствения иск, изразяващи се в сторените разноски по арбитражното дело в размер на 303 439,43 лева. Ищецът е претендирал солидарното осъждане на ответниците, обосновано с общност във вредоносния резултат и общност на умисъла при създаване на неистинските документи с цел доказване на несъществуващо вземане и несъществуваща подведомственост.

Ответникът А.Л.Н. чрез адв. Я., в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК е навел възражения за недопустимост, евентуално – за неоснователност на иска. Недопустимостта на иска е обосновал с липсата на правен интерес, предвид наличието на изпълнителен титул за същата сума и специалния ред за нейното претендиране. По основателността на претенцията ответникът е диференцирал защитата си в зависимост от твърденията на ищеца за противоправното поведение на ответника, като по отношение на това, че е „предявен иск пред неподведомствена институция“ е възразил, че не е предявявал такъв иск, а по отношение на поддържаното от ищеца, че противоправното поведение се изразява във „формиране на несъществуващо задължение чрез изготвяне на неистински документи и цедиране на несъществуващо вземане“ се е аргументирал с липса на причинно-следствена връзка на това деяние с твърдения вредоносен резултат.

Ответникът О.Л.Н., чрез адв. А. Д., в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК е навел възражение за недопустимост на производството по аргументите за липсата на правен интерес и снабдяване на ищеца с изпълнителен титул за същата сума. Оспорил е и основателността на претенцията по съображения, че страни в арбитражното производство на се физическите лица, поради което и те не са отговорни за сторените разноски. Като управител на „Енерджи“ ЕООД, гражданската отговорност на О.Н. е могла да бъде ангажирана само по реда на чл. 137, ал.1, т.9 от ТЗ. Ищецът не представил доказателства за действително претърпени вреди (различни от разхода извършен по арбитражното дело, за което вече бил снабден с осъдителен титул). Представляваното от ответника дружество „Енерджи“ ЕООД предявило иска като цесионер въз основа на признатия от ищеца като истински договор за посредничество, поради което и поведението му не било противоправно, а спорът за погасяване на задължението не е бил разрешен от съда. Според правилника на Арбитражния съд София, „Енерджи“ ЕООД е разполагало с правната и гарантирана от закона възможност да предяви исковата си претенция без дори да е налице клауза за арбитражно споразумение и право на ответника е било да се защити, ако не желае делото да е подведомствено на избрания от ищеца арбитражен съд. Развил е подробни съображения за липсата на всеки от елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Навел е и възражение за съпричиняване на вредите от дружеството ищец от зле воден процес и протакане на същия.

Ответницата И.Г.М. чрез адв. Ж.А. от ВАК е оспорила допустимостта на иска, поради липсата на правен интерес и снабдяването на ищеца с изпълнителен титул. По основателността е навела подробно аргументирани възражения за липсата на елементите на сложният фактически състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД.

Не е било спорно между страните по делото, а и се установява с представените по делото писмени доказателства, че на 25.07.2007 г. между ищеца „Боляри“ ЕАД и „Алфа -65“ ЕООД, представлявано от А.Н. е бил сключен договор за посредничество, по силата на който „Алфа-65“ ЕООД се е задължил да поредничи в полза на „Боляри“ ЕАД при реализация на продажбата на 85% от акциите на „Пикадили“ ЕАД, а „Боляри“ ЕАД е поел задължение да му заплати възнаграждение в размер на 1 000 000 евро (с левова равностойност 1 955 830 лв.) по посочена банкова сметка. ***.04.2011 г., „Алфа 65“ ЕООД, представлявано към този момент от Иска М., в качеството на цедент прехвърлило на цесионера „Енерджи“ ЕООД представлявано от О.Н. вземането си, произтичащо от договора за посредничество с „Боляри“ ЕАД за главницата от 1 000 000 евро, неустойка от 0,5% за всеки просрочен ден и за еднократна наказателна неустойка от 485 000 евро. С искова молба, подадена пред Арбитражен съд София, „Енерджи“ ЕООД е предявило искове за осъждане на „Боляри“ ЕАД да му заплати сумата от 1000 000 евро с равностойност от 1 955 830 лв., за която е претендирало, че представлява незаплатено възнаграждение по договора за посредничество от 25.07.2007 г., както и сумата от 50 000 евро (с левова равностойност от 97 791,50 лв. - неустойка за забава по чл. 10 от договор за посредничество от 25.07.2007 г. за периода от 02.11.2008 г. до 11.11.2008 г. вкл. Ищецът е поддържал, че вземанията са възникнали за дружеството „Алфа-65“ ЕООД, което му ги е цедирало.