Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1216 от 17.10.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4566/2025
Вид
Решение № 1216
Подписан
17.10.2025
В сила
11.11.2025
Състав
Елена Димитрова Герцова

Цитирани разпоредби

  • чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.10, ал.1 · Закон за пътищата
  • чл.10, ал.1, т.1 · Закон за пътищата
  • чл.10, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1216 гр. Пловдив, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330204566 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505321438, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Ейч Би Минералс“ ООД, ЕИК 175129451, със седалище и адрес на управление **, със законен представител Р.К.Н., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.ал.3, вр.чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят „Ейч Би Минералс“ ООД“ ООД обжалва електронния фиш и моли същият да бъде отменен като незаконосъобразен, по подробно изложени в жалбата съображения. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител, който с нарочна писмена молба е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и е посочил, че поддържа жалбата, ведно с изложените в нея доводи. Претендира присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение.

1

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу „Ейч Би Минералс“ ООД, за това, че на 27.04.2022г., в 18:36 часа, е установено нарушение № DЕ6F251F06А4479FE053011F160A1237, с ППС товарен автомобил „Волво ФМ“, рег.№ **, с технически допустима максимална маса 43000, брой оси 5, екологична категория ЕВРО 6D, без ремарке, в Община Родопи за движение по път А-1 км 107+663, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 20212, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 107+663.

За извършеното нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал. 2, т. 3, вр.ал. 3, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на жалбоподателя като собственик на ППС-то е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса - писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни и взаимно подкрепящи се.

При тази фактическа установеност съдът приема за безспорно установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, жалбоподателят е извършил описаното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Посочената норма задължава 2 собственикът да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Жалбоподателят е имал задължението да не допусне движение на ППС в обхвата на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В случая не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, като въпреки това жалбоподателят е допуснал движение на ППС, което съставлява нарушение на горецитираната разпоредба. От значение е преминаването на ППС през съответен сегмент, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса за този сегмент, каквото в случая безспорно се установява. По делото не се установяват данни за технически неизправности в системата за събиране на пътни такси към процесната дата.

Въпреки горното, Съдът намира, че е налице съществено процесуално нарушение при издаването на процесния електронен фиш, което представлява основание за отмяна на същия, доколкото към датата на извършване на нарушението, съответно установяването му посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в случая.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в приложимата редакция към датата на нарушението сочи, че при нарушение по 3 чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като е отразено какво трябва да съдържа електронния фиш. Разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, за която горецитирания чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП предвижда издаването на електронен фиш, урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП обаче, в приложимата й редакция, не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Липсва и друга законова норма, в която изрично да е уредена възможността за издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което и в случая правилното и законосъобразно процедиране за ангажиране на отговорността на дружеството е било да бъде съставен АУАН, а впоследствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя електронен фиш. С оглед на посоченото, към датата на извършване на нарушението, респективно на издаването на електронния фиш, не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Такава възможност законодателят е предвидил изрично едва след изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., съгласно която редакция при нарушение по чл.179, ал.3-3б, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. До изменението на закона обаче, липсва такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП с допълнението на член 179, ал.3б има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през 2022 година, е недопустимо. В тази насока и е налице незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство при приложение на процедура, каквато не е била предвидена в закона, което е основание за отмяна на 4 електронния фиш. В този смисъл е и съдебната практика на съдилищата в страната.

Допълнително отменително основание за атакувания електронен фиш е и изтеклата давност за преследване на нарушителя, като е налице и това обстоятелство, водещо до отпадане на административнонаказателната му отговорност.

Тъй като процесното деяние е установено с автоматизирано техническо средство, записващо включително датата на извършване на нарушението, то датата на издаване на електронния фиш от системата на АПИ неминуемо съвпада с тази на извършването и на установяването на нарушението. След като процесното нарушение е извършено на 27.04.2022г., установено и санкционирано с издаването на ЕФ на 27.04.2022г., то от този момент е започнала да тече обикновената тригодишна давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН предвижда по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита да се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.

От своя страна чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК сочи, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. В случая този срок е изтекъл на 27.04.2025г., тъй като по делото не се доказва дотогава давността да е била прекъсвана или спирана.

Задължение на административнонаказващият орган след съставяне на ЕФ е да връчи фиша на дружеството нарушител, за когото е разполагал с данни за адреса на управление, ЕИК на дружеството, законен представител и собственик/ползвател на заснетото от автоматизираната система ППС, видно от представената по административната преписка справка. Същите данни съответстват на посочените в обжалвания електронен фиш. По преписката е приложено Известие за доставяне на процесния ЕФ, от което се установява, че същият е връчен на жалбоподателя на 31.07.2025г., тоест след датата на изтичане на тригодишния давностен срок.

Бездействието на административннаказващият орган е довело до изтичане на предвидената погасителна давност от три години, поради което този орган не е следвало да връчва електронния фиш след този срок, а е следвало да прекрати 5 административнонаказателното производство. С факта на изтичането на срока на давността за преследване на нарушителя се погасяват правомощията на държавата по административнонаказателното правоотношение и се изключва възможността за административнонаказателно преследване на дееца.

На последно място самостоятелно основание за отмяна на атакувания електронен фиш е издаването му в нарушение на общностното право, регламентиращо конкретния тип обществени отношения и по-конкретно въведения общ принцип на правото на Европейския съюз за "пропорционалност" при определяне на административното наказание.

Съгласно §16 от ПЗР на ЗП: "Този закон въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета." Разпоредба на чл.9а от цитираната Директива, делегира на държавите членки възможността да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза. Следователно принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, а от друга страна, при определянето на размера на наказанието, да се отчита конкретните обстоятелства по случая.