Решение № 14457 от 20.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14457 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110153595 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по подадена искова молба от Я. К. Д. с ЕГН **********, чрез адв. С. П., срещу Д. Ж. В. с ЕГН **********, както и срещу Т. И. С. с ЕГН **********.

Ищецът твърди, че притежава по силата на наследствено правоприемство от своя дядо Н Д., поч. на 25.08.2018г., от баща си К Д., поч. на 02.01.2006г., както и от брат си Н Д., поч. на 23.05.2007г. Общият наследодател Н Д., поч. на 25.08.2018г., придобил 1/2 ид.ч. от поземления имот чрез дарение и покупко-продажба, както и от сградите построени в имота.

Останалата 1/2 ид. ч. била в собственост на Н Г Д., който се наследил от синовете си - П и Р Нви, притежаващи по 1/4 ид. ч. Ищецът наследил дядо си, на основание чл.10, ал.1 ЗН, по право на заместване. Поради спешна необходимост от парични средства, ищецът се свързал с първия ответник Д. В. през пролетта на 2022г., като ги свързал общ познат. След проведен телефонен разговор, осъществили среща на живо, като се уговорили Д. В. да предостави на ищеца в заем 10 000 лв., срещу заплащане на лихва, като на 09.06.2022г., е предоставил на ищеца сумата в размер на 9500 лв. Като обезпечение по договора за заем, ответникът В. е поискал ищецът да му предостави в обезпечение собствеността си върху притежаваните имоти, като след получаване на заемната сума, ответникът В. щял да прехвърли на ищеца обратно собствеността върху процесните имоти. С тази цел, ответникът В., подготвил и предоставил за подпис на ищеца на 27.04.2022г., предварителен договор за покупкопродажба на притежаваните 1/2 ид. ч. от процесните имоти. Впоследствие обаче, притежаваните от ищеца 1/2 ид. ч. от процесните имоти, били прехвърлени на ответника В., но не по силата на сключения предварителен договор от 27.04.2022г., а по силата на договора за продажба на наследство от 09.06.2022г., като ищецът поддържа, че при подписване на същия не е била представена пазарна оценка на имотите, включени в наследството на ищеца, която да послужи за определяне на материалния интерес.

Продажната цена, уговорена по договора за продажба на наследство, в размер на 9500 лв., била заплатена на ищеца в брой при подписването на договора, като ищецът се съгласил да подпише договора за продажба на наследство в обезпечение на предоставената му, но в 1 заем, сума. Ищецът поддържа, че страните се уговорили след връщането й на ответника В., последният да прехвърли обратно на ищеца собствеността му върху процесните 1/2 ид. ч. от процесните имоти. На 11.10.2022г., страните подписали договор за поправка на договора за продажба на наследство от 09.06.2022г., с който е извършена корекция в ЕГН - то на наследодателя на ищеца. В изпълнение на уговорките между страните, ищецът превел няколко пъти на ответника В., суми по Изипей АД - на 10.07.2022г., сумата от 1000 лв.; на 11.08.2022г. - 950 лв.; на 16.09.2022г. - 1000 лв., на 16.10.2022г. - 1000 лв., на 14.11.2022г. 500 лв., с посочени в исковата молба, основания на извършените преводи. На 30.12.2022г., ответникът В. и вторият ответник - Т. С., сключили договор за замяна на 1/2 ид. ч. от процесните имоти, с движима вещ - лек автомобил, като Т. С. се задължил да изплати на Д.

В. сумата в общ размер на 55 000 лв., по начина, посочен в нотариалния акт за замяна. В началото на 2024г., ищецът направил опит да се свърже с ответника В., като поддържа, че изявил готовност да му върне дължимия остатък от заема, срещу което последният да му прехвърли обратно собствеността му върху процесните недвижими имоти, като след този разговор ответникът В. спрял да отговаря на обажданията. Към датата на подаване на исковата молба, процесните имоти се владеят от ищеца, като претенции за тяхното ползване, в .т.ч. досежно собствеността, липсват от страна на ответниците. Претендират се и разноските по производството.

В срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения особен представител на ответника В., е подаден отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Не се оспорва, че ищецът е притежавал правото на собственост върху посочените идеални части, на посоченото основание. Оспорват се твърденията, че договорът за продажба на наследство бил сключен в обезпечение на съществуващо заемно правоотношение между ищеца и първия ответник, по силата на което посочената продажна цена в договора за продажба на наследство представлявала заем в размер на 9500 лв., като страните уговорили, че при връщането на същата, ответникът В. ще прехвърли обратно на ищеца собствеността върху процесните идеални части от посочените в исковата молба, недвижими имоти. Поддържа се, че сключената сделка - договор за продажба на наследство е действителна и е породила своите правни последици. Неоснователни са и доводите за нееквивалентност на уговорените престации по същия, като същите били уговорени в проявление на принципа на свобода на договарянето по чл.9 от ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК, е постъпил отговор и от ответника Т. С.. В същия се посочва, че се оспорват твърденията на ищеца, свързани с наличието на заемно правоотношение, както и твърденията за нищожност на договора за продажба на наследство, сключен между ищеца и праводателя му /първият ответник/. Не оспорва, че между него и ответника В., на 30.12.2022г., бил сключен договор за замяна с посоченото в исковата молба, съдържание, като поддържа, че придобил процесните имоти на валидно правно основание, както и оспорва твърденията на ищеца, че след сключване на договора за замяна, процесните имоти се владеят еднолично от ищеца. Претендира и заплащане на разноските по производството.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени искови претенции с правно основание чл.26, ал.1, предл.1, вр. чл.152 и чл. 209 от ЗЗД; по чл.26, ал.2, предл. последно от ЗЗД, както и по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор покупко-продажба на наследство от 09.06.2022г., вписан в Службата по вписванията с вх. рег.№42204/10.06.2022г., акт *****г., поправен с договор за поправка от 11.10.2022г., съединен при условията на евентуалност с искове по чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание наследяване по закон на 1/2 идеални части от дворното място, подробно описано в исковата молба, както и на 1/2 ид.ч. от изградените самостоятелни обекти, находящи се в имота.

2

От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. от представеното и прието по делото експертно заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, се установява от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът Я. Д. е придобил процесните 1/2 ид. ч. от собствеността върху дворното място, както и 1/2 ид.ч. от построените в него самостоятелни обекти, чрез наследствено правоприемството /по право на заместване от баща си К Д., поч. 02.01.2006г. и от брат си Н Д. поч. 23.05.2007г./ от своя дядо Н Д., поч. на 25.08.2018г.

На 27.04.2022г., ищецът и ответникът Д. В., сключили предварителен договор за покупкопродажба на процесните недвижими имоти. На 09.06.2022г., ищецът и ответникът Д. В., сключили процесния договор за продажба на наследство, с който ищецът прехвърлял на ответника В., притежаваното наследство от своя дядо Н Д., поч. на 25.08.2018г., когото наследил по право на заместване, на ответника Д. В., като последния се задължавал да му заплати сумата в размер на 9 500 лв., платима в деня на сключване на договора, която сума ищецът получил при подписване на договора. Сумата му била необходима за заплащане на натрупани неплатени здравни осигуровки, тъй като е било необходимо да проведе лечение, като от събраните гласни доказателствени средства - показанията на св. С, негова фактическа съжителка, се установява, че ищецът не е разполагал с парични средства, като се опитвал да намери такива, като понеже имал лошо кредитно досие. Ищецът пробвал да получи парични средства и в заложна къща, но понеже не разполагал с имущество на свое име, го препращали към различни хора и така през пролетта на 2022г. се свързал с ответника Д. В., който му предоставил горепосочената сума в размер на 9 500 лв. в заем, в деня на подписване на договора за продажба на наследство -09.06.2022г., при нотариуса, като ищецът следвало да му я върне с лихва, в двоен размер, като следвало да върне сума в размер на 16 000 лв., на отделни месечни вноски, като му превеждал сумата чрез системата на “Изипей”. След изплащане на сумата, страните се уговорили, че ответникът В. следвало да му прехвърли обратно идеалните части от имотите, които до връщане на заема му служили за обезпечение. Договорът за продажба на наследство от 09.06.2022г., бил поправен с договор за поправка от 11.10.2022г., тъй като в него погрешно било изписано ЕГН на единия от наследодателите на ищеца /неговия брат, когото заместил по право при наследяването на дядо им/. В същата насока са и свидетелските показания на св. Т, която сочи, че присъствала на 09.06.2022г., при срещата с нотариуса за подписване на процесния договор, като й било известно, че ищецът получил сумата в размер на 9500 лв. в деня на подписването му именно в заем, тъй като имал парични затруднения, а е нямал намерение да продава имотите си.

Ищецът започнал да връща сумите още през м.07.2022г., като превеждал всеки месец по 1000 лв., на ответника Д. В., чрез “Изипей”. В два отделни превода, ищецът превел суми от по 500 лв., тъй като не разполагал с повече средства, като понеже очаквал финансова подкрепа от свои близки, решил да организира среща с ответника В., на която да се уговорят как и кога да му предаде оставащата част от заема накуп, за да му прехвърли обратно собствеността върху имотите. Ищецът и ответникът В. се срещнали през м.10.2023г., на ъгъла на ул. “Козлодуй” и бул. “Мария Луиза”, на която среща присъствала и св. С. На срещата Д. В. се държал агресивно, като на предложението на ищеца да си уговорят среща при нотариус, на която той да му изплати накуп оставащата част от заемната сума, а ответникът В. да му прехвърли обратно имотите, последният му заявил, че няма да си вземе къщата, както и че ще го ликвидира. След срещата ищецът се опитал отново да се свърже с ответника по телефона, като последният спрял да му отговаря на позвъняванията, а няколко месеца след срещата, му вдигнал и му казал, че няма да стане и да не се занимава.

Видно от постъпилата справка от “Изипей” в периода от 10.07.2022г. до 10.10.2023г., ищецът превел на ответника Д. В. суми в общ размер на 14 950 лв., като два от преводите са 3 в размер на от по 500 лв., и един - в размер на 950 лв.

С договор за замяна от 30.12.2022г., сключен с втория ответник Т. С., обективиран в НА № *****., на нотариус ВБ, ответникът Д. В., заменил прехвърлените му от ищеца с договора за продажба на наследство от 09.06.2022г., 1/2 ид. ч. от поземления имот, както и 1/2 ид.ч. от находящите се в имота, сгради, с посочената в договора движима вещ - лек автомобил и сумата в размер на 55 000 лв.

1. По основателността на иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.1, вр. чл.152 от ЗЗД

Ищецът е посочил три отделни основания, на които счита, че процесният договор за продажба на наследство от 09.06.2022г., е нищожен, като съдът не е обвързан от посочената от страната поредност на основанията, а следва да се произнесе съобразно тежестта на порока. В тази връзка, съдът следва да се произнесе по основателността на твърдението, че договорът е нищожен поради противоречието му с императивната материалноправна норма на чл.152 от ЗЗД, т.е. че същия представлява фидуциарна сделка, резултат на конкретно съглашение между страните (кредитор и длъжник) по друго облигационно правоотношение /паричен заем/и цели удовлетворяването на вземането на кредитора по начин, различен от установения със закона, т.е. уговорката по сделката противоречи на императивен правен регламент – решение № 711/04.01.11г. по гр.д.№ 1741/11г. на ВКС, І г.о., решение № 62/20.07.17г. по гр.д.№ 4283/16г. на ВКС, ІІ г.о., поради което се явява изцяло нищожна и не поражда вещно-прехвърлителна действие.