Решение № 7339 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7339 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110153249 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по предявен от А. М. П. против *************** осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за връщане на сумата 102,26 евро (допуснато увеличение на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК по искане на ищеца от 10 лв., частично от 200 лв. до сумата от 200 лева), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, платена от ищцата на ответника чрез ****** на 09.02.2021 г. при липса на каквото и да е основание, поради липса на сключен договор, евентуално при твърдения от ответника за наличие на сключен договор, поради недействителност на същия на осн. чл. 22 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника ***************, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Отрича съществуване на договорно правоотношение между страните, както и получаването на сумата 200 лв. Отговорът на исковата молба не съдържа доказателствени искания.

В хода на производството е допуснато изменение на иска по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК по молба от 11.12.2025 г. от ищеца чрез увеличение на цената на иска от 10 лева – частичен до сумата от 102,26 евро, което е допуснато с протоколно определение от 17.02.2026 г. Със същата молба за първи път представя разписка от 09.02.2021 г. за платена сума в размер на 200 лева от ищцата на ответника.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл.

1

55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже с репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. В този смисъл решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС, III ГО и решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г. на ВКС, III ГО.

Установява се от разписка № *************** от 09.12.2021 г., че А. М.

П. е заплатила сумата от 200 лева на *************** с посочено основание:

„В. М. С., ЕГН **********“. В приложената разписка № *************** от 09.02.2021 г. се съдържа и основание /информация за получателя/ на извършеното плащане. Когато платецът е посочил в платежния документ основание за плащането, това е извънсъдебно признание, че основание съществува. В този смисъл Решение № 151 от 16.04.2015 г. по гр. д. № 5341/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС. В същия смисъл е и постановеното Решение № 29 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2010 г., с което е прието, че представянето на разписка с посочено основание от ищеца има отношение към основателността на иска, а не към допустимостта му. При съобразяване на съдебната практика към установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че в разглеждания случай посоченото основание в разписката от 09.12.2021 г. представлява извънсъдебно признание, че ищецът е заплатил чужд дълг по правоотношение, по което не е страна, а именно на В. М. С., ЕГН **********, поради което плащането не е без основание. Горното налага извод за неоснователност на иска. Доколкото ответникът не въвежда твърдения за наличие на договорно правоотношение между страните по делото и такова не се установява, не следва да бъде разглеждано евентуално заявеното възражение на ищеца за недействителност по чл. 22 ЗПК.

По разноските:

С оглед изхода на спора, в исковото производство следва да бъдат възложени сторените разноски от ответника в тежест на ищеца, но такива не се претендират от ответника.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. П., ЕГН ********** иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предлож. първо ЗЗД против ***************, ЕИК ********* да бъде осъден *************** да заплати на А. М. П. сумата от 102, 26 евро /200 лв./, представляваща платена без основание сума от ищцата 2 на ответника на 09.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3