Решение № 395 от 17.11.2023, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№

395 гр.

Враца, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ВРАЦА, V състав, в публично заседание на 08.11.2023 г. /осми ноември две хиляди и двадесет и трета година/ в състав:

АДМ.

СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 255 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е на основание постъпила искова молба от М.И.

***, действащ чрез процесуалния си представител адв. С.Ч. ***, срещу Изпълнителна агенцията „Автомобилна администрация“ (ИА АА) за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000,00 лева – частичен иск от сумата 10560,00 лева, обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да ползва за таксиметрова дейност таксиметров автомобил ДАЧИЯ ЛОГАН рег. № ***, собственост на сина му, в периода от 01.01.2023 г. до 29.03.2023 г., вследствие на отменената с влязло в сила решение незаконосъобразна ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ № РД-14-5517/22.12.2022 г. на

Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Изложени са доводи, че ищецът е професионален таксиметров шофьор и това е единствената дейност, от която получава доходи, за да се издържа. Същият притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил cep. ВТ № 030079, издадено на 20.06.2018 г. от ИА „АА“ с валидност до 19.06.2023 г., удостоверение за психологическа годност № 649707, издадено на 06.08.2020 г. от оторизирана психологическа лаборатория с валидност до 05.06.2023 г. за превоз на пътници и товари и таксиметров превоз. Въз основа на договор от 01.01.2023 г., заема за послужване от своя син процесния таксиметров автомобил за цялата 2023 г., като по силата на договора единствения разход, който следва да е за негова сметка е зареждането с гориво. Според ищеца тези доказателства удостоверяват, че през периода, в който е бил лишен по неправомерен начин да упражнява професията на водач на лек таксиметров автомобил, е притежавал необходимата квалификация и е отговарял на нормативните изисквания за упражняване на тази дейност, но не е могъл да прави това единствено и само поради незаконосъобразната заповед за прилагане на ПАМ от 22.12.2022г., издадена от ответника, с която му е било отнето СУМПС.

В с.з. ищецът се представлява от адв. С.Ч., който поддържа исковата молба и моли ответникът да бъде осъден да заплати пропуснатите ползи в посочения размер, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт К.К., оспорва изцяло исковата претенция, като счита същата за неоснователна и недоказана, както по основание, така и в претендирания размер. В представен по делото отговор на исковата молба, който поддържа в съдебно заседание, ответникът счита, че по отношение на ищеца е налице единствено незаконосъобразен акт, който е отменен по съответния ред, но липсват каквито и да е доказателства, твърдените имуществени вреди да са възникнали в резултат на това, че ищецът „не е можел да упражнява единствената си професия“ по вина на ИА „Автомобилна администрация“, а също така и доказателства как това е в пряка и непосредствена връзка с последствията от отменената принудителна административна мярка. Отправено е искане за отхвърляне на предявената претенция и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура счита иска за неоснователен и недоказан, с оглед на което счита, че исковата претенция да бъде отхвърлена от съда.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Д.Г.Н. и Р.М.Т..

Допусната е и съдебно-икономическа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и е прието от съда.

От показанията на св.

Н., се установява, че същата живее на семейни начала с ищеца, който след пенсионирането си вече 10 г. упражнява таксиметрова дейност. През м. декември 2022 г. му било отнето свидетелството за правоуправление, което му донесло силни притеснения и 3 месеца не е излизал от дома им. Докато не му било върнато свидетелството се бил затворил и не контактувал с никого, изживял и голям стрес. Твърди, че разрешителното е за Дачията, която до онзи момент е управлявал сина му, но той си купил друг автомобил и предостави старата кола на баща си, който има изрядни документи.

Заради това нещо състоянието на ищеца се влошило и се наложило да му поставят стенд. Точно три месеца, той не е излизал от дома си, освен до болницата, като сестра му е медицинска сестра, взимала го с колата си, карала го до болницата и обратно.

Св. Т., син на ищеца, посочва, че от

7-8 години с баща си карат таксита, за което разполагали с две коли. Знае, че през декември миналата година, СУМПС на баща му било отнето, след което той се променил коренно, затворил се в себе си, не излизал навън и това нещо му се отразило много зле. През това време му звънели клиенти, които той прехвърлял на сина си. Свидетелят предоставил собствения си автомобил „Дачия“ на ищеца, тъй като вече имал друга кола, с която работи. Предоставения автомобил имал разрешително и всички необходими документи от Община Мездра.

По делото е представена и ЗППАМ № РД-14-5517/ 22.12.2022 г. на Директора на РД “АА“ - Враца към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, с която е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. “б“ от Закона за автомобилните превози - отнемане на СУМПС № ********* до отстраняване на нарушението, но за не-повече от 12 месеца.

Заповедта е обжалвана по съдебен ред и е отменена с Решение № 74/13.03.2023 г., постановено по адм. дело № 787/2022 г. по описа на АдмС – Враца, приложено към настоящото дело.

Решението е влязло в законна сила на 29.03.2023 г.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че среднодневния приход от таксиметров превоз на пътници е 38,28 лева, след приспадане на разходите за гориво и данъци, а нетния приход за исковия период от 01.01.2023 г. до 29.03.2023 г. е в размер на 3368,61 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съдът намира за изпълнено условието на чл. 204, ал. 1 от АПК - исковете се подават от лице с надлежна процесуална легитимация и са насочени против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК, тъй като съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за автомобилните превози, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията със седалище в София и с регионални звена. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди – пропуснати ползи вследствие отменена като незаконосъобразна ЗППАМ №

РД-14-5517/ 22.12.2022 г., издадена от Директора на РД “АА“ - Враца към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация

От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че процесната ЗППАМ е отменена от компетентния съд с влязло в сила съдебно решение, поради което предявеният иск за обезщетяване за имуществени вреди от нея, следва да се приеме за допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл.

1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 3ОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. Съгласно чл.

4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а на съда - да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред.

В настоящия случай е безспорно, че

ЗППАМ е отменена по надлежния ред, като незаконосъобразна. Доколкото ищецът твърди, че пропуснатите ползи се изразяват в това да реализира доход в размер на претендираните 3000,00 лева – частичен иск от 10560,00 лева за периода, в който не е могъл да използва таксиметровия автомобил, поради отнетото му с ПАМ СУМПС, произтичат именно от отменения незаконосъобразен акт ЗППАМ № РД-14-5517/22.12.2022 г., то следва извод, че по отношение на тази искова претенция е налице първата кумулативно предвидена предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1, от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт.

Съдът приема, че по делото останаха недоказани останалите предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно наличие на причинена вреда и нейната пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразния акт.

В съдебната практика и правната доктрина, пропуснатата полза се определя, като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. За да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, безспорно следва да е доказано тяхното настъпване. В Тълкувателно решение № 3/12.2012 по т.д. № 3/2012 год. на ОСГТК на ВКС, макар постановено по въпроса за приложимостта на чл. 82 от ЗЗД в хипотезата на предявен иск за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, е даден и принципен отговор на въпроса за пропуснатите ползи. В него изрично е посочено, че установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото към момента на неизпълнението. Тъй като пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на това увеличаване. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайно развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.

Такива факти по делото не се установяват. Пред съда не бяха посочени и представени доказателства, които да установяват, че претендираната сума в размер на 3000,00 лева, представляваща пропусната полза от нереализирани доходи, е следствие на липсата на възможност от страна на ищеца да ползва МПС за извършване на таксиметрови превози в периода от 01.01.2023 г. до 29.03.2023 г., обхващащ времето на отнетото СУМПС, с отменената в последствие като незаконосъобразна ЗППАМ. От ищеца не са ангажирани и доказателства, от които да се направи извод, че през процесния период реално е щял да получи конкретен доход от осъществени таксиметрови превози.

Разпечатката съдържа 41 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5367d55a-4647-437b-9d17-581ce1b057fb