Решение № 335 от 19.08.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Карлово, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101607 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 247, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по повод дадените от въззивната инстанция указания с протоколно определение рег. № 1402/26.06.2026 г., постановено по в.гр.д. № 1246/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което производството по въззивното дело е прекратено и делото е върнато на Районен съд – Карлово за произнасяне по направеното от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в т. 1.4 от въззивната жалба искане за поправка на явна фактическа грешка в Решение № 108/23.03.2026 г. по гр.д. № 1607/2025 г.

С разпореждане рег. № 2733/27.07.2026 г. на страните е изпратен препис от посочения съдебен акт и им е дадена възможност да изразят становище по искането за поправка на явна фактическа грешка.

В предоставения срок е постъпил отговор от ищеца Г. Я. С., чрез процесуалния му представител адв. В. В. М., с който искането за поправка на ЯФГ се оспорва като неоснователно.

Ищецът сочи, че предявената от него претенция е била заявена като частичен иск – първоначално в размер на 100 лв., като част от общ размер 10 247.28 лв., а впоследствие размерът на частичния иск е бил увеличен до 1 552.45 лв., отново като част от общо претендираната сума от 10 247.28 лв.

Поради това поддържа, че съдът се е произнесъл именно в рамките на заявената претенция и не е допуснал явна фактическа грешка.

В срока за отговор е постъпило и становище от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез юрк. И. Б., с което се поддържа искането за поправка на ЯФГ. Посочва се, че от мотивите на решението и от заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че общо платената по кредита сума е 8 902.45 лв., а чистата стойност на кредита е 7 350 лв., поради което разликата 1 е 1 552.45 лв. – равностойността на 793.76 евро. Според банката при това положение посочването в диспозитива, че сумата от 793.76 евро е „частично от общия размер на 5239.35 евро“, не съответства на установените по делото факти и на мотивите на съда. Иска се в диспозитива на Решение № 108/23.03.2026г. да бъде заличен изразът „частично от общия размер на 5239.35 евро“.

СЪДЪТ, след като обсъди становищата на страните и извърши съпоставка между мотивите и диспозитива на Решение № 108/23.03.2026г., намира искането за неоснователно.

Съгласно чл. 247, ал. 1 от ГПК, съдът може по свой почин или по искане на страна да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки.

Съгласно трайната практика на ВКС очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Поправката по чл. 247 от ГПК има за предмет отстраняване на техническо или фактическо несъответствие, без да се променя формираната воля на съда и без да се пререшава спорът по същество.

В конкретния случай такова несъответствие не се установява.

Видно от материалите по делото, ищецът е заявил осъдителната си претенция като частичен иск, като първоначално е претендирал сумата от 100 лв. като част от общо посочен размер на вземането от 10 247.28 лв., а впоследствие е увеличил размера на предявената част до 1 552.45 лв., като и след увеличението претенцията е запазила характера си на частична. Това е видно и от Протоколно определение рег. № 240/27.02.2026г. във връзка с произнасяне на съда по депозирана молба вх. № 740/20.01.2026г., съдържаща се на л. 156 от делото.

Именно в рамките на така заявения предмет на делото, съдът се е произнесъл с Решение № 108/23.03.2026 г., като е уважил предявената част от претенцията в размер на 1 552.45 лв., равностойни на 793.76 евро, и в диспозитива е посочил, че тази сума се присъжда „частично от общия размер на 5239.35 евро“.

Посоченият размер от 5239.35 евро представлява равностойността на посочения от ищеца общ размер на вземането от 10 247.28 лв. Следователно изписването на сумата като „частично от общия размер на 5239.35 евро“ не представлява случайно или технически погрешно вписване, което да не съответства на формираната от съда воля, а съответства на начина, по който е била заявена претенцията и на предмета, в рамките на който съдът се е произнесъл.

Неоснователно е възражението на банката, че установеното от съдебносчетоводната експертиза обстоятелство относно общия размер на извършените плащания и размера на получената от кредитополучателя сума налага заличаване на израза „частично от общия размер на 5239.35 евро“.

Действително от заключението на експертизата е установено, че общо платената по кредита сума е 8 902.45 лв., а получената от кредитополучателя чиста стойност на кредита е 7 350 лв., поради което разликата е 1 552.45 лв.

Тези обстоятелства обаче касаят размера на установеното по делото вземане и основателността на предявената претенция, а не наличието на техническо несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване.

2

Самото твърдение, че от събраните доказателства се установява само сумата от 1 552.45 лв., не означава, че съдът не е могъл да се произнесе по предявената част от частичния иск. Още повече, че чрез искането за поправка банката фактически цели заличаване на част от диспозитива, с което би се променил обхватът и характерът на постановеното произнасяне по иска.

Такова изменение не може да бъде извършено по реда на чл. 247 от ГПК.

Както приема ВКС, когато страната цели промяна на постановения съдебен акт по същество, това не представлява поправка на очевидна фактическа грешка.

В случая не е налице и хипотеза, при която съдът в мотивите си да е формирал воля за присъждане на сумата от 1 552.45 лв. като пълния размер на дължимото, а в диспозитива по погрешка да е посочил, че сумата е част от поголям размер. Напротив, по делото е било заявено именно частично искане, а съдът се е произнесъл в рамките на заявеното искане.

Обстоятелството дали след уважаването на частичния иск ищецът би могъл да претендира остатъка от заявеното общо вземане, както и дали евентуална бъдеща претенция за остатъка би била основателна, не е въпрос, който може да бъде разрешаван в настоящото производство по чл. 247 от ГПК.

Следователно не е налице несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на Решение № 108/23.03.2026 г. Искането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за заличаване на израза „частично от общия размер на 5239,35 евро“ представлява по същество искане за изменение на постановеното решение, което е недопустимо в производството по чл. 247 от ГПК.

По изложените съображения съдът намира, че не е допусната явна фактическа грешка в Решение № 108/23.03.2026 г. по гр.д. № 1607/2025 г. на Районен съд – Карлово и искането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 247, ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. С., за допускане поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 108/23.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1607/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово, като бъде заличен изразът: „частично от общия размер на 5239.35 евро“.

РЕШЕНИЕТО, съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 4 от ГПК, подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на настоящото решение, съответно - след администриране на евентуално постъпила жалба по него, делото да се изпрати на Окръжен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по в.гр.д. № 1246/2026 г.

Сн.Д.

3

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 4